Нежност

Мога

Magia

139 прегледа

Мога

Мога да съм грешна,

мога да съм чиста,

дом да вдигна мога

и да го разнищя.

Мога да заплача

за едно огнище...

С мъж да бъда мога

без да искам нищо.

Вдън земята семе

мога да посея,

и на твойта сватба

с всички да запея.

Даже знам, че мога

и да те намразя,

но от твойте устни

спомен да запазя.

Мога райски огън

в Ада да запаля,

с теб да остарея

за да бъда млада.

Мога да живея

ден за ден, но вечно -

само ти кажи ми

" Искам да те срещна ! "

Евелина Станева


2 души харесват това


2 Коментара



Сянката на щастието

Като таралеж, пъпли над пътя, въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без да се страхува, че ще сгреши при някое от тях. Ръцете и ръкомахаха, краката крачеха смело и сигурно по пътя. Нагоре-надолу, на ляво - на дясно. Така до малко преди залез. Огледа се тя и се учуди колко по-дълга е станала от нейния собственик. Изведнъж застина. Ръцете и леко се повдигнаха към очите, сякаш искаше да погледа последния залез. Щастие бе за нея, да види какво може да сътвори Майката природа в края на последният и ден. Стоеше така и не помръдваше. „Какво ли си мисли моя неотлъчен приятел?” попита се тя. И разбра, че щастието не винаги може да е в чудния залез, но винаги може в залеза на своя живот да видиш онова, което винаги ще дава живот на други сенки, почти завинаги.

Н.П.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход