Премини към съдържанието
  • публикации
    681
  • коментари
    151
  • прегледи
    217109

Тъга

smirena

321 прегледа

Тъга пак до мен присядаш,

дали съм те поканила не знам,

или в погледа припламва

искрицата, на горестна печал.

През мене времето минава ,

неискрено проправяйки си път

и никой мен не ме забрави,

а аз запомних ли, не знам?

Сега до мен си и не ме оставяш,

ръка на рамото ми слагаш,

пред тебе маската свалила,

пророних толкова сълзи,

пречупих себе си сред спомени ,

прераждах се сред руини.

Щастлива бях , меланхолична

в стремежите се раждах,

в скърбите умирах,а с теб тъга

приятели останахме завинаги,

дори не осъзнавах ,когато бях

безмерно радостна ,до мене беше ти...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.