• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212361

Тъга

smirena

231 прегледа

Тъга пак до мен присядаш,

дали съм те поканила не знам,

или в погледа припламва

искрицата, на горестна печал.

През мене времето минава ,

неискрено проправяйки си път

и никой мен не ме забрави,

а аз запомних ли, не знам?

Сега до мен си и не ме оставяш,

ръка на рамото ми слагаш,

пред тебе маската свалила,

пророних толкова сълзи,

пречупих себе си сред спомени ,

прераждах се сред руини.

Щастлива бях , меланхолична

в стремежите се раждах,

в скърбите умирах,а с теб тъга

приятели останахме завинаги,

дори не осъзнавах ,когато бях

безмерно радостна ,до мене беше ти...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход