Искам...

Искам…

Искам си предишната съдба

като на предходната земя -

там бяхме толкова щастливи,

лъчезарни, бели и красиви…

Искам живота мой предходен

с народ честит, благороден

на онова лазурно синьо кълбо

с градове от злато и сребро…

В хоризонта напразно се взирам,

нищо и никого тук не намирам,

не идва фрегатата с бели платна,

не се сбъдва отново онази съдба…

Какво ми остава на мене сега -

далечни блянове и тежка нега…

Не ми остава нищо друго тук,

ще оцелявам на инат и напук!...

Ще се постарая дръзко и упорито

да изровя всичко скрито – покрито

ще направя на орбитата корекция

една санираща живота “инжекция”…

Ще ви оттласна от коловоза на лъжата

тръгнете по пътя верен на човещината

да променим вече човешкото ни битие

с чиста земя, бяла вода и лазурно небе!

А хората – скромни и чистосърдечни,

утрудени и морни, но много човечни

ще пеят свободно одата на радостта,

под новото небе на щастливата земя!...

Да! Да! Да! И много пъти Да!

Искам да се сбъдне отново онази съдба -

като на предишната ни прекрасна земя

с искрящата и белота и сияйна светлина!