Искам...
Искам си предишната съдба
като на предходната земя -
там бяхме толкова щастливи,
лъчезарни, бели и красиви…
Искам живота мой предходен
с народ честит, благороден
на онова лазурно синьо кълбо
с градове от злато и сребро…
В хоризонта напразно се взирам,
нищо и никого тук не намирам,
не идва фрегатата с бели платна,
не се сбъдва отново онази съдба…
Какво ми остава на мене сега -
далечни блянове и тежка нега…
Не ми остава нищо друго тук,
ще оцелявам на инат и напук!...
Ще се постарая дръзко и упорито
да изровя всичко скрито – покрито
ще направя на орбитата корекция
една санираща живота “инжекция”…
Ще ви оттласна от коловоза на лъжата
тръгнете по пътя верен на човещината
да променим вече човешкото ни битие
с чиста земя, бяла вода и лазурно небе!
А хората – скромни и чистосърдечни,
утрудени и морни, но много човечни
ще пеят свободно одата на радостта,
под новото небе на щастливата земя!...
Да! Да! Да! И много пъти Да!
Искам да се сбъдне отново онази съдба -
като на предишната ни прекрасна земя
с искрящата и белота и сияйна светлина!
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.