От: Бъди човек

Криза е , ти казваш ми, приятел,

и аз туй ти казвам, криза е!

И наивен бил съм и мечтател -

ексцентричен съм едва ли не.

Кризата, човече, е във всичко,

в нравите, морала, в какво ли не.

Тя е зло обществено и лично

и не е това, което е…

Тя, госпожицата е развратна,

развращава всичко за пари,

повсеместна е и е глобална –

шири се по всичките страни.

Казваш – съвест, истина – достойнство

се котират като глупост днес.

С няк`во тъпо – глупаво упорство

злобно тъпчем вяра, правда – чест.

Да обичаш род, родина днеска

меко казано е демоде.

и щом вярвам още на човека –

съм нещастно, глупаво момче.

Казваш, брат, брата си продава

и едва ли не човека е

скот лишен от разум – мисъл здрава –

дето знае само да краде.

За пари баща си ще убие,

за робиня бяла ще даде

и сестра си, младост ще затрие,

във нерадост ще я обрече.

Но прощавай, моля те, приятел,

в грешка си! Шегуваш се, нали?

За човека като за предател

със омраза ти не говори!

Пък, нали, самия ти човек си,

мигар не си ти от кръв и плът?

Или само тъй на самотек си

пускаш приказките да текат?

Не звучи ли името му гордо

и прекрасно, хубаво и днес?

Ти носи го истински достойно,

устоявай неговата чест!

Криза е, ти казваш ми, приятел,

и аз туй ти казвам, криза е!

Но не пречи да си ти мечтател,

ако не – бъди човек поне!….

Източник: Бъди човек