• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

СЛед...

Lagrima de oro

115 прегледа

Една чудесна сутрин, наистина. За пръв път от доста време насам се почувствах добре. Една чудесна слънчева, малко топла сутрин. Кафе, вода, музика. И всички тези думи, които се изляха от устите ни. Сякаш те ме галеха, слушах и разпознавах тембрите, знам как казваш всяка дума. И темите, интересни или не, искрени или не, не е важно. Важното е говоренето. Самият акт на говоренето, казвахме душите си, обличхме в думи идеите си, ставахме все по-близки и по-близки. Сега имам част от теб. И няма да я пусна да си отиде. Дали ще са джанки или компоти, аз обичам гласът ти. Има нечии гласове, които ме натъжават и разстройват. Но твоят не е от тях. Докато го слушах бях спокойна, уверена, усещах, че всичко ще е наред. Може би за пръв път от почти една година насам не исках нищо друго, освен този момент да не свършва никога. Със сигурност за пръв път от вече не помня даже кога, бях щастлива. Благодаря ти, че ми помогна. Това беше един от най-хубавите ми дни. На теб го дължа.




8 Коментара



Красиво, истинско - много познато. В момента го изпитвам.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Нали? Няма нищо по-хубаво от това...

Да, но след това остава още повече пустота... въпреки това си заслужава!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Отново съм съгласна. И като се замисли човек, хубавите моменти винаги са такива- кратки, всепоглъщащи и малко или много, разрушителни. Но дори да са последвани от много сълзи, си струва човек да ги изживее.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Отново съм съгласна. И като се замисли човек, хубавите моменти винаги са такива- кратки, всепоглъщащи и малко или много, разрушителни. Но дори да са последвани от много сълзи, си струва човек да ги изживее.

Но все пак, човек в един момент поставя на везните, тези изживяни неповторимо красиви мигове, а от другата страна последвалата ги насъбрана пустота и е много вероятно пустотата да се окаже по-тежка :-(


Сподели този коментар


Линк към коментара
Но все пак, човек в един момент поставя на везните, тези изживяни неповторимо красиви мигове, а от другата страна последвалата ги насъбрана пустота и е много вероятно пустотата да се окаже по-тежка :-(

Твърде е вероятно. Но колкото и изтъркано да звучи и да сме го чули и видели на милион места "Животът не се измерва с броя видшвания, а с моментите, които спират дъха ти". А и освен това, ако ги нямаше тези моменти, красивите и остри понякога спомени, какво щяхме да имаме? Отново пустота, но не от изгубените мигове, а от никога неизживените мечти...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход