• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7365

За съдбата на един неизяден портокал, за началото, грейпфрутите и лошите вируси

dindi

186 прегледа

Чопкам грейпфрут. Лошо ми е и чопкам един грейпфрут. Чопкам си грейпфрута, лошо ми е и проклинам живота си!

Всичко започна в онзи слънчев мартенски ден през далечната 2008 г. Бях на работа и телефона звънна. Беше мама. Никак не изненадващо, все пак с мама се чувам задължително по няколко пъти на ден. Имах добра, добре платена работа (малко изтощителна), живеех при гаджето си, тихо, спокойно, без ангажименти. Редовен секс, глезене и смях. И тогава телефона звънна. След обичайните клюки последва следния въпрос: „Интересува ме вие със Стоян мислите ли да се жените тази година, заделила съм си пари за ремонт, но ако правите сватба, трябва да знам, да не си харча парите.“ Интересчийското ми мозъче защрака. Че защо да не си направим една сватбичка. Колко му е? Да се съберем с близки и приятели да се видя с бяла рокля. Яко! Дори, не ми беше хрумвало да се женя. Така поставен въпроса обаче, в мен се породи желание, което не подозирах, че имам. Отговорът ми беше: „Ми защо не? Ще се оженим“. Не знам дали съм ви казвала мразя грейпфрути, това непрекъснато чоплене дразни кожата ми, щипе ме, а накрая вкуса, дори не си заслужава.

И ей там в онзи мартенски ден, с мама по телефона избрахме датата за сватбата ми. Трябвало да се запишем рано и прочие. Седяхме и избрахме 26 юли, без нищо неподозиращия ми мъж да знае.

Прибрах се, седнах в кухнята и с мъжа ми докато си пушехме и си разказвахме как ни е минал деня, аз подхвърлих: „Междудругото моля те, гледай на 26 юли да си свободен, мисля да се пооженим малко“. Отговорът на благоверния беше:“Ми, добре“.

Така започна всичко...

Сега стоя и си чопля омразния грейпфрут и ми е лошо. Не съм ходила от два дни на работа, защото ме е хванал някакъв идиотски вирус, който е решил да ме умори. Прихванах от малкия, който от вторник насам не е на детска, защото е зает да повръща и да ака. На него почти му мина, аз тепърва започвам. От два дни нищо не съм яла. Мечтая си за портокали. Обичам портокали. Почти усещам сладкия им тръпчив вкус, почти...Всъщност аз имам алергия от портокали, не мога да ги беля. Странно, но факт, ям без проблем, но кората на портокалите, предизвиква обрив и сърбеж на ръцете ми. За това моля мъжа ми, купи ми портокали и ми обели, моля...Болят ме костите, вие ми се свят, лошо ми е...“Жено, пристига мъжа ми с една чиния, аз съм объркал жено, купил съм грейпфрути, ето хапни си грейпфрут“. Примирявам се. Все пак, човекът е загрижен, постарал се е, купил е, обелил е...Жалко, че не са портокали.., изяждам грейпфрута и си мечтая, че утре може би, утре ще хапна портокал.

Днес станах късно, трудно, имайки предвид, че цяла нощ висях над тоалетната чиния, разбираемо. Мъжа ми щял да ходи на пазар, искала ли съм пържоли. Поглеждам жално и казвам: „Портокали!!!“. Потупват ме по главата, ама разбира се, че ще ми купи портокали. Прибира се. Купил бил портокали. Щял да ми обели. Супеееееееееееер! Сядам на леглото, чакам. Идва, онзи дето не знам що се ожених за него, и ми разправя „Женооооооооо, аз пък съм объркал купил съм грейпфрути, а не портокали“. ИДИОТ ЛИ Е, питам аз, идиот ли е? В хладилника има поне 10 кг грейпфрути, от опитите на моя мъж да купи портокали.

А, онзи ден моето малко слънчице, генийчето на мама, разправя на баща си, докато му размахва пръст пред лицето: „Татииииии, ти ми приличаш на тъпак.“(не съм го научила аз, държа да отбележа). Баща му шокирано го поглежда и го отвръща: „Ауууууууу Ивчооооо, тати не е тъпак, тати е ИНЖЕНЕР!“.

Така е, инженерите не са тъпаци, въпреки че, моят горчив опит показва друго. Скарах се на детето, а после се скрих и почнах да се хиля, ама детето си е право. Да не различаваш грейпфрут от портокал, си е тъпа история.

Онзи ден Ивчо разправя: „Мамо, днес с Християн се карахме“

„Е, защо мамо?“

„Защото той искаше аз цял ден да стоя навън“

„Е, ти не му ли каза да си гледа работата?“

„Не, аз му казах, че ще му напишкам дрехите!“

Шок, хора!!! Ей за такава заплаха не се бях сещала. Не мога да спра да се смея и го питам, „А А, Християн какво ти каза“

„Той каза, че ще напишка моите дрехи“

Весело им е на децата, а на нас повече.

Чопля си грейпфрута, чопля си и си мисля, дали ако напишкам на онзи тъпак, за когото не знам защо се ожених, дрехите ще ми купи портокали...скоро.

Междудругото продавам грейпфрути.., 10 кг, ако има желаещи на лично...


12 души харесват това


4 Коментара


ех този март 2008 :D ама погледни от хубавата страна - алъш -вериш да става 

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Те на това му казвам страхотна дисекция - от секса с гаджето и телефона с мама, до портокала, грейпфрута, детето, че и дезинфекцията на финала. Добре си, ма ша са оправиш! Проблема ти не е ни в грейпфрута, ни в портокала - бе ти си знаеш и за това за портокали си мечтаеш....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход