Колко жалко, колко болно:

по богатство и по сила

е на място най-последно

моята Родина мила...

Че продават я на дребно

кръвожадни кожодери –

кредитните милионери.

Че народът ни линее,

бавно стапя се и чезне,

нацията ни старее

и угасва наш`то племе.

Че се шетат емисари

безнаказано – свободно,

де погребат кат` гробари

всичко свято, мило – родно

А властта невъзмутимо

сладко дреме и нехайства,

че след време обозримо

може и да не ни има.

Днес намира за виновни

пенсионери, безработни,

че изсмукали резерва

кат пиявици безбожни...

Готованци безподобни,

второ качество порода,

твар излишна на земята.

Напаст черна за народа,

за народа и хазната.

Че се скитат кат`клошари

боси, голи – недояли,

гладни, жадни – недоспали,

с пенсийка нищожно жалка

кретат без надежда малка.

Но за тях властта нехае,

сит на гладен вяра няма,

и не иска тя да знае

за неправдата голяма.

Тя се грижи за народа

и молебен препоръчва

да направят за живота

на душите заблудени,

за да бъдат те спасени.

И по храмове попове,

ходжи, пастори – равини

страстно молят се на бога,

за да опрости души ни...

Колко жалко, колко болно –

че върлуват мафиоти,

гешефтари – идиоти,

алчни мутри и мутреси,

де продадоха страната

скришом за стотинки дребни

Олигарси чуждоземни

разпореждат се с благата,

чрез концесии присвояват

скъпи ценности – богатства.

Политици – депутати

мъдро клатят си краката

и умуват за парата.

Те нехаят за народни,

за народни интереси.

Вили, яхти – лимузини,

лукс, охолство щом ги има,

то по дяволите всички,

всички чужди интереси...

Те разсипаха страната

и объркаха живота,

те опразниха хазната

и поробиха народа.

Микс от толкова боклуци

веч` е моята родина :

то не беше и вендета,

и убийства по поръчки,

рой довчерашни хлапета –

днеска вече милионери.

Живи клади по площади,

Е РЕ ПЕ – та и вандали

волно грабещи народа,

СЕ РЕ СЕ – та и скандали,

избори и парламенти,

депутати тарикати,

нечий лобита прикрити,

компромати с документи.

Бюрократи, спекуланти,

гешефтари – родолюбци,

все отбор юнаци – менти,

де изнесли са страната

във офшорни чужди банки...

Запретнете вий ръкави

тез` боклуци да очистим

С мишници корави, здрави

най – подир да ги изринем...

Колко жалко, колко болно:

по богатство и по сила

е на място най-последно

моята Родина мила...

21.04.2013 г.

Източник: Колко жалко