Премини към съдържанието

s_rox9 Space

  • публикации
    2
  • коментари
    0
  • прегледи
    2243

Камък

s_rox9

593 прегледа

КАМЪК

Остаряват хора и дървета;

падат дни, нощи, листа и дъжд;

неизменен в есента и летото,

камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,

нямаш нашата злочеста плът.

Съвестта и хилядите червеи

никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата

от която почват вси беди:

не грешиш ти никога: не раждаш,

пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога

в огнените стари векове

от гранит и мрамор е човекът

ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,

камък, истината в теб прозрях:

вечно и светò е само мъртвото,

живото живее в грях.

1927 г . А.Далчев

Публикация в: Атанас Далчев. Съчинения в два тома. Т. 1. Поезия. С., 1984.

  • Харесва ми 1


0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...