Премини към съдържанието

Aliya - Блог

  • публикации
    230
  • коментари
    270
  • прегледи
    238239

Българският език - езикът на първите хора!

blog-0999321001385495797.jpgДревният ведически санскрит – един от най-старите индо – арийски езици, е произлязъл от древния български език на нашите прадеди, населявали земите ни от най-древни времена. Нашите праотци не само са дали начало на световните езици на човечеството, но са и предали и най-древните религиозни учения и мъдрост на съвременното човечество. Българите са най-стария човешки род, който се е разселил на Изток и на Запад, на Север и на Юг по цялата земя.

Това се потвърждава и от факта, че хиляди български топоними са разпространени из цялата Земя, а най-много от тях са запазени в Индия (http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/takiiskobalgarski/219-2011-01-31-01-52-24.html) с разпространението и запазването на санскриткия език като езика на свещените Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная) на шрутите (чутите), предаващи от ухо на ухо древна религиозна мъдрост, още преди възникването на писмеността.

Тази най-древна религиозна мъдрост е произлязла от нашите земи, а впоследствие разпространена из целия свят и световните религии- индуизъм, будизъм, християнство, ислям.

Учените са се обединили около идеята, че има обща Прото индийско-арийска религия и един общ език, който се е разслоил на различни езици (Вавилонската кула). Досега обаче е скриван фактът, че този прото език е древнобългарският език, говорен и до днес от българите, а българските руни са най-древната писменост в света!

Доказателства за общи думи, преминали в санскрит от българския език можем да намерим в следните общи думи:

kara -to act, work, - Sanskrit, also karma - action, deed, work, fate. - КАРАМ - карма

tamas - sloth, darkness – Sanskrit - ТЪМНИНА

kala "black, dark blue" Sanskrit – калугер – чернодрешковец

jam - to eat, chew - ЯМ

kad - eat - Sanskrit – кът, кът за кокошки – яжте, яжте

kanana - throat- Sanskrit, - kanta –neck гърло. Викна кански !!!!!

stri - woman - Sanskrit - стрина

sakha "friend" Sanskrit, - съкъ - приятел

dina "day" Sanskrit, ден, and dinakara "Sun." – който прави деня

Veda Sanskrit – ведам, знам

kakh/gaggh - to laugh - Sanskrit – кикотя се

tan- to sound - Sanskrit, - звуча, тананикам

tantra - instrumental music, musical note - нота (тананикъм, зън-зън, зигъра-зан; на английски sing - пея)

kupa - well, pit - Sanskrit – копая дупка

bala - strength, stoutness – Sanskrit – боила

bal "to live, be strong" Sanskrit – бол, силен, много

yug - to join,unite, mix-Sanskrit, - впрягам в иго, в ярем

also yoga -union, a spiritual discipline - иго, впряг, ярем, дисциплина

lul - to shake, agitate,- Sanskrit (люлея се)

dvau - two – Sanskrit – две

tri - three - Sanskrit – три

(http://rechnik.samoistina.com/)

Brahman - Sanskrit brahman; literally, growth, evolution, swelling of the spirit – бреме (нося), бременност, пълният с живот Абсолют – Браман (бремен)

chakra - Sanskrit cakra: wheel - колело, чакрък

Shruti - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето

Смрити - смърти (смърт) - запаметени знания от Веда с временен характер на тематиката

"Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!)

Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная)! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на истинското духовно познание, навлязла в Индия чрез древните българи траките.

Ето защо Веданта и нейната Йога система (система за свързване с Бога) изобилстват от български думи:

БОГАМ - така се нарича на санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);

БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ (http://palani.org/bhogar-biography.htm)

ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!

ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити

ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви

БУДА - Будният, просветленият е от племето на Саките (Скитите или Траките според древни летописци), и е бил със сини очи.

От племето на Саките е и Рама, един от най-изявените духовни водачи на човечеството преди Буда.

Според древните скрижали на Пураните племето на Саките се е наричало още племето на Слънцето и е обожавало Бог Сурва или Сурия, Бога на Слънцето, в така наречената Коладев - Коледа (семейно празнуване на божеството), български народен древен празник и до днес !!! А самият Буда е проповядвал на учениците си в Сарнат или Гората на сърните, чието българско значение и звучене се е запазило и до днес. Бащата на Буда Свободана и майка му Мая са с типичните български имена. http://en.wikipedia.org/wiki/Shakya

Бог Сурва (Бог на Слънцето) е едно от 5-те проявления на върховния Бог, като другите четири са: Вишну (Поддържащият живота), Шива (Трансформиращият, пробразяващият живота), Деви (Първата / Първати, Богинята - майка, женското начало), Вигниса / Ганеша (Бог на интелекта и мъдростта, този, който премахва пречките).

Намираме тази най-древна религиозност на земята най-напред в пред-тракийските обичаи на нашите деди, и в легендите за Орфей, и в тракийските вярвания и обичаи, и в народните ни песни и обичаи.

Намираме я и при Заратустра и в езика Авестан в Иран, а оттам религиозната традиция е пренесена и запазена въд Ведите и Санскритския език, Гитите и Упанишадите на Индия.

Намираме я и при древните египтяни и техният Бог на Слънцето, Богинята - майка на плодородието, Бога Шива или Хор на прeобразяването и смъртта.

У нас българският език продължава да е пазител на древната религиозност на нашите деди, като доказателства за това са запазени и в прочутата Веда Словена – сборник от началото на 20ти век, в който са събрани български народни песни от района на Родопите и Странджа. Веда Словена разкрива пряка връзка от българската към индийската духовност. Преди 150 г. в Родопите пеят за Вишну, Агни и Сива (Шива). Откъде поробените българи знаят за тях и ги носят в народните си песни? http://www.spisanie8.bg/рубрики/загадки/1968-пъзелът-веда-словена.htmlhttp://www.bulgaria88.narod.ru/VedaSlovenaFenomen.htm

И защо Веда Словена е така преследвана и неразпространена от нашите културни институции, отговорни за запазването на живия български дух, като дори и малкото й версии в интернет са сваляни и скривани!?

Характерно за езика и духовността на първите хора на земята – българите и българския им език, е вярата в единен Бог, който има три проявления Тримурти - Брама (Създателят), Шива (Преобразителят) и Вишну (Поддържащият живота); характерно е и почитане на Майката Природа и обожествяване на нейното плодородие, еднакво почитане и на мъжкото, и на женското начало в света, за което говорят множеството предтракийски и тракийски каменни олтари.

Природните стихии са били разбирани с проникновение поради заложеното в древните българи чувство за единение с природата и нейните сили. Древните българи са считали стихиите за свои братя и сестри и неправилно днес се интерпретира уважението на човека към природните сили за наличието на някакво многобожие и езичество. На всяка една природна стихия древните българи са дарили име и са я почитали като част от кръговрата на живота. Така например:

- Деус е Небето и бащата на всички природни стихии. Това е Небесният баща Сабадеус (Сабазий), който е почитан като Тракийския конник в тракийската религия. По-късно той е наречен Зеус или Зевс (Гърция), а също и Юпитер (Римляните), Дионисий и така нат.

- Сурва, син на Деус (Сабазий) е Слънцето или светлината, което язди колесница със седем коня (седемте планети), което говори за доброто познаване на астрологията от нашите деди.

- Агни е Огънят и неговият брат близнак Индра Гръмотевицата,

и още много други древни наименования на природните стихии, които с времето и със загубата на човешката неразривна връзка с Единството на Природата са били обожествени в пантеон от богове.

Преклонението пред Единия Бог в древните българи обаче е недвусмислено и то е пренесено както в древната персийска, в древната индийска, древната китайска, така и в древната египетска религиозност. Характерен за нашите деди е бил стремежът към единение на човека с Бога, символизиран от широкоразпространения древно български тракийски знак: IYI

Този знак IYI олицетворява вечния стремеж на човека от най-дълбока древност до днешни дни да се слее с Бога.

Едновременно с това Абсолютният Бог е почитан и в своето женско проявление и начало на Майката Природа с нейното плодородие и изобилие.

Древните българи са водели естествен и в пълна хармония с природата живот, като за тях кръговратът на живота и смъртта е бил приеман като възможност човек да научи Божиите уроци по време на своя настоящ живот. А смъртта е била облекчение и завръщане към Бога Създател. Ето защо при траките виждаме запазени тези древни религиозни учения с ритуалите им на тъгуване и оплакване при раждане на новороденото, което има да премине през тежки житейски уроци; и веселие и празнуване при погребенията, които са изпращали душите отново при Създателя им за покой и мир. Ето защо траките не са се страхували от смъртта и са плашили до смърт своите врагове в битките.

Древните българи са познавали и силата и геомагнетизма на Земята, за което свидетелстват и мегалитните каменни оброчища, както и скалните пещери и ритуални места, в които древните са се зареждали с енергията на Земята. На принципа на използване на земния геомагнетизъм и превръщането му в енергия са построени и древните пирамиди, с които е осеяна цялата земя, включително и по нашите земи. Местните жители и в Америка, и в Китай, и в Египет говорят, че тези ненадминати по своето съвършено строителство пирамиди и мегалитни структури са построени от едри бели хора, рижи или руси със сини очи, каквито са и характеристиките на нашите прадеди траките.

- http://eklekti.com/древните-траки-са-откривателите-на-ам/

- http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=10201322497164082&set=a.3667024873882.2132071.1222617548&type=1&theater

Цяла Америка е осеяна с останките на древните великани, дошли в тези земи преди индианците и построили многобройните пирамиди. Те са рижи, високи от 8 до 12 стъпки, облечени в кожени доспехи и често погребвани с мечовете им. Една такава плоска пирамида се нарича хълма на Спиро! (http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/03/who-were-ancient-giants-of-north-america.html)

Когато конквистадорите нападат инките, те били учудени от посрещането им от местните като богове. Индианците наричали конквистадорите Виракоча - те ги смятали за онези същите древни българи: грамадни бели хора с рижи коси и сини и зелени очи, които преди векове били на американска земя и донесли своите умения в земеделието, строителството, златарството на местните индианци. А след това внезапно заминали през морето както били дошли - с лодки.

П.С. За съжаление никой не се осмелява да ги нарече Българи - дори и сравнително прогресивни исторически сайтове - въпреки очевидните факти по нашите земи, свързващи нашата най-стара на света култура и цивилизация с древните строители на мегалитите в Америките и навсякъде по света.

Бинарният код, залегнал в основата на създаването на днешните компютри, е създаден преди поне 5000 години. Можем да го намерим отбелязан за първи път в 64-те хексаграми на Книгата на Промените - на древен китайски език Жоуий или още И-Дзин.

Според Китайската митология автор на Книгата на Промените е Пао - Хси (наричан още Фу Хси) - един от трите главни суверена на Китай, дарили на китайците земеделието, риболова, билкарството, металолеенето. Тези герои на китайските легенди ...са били дълголетници и са представители на древните българи - скитите, навлезли в Северозападна Индия, а след това и в Китай през третото хилядолетие преди Христа. Техни са мумиите на високите зеленооки хора, облечени в български вълнени носии и с калпаци на главите. Те са били мистици с тайно познание за света и природата и са били почитани от местното население като полубогове. (

Древните българи са били огромни светли хора със сини очи, рижи или руси, които са живеели много по-дълго от нас. Това са и така наречените нефилими или исполини в Библията. Първите хора са били различни от днешните хора - защото климатът е бил различен - по-влажен, с огромна растителност и огромен животински свят. Постепенно климатът на Земята се променя - и хората, и животните, и растенията се смаляват, за да се изхранва, човекът трябва да развива земеделието. Нашите деди са първите земеделци, първите занаятчии, първите развили писменост. Въпреки, че вече не сме толкова големи и не толкова руси, генът ни остава непроменен - генетичните изследвания доказват, че генът на българите е оригинален и непроменен в продължение на хилядолетия. http://kolevm38.blog.bg/history/2014/01/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1225222

Едни от най-древните мегалитни строежи се намират на Небет тепе в Пловдив (Evmolpia)-4-5 хилядолетие пр.Хр. Там ясно може да се види по размера на използваните за градежа блокове как ръстът на хората се е смалявал с хилядолетията.

По време на разкопките на този обект 1985-87 г., той се охраняваше и консервираше за поколенията. По сведение на археолози, участвали в тези разкопки, от тогава обектът на Небет тепе е оставен умишлено на произвола на съдбата, за да изчезнат и последните сведения за него. Междувременно всичките доказателства и артефакти бях "случайно" запалени и ограбени. Става въпрос за 16- годишните пручвания на Евмолпия от археолога Атанас Пейков.

У нас много от тези мегалитни или циклопски градежи са били умишлено разрушени и накълцани на чакъл по време на турското робство. Под земята ни има още много доказателства - но някой не иска и не дава възможност да се копае, или ако го прави, праща своите слуги, които веднага да скрият и изнесат в чужбина неудобните артефакти.

Людмила Живкова имаше властта и силата да разпространи истината за древната слава и величие на българите. А това беше крайно опасно за някои - и тогава, и сега.

Прави ми впечатление колко много е бързала да събира фактите и да търси съдействието от страни като Индия и Мексико, които пазят многобройни неоспорими доказателства за нашето древно присъствие там - посетила е тези две страни една след друга малко преди да умре по странен начин ...

Въпреки всичко обаче, въпреки робствата, и днес в народната мъдрост на българите е запазена онази древна религиозност на дедите ни, която продължаваме да пазим с многобройните си пословици и поговорки, песни и предания, житейска мъдрост и упование в Бога.

Историята на България е историята на човечеството от неговото първоначалие. Ако се разбере за България, ще се разбере и останалото - че хората не са произлезли от маймуните, а от Бога и че са познали Златен век в зората си, това, което в Библията е наречено Раят. След този Златен век обаче хората са тръгнали стремеглаво надолу - в Библията това е моментът на човешкото падение и отклонение от Божията истина на Мирозданието.

Разбира се, в Библията всичко е описано иносказателно. Докато в нашата българската история истината е очевидна - някогашната ни древна българска култура е била културата на единението с Природата и със законите на Божието мироздание. Българите са Божият народ, запазил и до днес божествените си качества - любов, сърдечност, доброта и човешка естественост. Тези качества, според много мъдреци - и наши, и чужди, ще помогнат да се възроди човечеството и ще го спасят.

Когато християнското учение се появява по нашите земи, ние сме едни от първите народи, които го разпознават и признават неговата божественост. Ранните християни са обитавали българските земи от самото начало на християнството и те дават началото и на богомилското движение, и на исихазма в православието.

Българската народна мъдрост е тази, която запазва православното християнство от посегателствата на политическите заигравания на запада, както и от войнстващия псевдо ислям на изтока и Турция.

Пак българската народна мъдрост ще е тази, която ще спаси българите от нечовешките модернистични времена на бездуховния неолиберализъм и неговите псевдо толерантности към античовешки перверзии като хомосексуализма и педофилията, насочени към разрушаване на божествената връзка родители-деца, мъж-жена, дух и материя.

  • Харесва ми 1


0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Yanaki77
      Здравейте, направих приложение за преговор по литература. Ще се радвам ако е от полза за някого.
      https://play.google.com/store/apps/details?id=com.yanaky.bel
    • от Dancho^94
      Здравейте, съфорумци. Чудих се къде да излея мъката си и реших да го направя в IT-форум. Знам, че няма да съм нито първия, нито последния; целта ми не е и да се заяждам с някого и да се правя на "дръж ми шапката" или "виж ме кой съм аз". Затова направо към въпроса: Как да убедя, човек, който пише на маймуница, че не е редно да го прави, особено такъв, който се изкарва патриот в мозъка на костите си; такъв, който твърди, че е по-бързо и по-лесно; такъв, който допуска безбожно елементарни и много на брой правописни грешки не само докато пише, но и докато говори даже (както и да звучи това); някой, който наистина твърди, че няма смисъл, защото "така или иначе всички го разбират"?... Да не продължавам да изброявам. Всички се досещате. Уча във ВТУ, заобиколен съм от уж интелигентни момчета и момичета. Често обаче се стига до там, че като кажа на някого, че следвам и едва ли не трябва да се засрамя, защото "то сега кой не следва, всеки е виШист". И защо се срамувам ли - защото са прави! Един български народен представител преди няколко месеца каза, че "... 80% от българите са дебили и не знаят как да се подпишат...". Всички се сещате за кого става въпрос, но ще избягвам да политизирам темата, така че няма да споменавам имена. Лошото, е че почвам да си мисля, че тия 80% не са завишени, а напротив - смекчени са като цифра. Навсякъде около мен витае тотална неграмотност, включително от хора, които са високи постове, дори и в самия университет. Споделял съм с няколко човека това, но всички ми казват едно и също: "Смени си компанията, брат.", "Добре, какво правиш с тия?", "Зарежи! Едва ли ще постигнат нещо някога в живота си." и т.н. Има ли смисъл наистина да подтиквам хората да пишат чисто и просто нормално? Да, не всеки се ражда с правописен или дори тълковен речник под ръка, на малко от малко, мама му стара... Може би в мен е проблема, не знам. Но със сигурност гледам да не се заяждам току-така. Не съм скандалджия (освен, когато се налага). Не знам какво да им казвам на такива хора. Дайте идеи. Моя речник явно не е толкова богат, че да се наема да ги убеждавам.
    • от Aliya
      Ако си се родил българин, тогава ще трябва и да знаеш, че българите са хората на Бога, те са били първите Божии чеда!
      А ако си и християнин, то тогава трябва да знаеш, че Исус е наследник на българите по кръвна линия, и по духовна линия / https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/ :
      - защото Исус ти казва ясно това, което и древните българи са знаели и почитали: Божието царство вътре във вас е!
      Библията те учи, че хората са чеда на Бога чрез Адам и Ева и техните синове и дъщери. Именно българите са първите хора на Земята, тези от Бога сътворени да Го почитат и уважават. И те са тези, които са живеели в Рая Божий, който е градината на днешна България. И те са тези, които са обичали Бога и затова са живели в неговия Рай - Ра Ай означава Божи (Ра) Живот (Ай) според волята на Бога Ра Отец на Древните българи - до момента, в който са започнали да пропадат и да губят своята Божествена интелигентност, да се делят на различни народи и да говорят различни езици, а да забравят общия си произход от някогашните просветлени обитатели на рая - българите. Това се говори и в Библията, и във всички източни учения и това е най-старата духовност на земята: Древнобългарската, която Ванга зарича като "най-старото учение на Земята ще се върне!".
      Библията разказва в своето Битие историята на човешкото първоначалие, така, както е запазена и препредадена от древните българи и техните наследници, разселили се по света.
      - Адам е българско име - Адам означава А Да Ма - Даден от Майката Богиня на Материята на Древните българи.
      - Ева е тази, която е била Въ /Евъ/ Адам - тя е взета от реброто Адамово.
      Синовете на Адам и Ева също носят български имена:
      - Каин /Към Ин, Към Тъмнината отправил се - (Ин е древнобългарската дума за тъмнина, оттук е и името на Бог Индра, Богът раздиращ тъмнината, ИнДера, Богът на Светкавиците и Гръмотевиците - .http://aliya.blog.bg/history/2014/05/23/proizhod-na-nazvanieto-slaviani.1267418 ). Каин е този, който се е отправил към Тъмнината, като е убил своя брат Авел.
      - Авел / АВал - това е братът, който е кръстен на Потока (Ва) на Светлината (Лъ). Има нещо символично в това, че Предателят - братоубиец Каин убива този, който носи в себе си Божието име на Светилото Вал. Тази Библейска притча идва да ни подскаже, че в зората на човечеството тези, които са забравили Бога, своя Създател, са станали братоубийци на своите, на родните си.
      Човешката история е пълна с каиновци:
      - като се почне от Давид, убил по хитър и нечестен начин великана Голият (https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11305-богосъздаденият-народ/),
      - премине се през някои древнобългарски тракийски и по-късни византийски и новобългарски царе, убивали, изгаряли и изтребвали до крак носителите на древните езически традиции и Орфееви мистерии на българите,
      - и се свърши с днешните политически продажници, продали своя народ на неолибералните лешояди-монополи, за да го довършат физически и психически.
      Колкото повече древните българи са братоубийствали, толкова повече те са се отделяли от своя роден език и родна земя български. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11269-за-българите-не-е-имало-вавилонска-кула/
      Така са се появили родоотстъпниците, така са се появили забравилите себе си и своя божествен произход от Бог СебАзи, (така древните българи са наричали Бога Същност - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952 ), така са се появили различията, различните езици, различните религии, различните държави, нации, граници, войни и революции.
      Така се е надигнал и Библейският потоп в Черно море (http://aliya.blog.bg/history/2014/02/12/horata-na-boga-bylgarite.1238216 - защото природните катаклизми не са нищо друго освен Подсещане от Твореца да се огледаме за посоката, по която сме тръгнали.
      След потопа в Черно море от древните се е спасил един Божи човек, носител и пазител на Древнобългарското знание за Бога - Ной, наричан още ОтНапасти в най-стария човешки епос: Епосът на Бългамъж. От-напасти е бил този древен наш предтеча, който се е спасил от напастта на надигащото се Черно море - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-10645-ной-от-странджа/.
      За да започне наново историята на Божиите хора, Древните българи.
      Ной - Отнапасти е имал трима синове и тримата с български имена:
      - Яфет / Яват, Явилият се, който дава началото на днешните славяни и европейци, а също и първите азиатски династии.
      - Сам /Сам е едно от имената на древнобългарския Бог СебеАзи. Сам Бог Е и други освен Него няма, са смятали древните българи, за които Бог е всепроникващ, винаги присъстващ и вечен, Вътрешната същност на всичко и всички. Сам дава началото на наричащите себе си семити в Близкия изток.
      - Хам /Кан е наречен така на Небесната светлина Ан на Бога. Кан означава Към Ан, отправил се към Бога. По-късно кан е и обозначението за планина, както и за нашата Голяма Божествена планина Балкан. Кан дава началото на Канааните, а също и на северноАфриканските първоначални обитатели: копти, туареги, бербери, ганчи. Канаани са и първите древноегипетски династии на фараоните.
      Българите са били Божии хора и техният език, както и по-късно записаната му азбука глаголица, отразяват древнобългарската божественост. Първите букви на азбуката Глаголица, когато са произнесени в оригиналното им и пълно наименование:
      "Азъ буки веде.
      Глаголъ добро есте.
      Живите зело, земля, и, иже како люди, мыслите нашъ онъ покои.
      рьци слово тврьдо
      укъ фрьтъ херъ.
      ѡтъ ци чрьвь, ша ща ѥръ ять!",
      според мен носят следното послание:
      - Аз Бога (Богът на Вътрешната същност) който Знае и за Него Говори, ще Живее с дела Добре на Земята! И още, бивайки Хора, мислете за Нашия Бог, чиято същност е Покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети смело като герой и него червеите няма да го ядат!
      Това е оригиналната българска азбука Глаголица, възникнала директно от древнобългарските руни. - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
      От друга страна, за да разбере древните българи и тяхното руническо писмо, съвременният човек трябва да разбере първо тяхната душевност, защото дедите ни са били Божии хора, просветлени мистици, хората на Божествената интелигентност от преди падението на човека. Днес тази Божествена интелигентност е загубена за човечеството. Тя е скрита в отделни послания в нашата днешна азбука, в древните храмове светилища, надземни и пoдземни, в ритуалите и песните на традициите ни от хилядолетия. Старите българи са хората на Бога Ра, Бога на Абсолюта, изобразяван със символа на окото. По-късно в Египет Бога Ра е заменен с Бог Озирис, но отново символизиран от окото.
      На снимката е показан Коптски надпис от 7/8 век А.Д.
      Той съдържа древни заклинания за добро здраве, срещу сатанински духове и така нат. на Коптски език.
      На следната снимка е показан много древен символ на окото върху Чачин камък до пещерата Магурата, в близост до Козарника, където са намерени най-старите човешки следи на 1600000 години. На тази снимка лесно може да се види знака до Окото , който се повтаря и в Книгата на заклинанията от Коптите. Такъв знак е намерен и върху глинена Плочка от Сумер / Вавилония на 3000 пр. Хр.
      Този знак олицетворява отново Всевиждащото око на Бог Ра, което е разположено във всички посоки на света.
      Този знак е първообразът на Буквата Ж от българската азбука.
      - Това е българската буква Ж за живот. Тя, както и цялата ни азбука е закодирано знанието на древните българи, първите хора на Земята.
      Прототипа на Ж е Древнобългарския календар, най-стария календар на човечеството.
      А още по-ранният прототип на този знак лежи издълбан върху камък край Пешерата Магурата, а също и на Розетата от Плиска, на Слънчевите руни в българските древни шевици.
      Древните българи, хората на Ра, са били Божии хора и те са притежавали мистично познание за силата на звука, особено за силата на човешкия глас, ето защо са били вещи в произнасянето на заклинания и наричане за здраве, плодородие, успехи. По-късно намираме това знание препредадено и при Коптите и тяхната книга за заклинания, и при бойните изкуства - например битката за Йерихон в Библейските разкази. Древните бойци трябва да са запазили древнобългарското мистично знание, защото те са съборили крепостните стени на града Йерихон със силата на човешкия вик, съчетан със звука от рогове и маршируването!
      Българският език освен че е първият човешки език на земята и в него е закодирана историята на човечеството, крие в себе си и мистичната сила на Звука от човешкия глас, съчетан по начин, който да прави езика на българите магичен в много отношения. Това знание намираме препредадено в мантрите на Древна Индия на Ведическите българи, преселили се там хилядолетия преди христа, намираме го и в нашите народни приказки и песни.
      Първородството на Българския език е несъмнено във всички древни религиозни скрижали и свещени книги! Самата дума Религия е с български произход.
      Първо трябва да разберем какво е значението на думата религия! Религия означава "свързване с Бога" според латинското значение на думата. В този смисъл, няма човек, който да не е свързан с Бога, независимо дали го осъзнава или не.
      Човек, който няма връзка с Бога, или по-скоро я е загубил, както се е случило с хората след падението, описано в Библията, няма отговор за нищо! Връзката с Бога е много повече от човешко любопитство, тя е вечна. Любопитството на човека е твърде ново явление, то се появява заедно с ума, откъснал се от сърцето.
      Защото сърцето знае истината, умът не я знае.
      По-древните корени на думата Религия се губят и не се знае етимологията на думата. Според мен думата е българска по произход, както е и с български произход латинският език. Думата религия е тясно свързана с древнобългарската духовност и почитанието на Бога Ра на Древните българи.
      За разлика от съвременния хитър човек, обвил се в облаци от многословие, криещи слънцето на истината, древните българи нашите деди са били хора на безсловесното, интуитивно общуване помежду си. С възникването на човешката реч, само няколко срички са били достатъчни за разбирането помежду им.
      Така например за тях Бог е бил просто Ба, баща. Именували са го Ра - като звука на извиращата живителна вода. А животът, от него създаден древните българи са кръстили Рай - Ра Ай със значение Животът на Бога Ра. Именно това е и била българската земя - Рай, където Бог Ра е избрал да засади своя живот в плът и кръв.
      Светлината древните българи са нарекли Лъ (Ли / Ле). Тази светлина намираме и в образуването на думите:
      - СЛън-це (С-от,Лъ-светлината на Бога, -нце - окончание за умалително име, с което се подчертава, че Слънцето е по-малко от Лъ, Божията светлина, но е запалено от нея);
      - Луна (Лъна)
      - СветЛина,
      както и в древнобългарските лични имена Лена, Лино, Светла, Светльо, Ален, Алена и така нат.
      Древните българи толкова са почитали Слънцето, даряващо ги със своята живителна енергия и светлина, че са го персонифицирали и са го нарекли Ален, където "-н" е наставката за личност. (Така например Ман е човекът на Ма, Богинята Майка на Материята на древните българи. Ман древните българи са нарекли първия човек, а едва по-късно в Библията той е представен като Азем/Адам.)
      Така се е появила по-късно и многосричковата дума РеЛиГия - РаЛъГеа - Светлината (Лъ) на Бог Ра на Земята Геа.
      Религията е светлината на Бога на Земята!
      А Българският е езикът на Божествените хора, запазен и до днес! Древните българи непрекъснато са се стремели към Религията, към Божествената светлина. За целта те са развили цяла стройна система от духовни практики, наречени Йога, Аюрведа, Дао и така нат. - http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351
      Те са се стремели да разпалят в себе си Светлината на Бог Ра чрез запалване на вътрешния си пламък, който са наричали Кундалини / Къндалини. Днес думата Кундалини е много модерна, а тя всъщност произлиза от българската дума кандило, носител на светлина. Целта е била човек да се превърне в кандило на Божествената светлина. Къндалини се образува от думите Къ (Към) На (Небе) Да (дава) Лини - Ален-и Светлината на Божия син Бог Слънце Ален.
      Няма и никога не е имало измисления трако-илирийски език, няма и черковно / славянски език. Има един език - българският, който се е развил заедно с преселението на българите около света, постепенно е загубил оригиналния си облик при смесването на езика ни с нововъзникналите по места азбуки и особеностите на тяхното записване на характерното само за оригиналния български език звуково богатство. Всяка новосъздадена система за записване е видоизменяла характерната българска дума, а заедно с променянето на самосъзнанието на наследниците на древните българи, се е разделял и българският език на все повече клончета и клони.
      Най-старата българска азбука са Древнобългарските руни, с които са осеяни нашите земи, скали, пещери. Самите руни пък от своя страна водят началото си от така наречените пиктограми - картинно изображение на различни житейски сцени. Отново най-старите пиктограми в света са намерени в нашите пещери - Козарника, Магурата и околностите им. Тези пиктограми са предавали цели сцени от бита на Древните българи и са служили като един вид календар на действията на дадено село - на този и този ден жрецът върши еди какъв си ритуал, на този и този ден се яде еди каква си храна и така нат. Такива пиктограми, но от по-късна епоха са намирани и на остров Крит и са свидетелство на Минойската епоха, създадена от Древните българи. Върху Диска от Фаестос са изобразени Древнобългарски пиктограми, които са началото на Древнобългарските руни, дали началото от своя страна на първите човешки азбуки.
      От руническото писмо възникват Йероглифите на Древен Египет, основан от Древните българи след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Клинописното писмо на Древен Сумер също е създадено от Дедите ни, разнесли своята култура и духовност по цялата земя. Българският език е бил Единият език, на който хората са говорили. Азбуките, които са го изразявали, са били няколко. Освен Глаголицата, такава българска азбука е и Ведическият Санскрит в Древна Индия, на който са записани Древнобългарските веди - Риг веда (Реченото знание) и другите.
      - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11581-континентите-на-древните-българи/
      Много писмености могат да изразяват и изобразяват един и същи език и това е случаят с българския език. Българският език е дал началото на старогръцкия, латинския и шумерския език, а също и на арабския, персийския, санскрит.
      Езикът отразява начина на мислене на човека и неговото развитие. Българският език със своето богатство е бил характерен за древните българи и тяхната божествена душевност. - http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243
      Наследниците на българите по света все повече са се отдалечавали от тази типично българска душевност, за което ни разказват и всички свещени книги. А в последните столетия и дори бих казала последните 2 хилядолетия това отсичане от древнобългарския корен и произход на човечеството е ставало по насилствен и напълно преднамерен начин - чрез унищожаване на Александрийската библиотека, българските каменни артефакти с древна писменост върху тях, българските манастири по-късно.
      Умишлено променяне на езика се наблюдава и при създаването на така наречения латински език, където българските думи са записвани с видоизменяне на звуците: ъ се е записвало като у, аз се е записвало като ус, ос и така нат.
      Подобни изменения се наблюдават и при възникването на днешния китайски език, в който древнобългарските наименования, характерни със струпване на съгласни, са надлежно променени - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886 .
      Българските звуци са били променяни първо чрез неправилно записване на различни азбуки, а после са били утвърждавани и като ново произношение. Връзката с миналото и древния произход на народите от българите и българските земи е била умишлено скривана, скривана е и до днес, като не се позволяват задълбочени проучвания поради нововъзникналите национални самосъзнания и шовинизъм на днешните народи, най-вече на техните политици.
      Българският език обаче, въпреки робствата, посегателствата и системния геноцид, извършван с хилядоелтия върху българския народ, е запазил своята оригинална древна тъкан и до днес, а граматиката му е претърпяла само леки видоизменения - отпадането на повечето падежни форми, отпадането на двойнствено число и др. Значението на думите обаче се е запазило непроменено през хилядолетията, така, както е жива и родовата памет на българина. Пълният член е една от особеностите на българския език и доказателство за неговата оригиналност и първоначалие, и винаги е учудвал излседователите на нашия език. В по-ново развитите езици, възникнали от лоното на българския език, като английски, френски, арабски, руски и др. пълният член е изнесен пред думата и е отделен.
      Доказателство за първоначалието на българския език са и българските наименования на древните племена и народи:
      - Кимерите са българи, прав е Раковски, когато го твърди, но българи са и траките, и славяните. Техните племенни наименования са български и имат смисъл само на български език. Кимери - КъМери, Към Морето, хора, отправили се към морето са Кимерите.
      - От друга страна Сумерите са тези, които са излезли от морето, и през Странджа като наследници на Ной, са стигнали до днешен Ирак, където са основали държавата Сумер след потопа в Черно море.
      - Траките са всъщност хората на ДарАз (със значение Дар от Бога Ази / СебАзи ). ДарАз е записан в последвалата еврейска Библия като Тирас, внук на Ной (Ной е още известен като Отнапасти според най/стария Епос на Бългамъж - http://aliya.blog.bg/history/2013/05/03/noi-ot-strandja.1106728). ДарАзгите са станали Траките, така като се е видоизменило и произношението на
      - БалАзгите (хората на Бога на Аленото слънце БАлАз) са станали Пелазги и така нат. (- http://aliya.blog.bg/history/2014/04/10/bogyt-slynce-na-drevnite-bylgari-i-proizhod-na-koleda.1255876)
      Благодарение на нашия, българския език можем да проникнем в най-древните и дългоскривани от погледа ни тайни на човешката история. Българският език е неущожимата канава, върху която е избродирана историята на човечеството от неговото първоначалие. Българският език е езикът, от който са възникнали всички останали човешки езици при разселението на българите по света след потопа в Черно море преди хилядолетия. Българският език е и езикът свидетелство за неразривната и изконна бръзка между Бога и Човека, Неговото чедо. Самото наименование Българи означава Хората на Бога Ален, на Бога Слънце Б-Ал-гари
      Все повече учени започват да признават първоначалието на българите. Дори наскоро в медията Гласът на Русия, беше официални публикувана тази информация за нашите деди:
      "Не случайно мъдростта на предците гласи: „Ние всички стоим върху плещите на титаните”. И както и да се подрежда етно-историческият български калейдоскоп, е очевидно, че на всички негови изследователи той е бил много интересен, а на нас за пореден път той ни напомня, че всички хора на Земята са братя!"
      Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_10_25/Po-sledite-na-drevnite-blgari-6898/
      А че българите са били тези титани, изнесли на плещите си днешното човечество, по волята Божия, не трябва да има съмнение в нито едно чувствително за Истината човешко сърце. - http://aliya.blog.bg/history/2014/04/07/bogosyzdadeniiat-narod-na-velikanite-bylgari.1254793
      А българският език е езикът на Неговите хора, БалГаРате!
    • от Aliya
      Древните българи са били наричани с много имена от своите съседи - беси (БаАзи - души на Бога Ази / СебАзи), траки (ТаРа-ки - От Ра Бога Отец на Древните българи произлезли), даки (Да-ки), мизи МаАзи - души на Ма Богинята майка на Древните българи), скити (скитащи), хати / хети / гети (древното им название първоначално е било "нашите" и са говорили езика "Наша"! Впрочем и широко разпространената дума нация произлиза от българската дума "наш/нашия"), троянци (ТаРаЯни със значение Светлото небе (Ян) на Бога Та Ра Отец) и прочие.

      Българският език е бил говорен в древността далеч отвъд пределите на днешна България. Ето защо той е дал основата на много писмености. Много писмености могат да изразяват и изобразяват един и същи език и това е случаят с българския език. Българският език е дал началото на старогръцкия, латинския и шумерския език, а също и на арабския, персийския, санскрит. Турският език е един съвсем нов изфабрикуван език, възникнал върху основата на българския език така, както са възникнали и гръцкият, и италианският, френският и английският езици. Турция е населена в най-дълбоката древност от българите и до днес турците носят българския ген. - http://aliya.blog.bg/history/2014/10/29/da-se-rodish-bylgarin.1308906

       - Клинописно писмо от Урук, Ирак от 1во хилядолетие пр. хр.
      Урук,Ирак, Ракка са все градове и държави с български имена - те и трите означават РаКа - Така Каза Бог Ра (Бог Абсолют)!
      С РаКа древните българи са обозначавали потеклата вода, Реката, която те са считали за воля Божия, за Словоизлиянието на Бога Ра - РаКа/Река.
      И градовете Урук и Ракка, и държавата Ирак са възникнали върху реката / река Ефрат.

      Кирилицата и Глаголицата произлизат директно от Древнобългарските руни, най-старите писмени знаци на света! - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/

      Руски език изначално няма, както няма и славянски, църковен, македонски, сръбски; няма и латински, английски, френски, немски; няма и ирански / персийски, санскрит, арабски, иврит - тези езици са просто видоизменен българският език - видоизменен поради неправилното му произношение и неправилното му записване, което не отразява богатството му от звуци.

      Великденските острови са известни със своите огромни каменни глави, наречени Моаи. Тези глави са строени от народа на Ра Па Нъй, което е всъщност древнобългарското название за Бог Ра: Ра Ба На със значение Нашият Бог Ра. Езикът на този народ също е РаПаНъй посветен на Бога Ра и е по-късна версия на българския език, наподобяваща много някои думи от днешния арабски език, основан и възникнал върху древния български език на българите скити, заселили Близкия изток преди хилядолетия. Рабана и на арабски език означава точно това - Нашият Бог (като името на Бога Ра е влязло в самата дума за Бога: вместо българското Ба за Бог, Раба е Бог на арабски език.) Хората на Бога Ра и до днес играят танц, наречен ори, оро т.е. нашето оро, хоро. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11387-произход-на-названията-българи-и-арийци/

      Освен това те използват прото писменост, която подобно на древнобългарските руни изобразява сцени от бита на Божиите хора РаПаНъй. На снимката ясно могат да се видят символизирани сцени на риболов и ритуално служене на Бога. Тази пиктографска писменост и до днес се нарича Ронгоронго, но е вече неразбираема за днешните обитатели на островите. Етимологията на думата Ронгоронго идва от корена Ранга, който означава ред. Характерно за писмеността Ронгоронго е, че е писана върху очертани редове. У нас е запазена думата Ранг, а древнобългарското и образуване е РанГ със значение: Написано върху земята (Га) от Ра Бога Отец на Древните българи (Ран). От корена Ран е произлязла и древнобългарската дума Руна за ед. число и Руни за множествено число. Руни означава Божествен и Руните са именно Божествените знаци, с които Дедите ни са обозначавали Бога и неговото присъствие на земята.
      В латинските езици Ранга е преминало като ранж - Range.
      - https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11656-древнобългарските-богове-на-сътворението-за-тракийския-конник-на-древните-българи-превърнал-се-в-свети-георги-на-християнския-свят/

      Каменните фигури на Моаите са посветени на Богинята Ма и носят нейното име. Ма е Богинята на плодородието на Древните българи. Като са строели Моаите в чест на Богинята Ма древните наследници на българите от една страна са указвали чрез огромните статуи пътя за своите мореплаватели върху дървените лодки, а от друга страна са омилостивявали Богинята на Плодородието за добър улов в морето. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/

      Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск.  - на снимката стара къща със старинна украса.
      Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
      Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/04/10/bogyt-slynce-na-drevnite-bylgari-i-proizhod-na-koleda.1255876

      Българският език е изобилие от звуци, най-богатият в това отношение език.
      И знаете ли защо?! - защото българският език е езикът на първите хора, които са имитирали звуците на природата при обозначаването на природните явления в думи.

      Тракийски език няма и никога не е имало- траките са българите и са говорили българския език, както впрочем и скитите, аланите, канааните, хетите, гетите и така нат. В зората на човечеството хората са били един народ и са говорили един език - българския език.
      Този език българите, скитали се по света, са занесли в Индия и първоначално са го предавали поколения наред в устен вариант, в разказвателната форма на шрутите. По-късно българския език на Ведите е записан със санскритската азбука.
      - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/
      - https://www.youtube.com/watch?t=85&v=FNnXbdhCgTs
       
      Как обаче в Уикипедия могат да наричат изчезнал старобългарският език - езика, на който говоря и аз, и цяла България!???
      Езикът, който е послужил:
      - за основа на всички славянски езици по-късно при разселението на българите по света,
      - както и за основа на по-далечните езици като Авестан в днешен Иран, ведически санскрит в Индия;
      - както и за трайно присъствие в езиците на цяла Европа и Азия, и Америка, и Автсралия, и Африка като отделни основни думи, свързани с хилядолетния бит и древна религия и медицина на тези народи?!
       
    • от Aliya
      Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са наоколо, за да ни напомнят, че такава ярка звезда някога е съществувала... Звездата на Българите, на Божиите хора...
      Тази светлина виждаме отразена в древните науки за тялото, ума и душата и тяхното опазване и изцеление, наречени Йога и Аюрведа. Когато се запознаеш дори и повърхностно с методите на Аюрведа и Йога за лечение и духовно просветление и проследиш историята на тяхното възникване, няма как да не си зададеш въпроса - Защо се крие от нас, че древните ни предци, най-древните българи – арийците прототраки и траките, са първите създатели на познатите по целия свят Аюрведа и Йога?
      Аюрведа (или Аир веда) и Йога (или Иго) са част от древното познание на първата човешка цивилизация, населявала Земята преди хиляди години, чиито най-древни останки, оригинален език и артефакти произхождат от нашите земи. Макар и първите признати писмени източници за Йога и Аюрведа да са Ведите в Индия, както са наречени от древните им създатели първите записани религиозни текстове в света (Веда – знание, ведам – зная са древнобългарски думи), Ведите се базират по техни сведения на препредаденото и чутото от по-древни времена, изречено от уста на уста от поколения древни мистици и мъдреци - поне 5000 години преди Христа.
      Аюрведа или Аирведа на ведически санскрит означава Знание за Живота в благоденствие, което лесно може да бъде обяснено на български език:
      Аир (хаир) – древна българска дума аир, арно, означаваща добро, полза, благоденствие. Аюр означава Ай (Живот) Р (Божи, Бог Ра)
      Веда (Ведам, знам).
      Аюрведа е древната медицина на българите.
      А Пуруша е техният Първичен Бог. Първи за Пуруша разказва Риг или Рча веда, Речената веда на древните българи. Древните българи са били мъдри хора, Божии хора. Те са нарекли Бога, от който всичко е произлязло БъРъСа, а оттук е дошло и името на Бога по-късно като БъРа или просто Бра, Пра, Пъръса, Първица, Са (в Древен Египет) и така нат. - все имена на Бога. За дедите ни Бог Ра/БъРъСа е бил Космическото същество, личност, Всепроникващ и Всевиждащ, а също и много повече от Видимия свят, защото негов е и Невидимият свят. Той е обхващал всички посоки и е отвъд човешките представи. От Бъръса/Пуруша се е зародил светът в резултат на възникнало Негово желание, което дедите ни са нарекли Съкта/Сукта със значение Сака, стар български глагол за желая. От сакането на Бога Ра се е появила Вселената, като Бог е пожертвал себе си, като се е разкъсал на хиляди части и е създал всички растения, животни и хора. Тази жертва на Бъръса Древните българи са почитали като са жарели в огън растения и семена, за да нахранят Бога с тях. Тази духовна мистерия, изпълнявана върху древните ни каменни светилища от Жреците (тези, които жарят растенията) българите са нарекли Яжна / Ядна (от българския глагол яж, яде) и е запазена и до днес в езика на Ведите. А себе си българите са нарекли Ора, т.е. О-Ра, У Бога Ра, Убоги.

      Йога на ведически санскрит означава свързване, съюз и произхожда от българската дума иго – впряг, свързване
      Двете дисциплини Йога и Аюрведа са се развивали съвместно и винаги са били прилагани заедно в древността. Йога е дисциплината за самореализацията и себеосъзнаването, което може да бъде постигнато само ако тялото и умът са в баланс и синхронност със съзнанието/душата на човека. Аюрведа е науката за запазване на тялото и ума в добре здраве и за изцеление на техните болести.
      Първите писмени сведения за Аюрведа и Йога намираме в най-старите записани религиозни текстове в света – индийската Риг веда (или произнасяна още Рча Веда - „рча“означава изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг веда е записана за първи път на ведически санскрит в северозападната част на Индия в периода 1700 – 1100 BC, като знанието, което препредава датира от хилядолетия преди това и е предавано от уста на уста и от ухо на ухо. Оттук и названието на Риг (Рча) веда – речена веда, изречено знание (от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам, зная). Речената веда е устна традиция, предавана от уста на уста от така наречените Ричи/риши, мъдреците на речта. Трябва да отбележим, че тази древна традиция на препредаване на стари мъдри песни и химни е запазена и до днес в България, а до освобождението в Добърско е имало и такава школа за слепци, които да заучават древнобългарските мъдри слова, записани и във Веда Словена по-късно.
      Ведическият санскрит е Прото–арийски-индийски език, който се свързва с древния ирански език Авестан, който пък от своя страна е по-късна разновидност на древния български език, говорен от най-дълбока древност (поне 10000 г. преди Христа) по нашите земи та до днес. Това се потвърждава от факта, че племената на Ригведа, така наречените Ригведически племена са дошли от запад, от нашите земи и са се заселили най-напред в Пенджаб през Иран. Тези Ригведически племена са се състояли от:
      Племето на Агни (Огъня) Барати / Хората на БогРа (Българите), което на санскрит означава Благословените т.е. Божиите. Това племе е споменавано по-късно в епоса Махабхарат - със значение Маха (Големите) барати (българи),- където неговите царе и войници носят български имена – Панчо, Румен и др.
      Племето на Бригите или още Баргавите (Хората на Брега, Крайбрежието), основателите на астрологията и други племена като Алина (Хората на Бога Слънце Ален), Ану (Хората на Небето Анъ / Нъ), Балани (Хората на БаАлен/Бог Ален), Дарию (Дарените).

      Ето защо не бива да ни учудва фактът, че много от термините на древните веди – Ригведа, Аюрведа, Йога са български думи или произлизат от леко видоизменение в звуците на българските думи. Впредвид факта, че всеки един език е жива и непрекъснато развиваща се система и че за древните иранци и индийци българският език не е бил роден, може да се обясни и видоизменението на някои думи. Така например:
      Йога – иго, свързване, впрягане, ярем, дисциплина; произлиза от глагола йок –впрягам в иго, в ярем
      Карма – карам нещо да се случи
      Чакра – колело, чакрък, въртящо се колело на енергията в йога
      Браман – бременният с живота, носещият живота, създателят на човека, върховният Бог
      Шрути - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
      Смрити – смърморени, измърморени - запаметени наизуст знания от Веда с временен характер на тематиката

      Джнана - Знана, знание, духовното познание

      "Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!) - Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на духовно познание и единение с Бога, навлязла в Индия чрез древните българи.
      БОГАМ - така се нарича на ведически санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
      БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ;
      ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
      ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша (Първуша) вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити (Пра-кара-ти, действащата енергия, която кара всичко да се случва).
      ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
      БУДА - Будният, просветленият, осъзнатият.

      Божествената Троица, за която се пее в древните родопски песни, събрани във Веда Словена, е първата троица в човешката история и тя е в женски род и увековечава женското начало.
      - Брама (Създателката на живота, Бременната с живота) Божествената (БаРа/БогРа) майка (Ма, Древнобългарската богиня на плодородието)
      - Вишну/Виснъ (Поддържащата Живота, Родилата живота), от древнобългарския глагол "вес, вис" - увисвам, наплодявам, раждам
      -Сива / Шива (Пробразителката на живота, Силата на смъртта и разрушението и новото раждане, "си" на ведически санскрит има значението на Устременият, Благословеният; "си" в българския език е приставка в думите "сила, син" и също придава значението на проправящият пътя, устременият, благословеният).
      Интересното е, че Божествената Троица преминава от древната ни българска народна духовност и в православното християнство, където женското начало на всеприемането и любовта е вече заменено с мъжкото начало на авторитета и налагането:
      - Бог Отец е Брама - Създателят на живота и на човека
      - Бог Син е Вишну - Творението, поддържано и пазено
      - Светият Дух е Сива - Преобразяващата сила на духа, който възражда материята, творението чрез смъртта и разрушението.
      Все пак единствено Православното християнство от световните религии все още пази почитта към женското начало в образа на Богоравната Девата майка, Дева Мария, чийто праобраз е Богинята-Майка на Плодородието Първата при древните българи.

      Върховната цел на дисциплината Йога е освобождението от неспокойствието на ума и пребиваване в състоянието на блаженство и осъзнатост. Това състояние се нарича мокша / мокса, което произлиза от санскритската дума мък и мъкяте (мъквасе), които означават измъквам се, освобождавам се, включително и измъкване на кон от впряга. Мокса със значение освобождение се обяснява с българската дума измъквам се, освобождавам се от впряга на неспокойния ум. По-голямата част от индийските учени проследяват корените на Йога именно като Арийски, т.е. от времето на бългАРИТЕ / Бъгарете, преселили се в земите на Индия след потопа в Черно море от 5-6 хиляди години преди Христа.

      Една от стъпките на Йога дисциплината е медитацията или Дяна на ведически санскрит, като това е състоянието, в което умът е забавен и човек остава в състоянието на наблюдател на реалността такава, каквато е, без да е обвързан с мисли и оценки. Дяна изисква неподвижност на тялото, с което да се постигне и неподвижност и забавяне на ума. Състоянието на забавяне на ума чрез дяна се нарича бава на ведически санскрит (бавя на български език). Думата Дяна/медитация за осъзнаване/ може лесно да се свърже с българската дума деяна със значение измолвам от Бога, упорствам,изтърпявам, издържам. Преминавайки от Индия в Китай чрез учението на Бодидарма дяна постепенно достига и до Япония, като по пътя произношението й се променя в съответствие с езиковите особености на местните езици и дяна се произнася вече като Дзен (Дзин) в Китай и като Зен в Япония. Зен практиката в Япония е именно медитация / дяна в неподвижна поза.
      Дяна практиката е тясно свързана със Садана (Седене) – неподвижно седене за преодоляване внушенията на ума чрез тяхното обездвижване и обезсилване. Патанджали, човекът, който записва и систематизира йога в стройна наука е този, който нарича садана (Седенето) Абяза (обезателност, задължение) при Йогата, което трябва редовно да се практикува за изчистване на ума и неговото смиряване чрез обездвижване на тялото.
×
×
  • Добави ново...