• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

Без заглавие

Lagrima de oro

122 прегледа

Странно, нали? Но се случва. Мислиш, че си загубил нещо, а после осъзнаваш, че не си, защото то винаги е било твое. И тъкмо тогава, в онзи чуден момент, сърцето ти трябва да пърха някъде в кухината под шията ти, а душата ти най-после да въздъхне спокойна и да намери съня и покоя на щастието и сигурността. Но сякаш идеята на всичко е да заобикаляш и да не достигнеш никога целта. Така става, че сили, извън теб, извън твоя контрол разбиват мечтата на прах, който изтича между пръстите ти. И си спомняш за златния пясък, който така и не видяха заедно двата чифта очи, мислиш си за тъмносиньото нощно небе, което те гледат заедно, макар и отделно, думите, жестовете, пръстите, въздишките, погледите, думите, тишината... Но ако позволиш на времето да надделее, забравата ще оплете своята тънка паяжина от бяла мъгла и една година ще стане век, една крачка ще сатане сто, всяка дума ще избледнее и всяко желание ще затлее... Дано остане живо поне едно въгленче, което да се разгори с нов пламък при нов повей на вятъра любов и като птицата Феникс да възкръсне от пепелта за нов живот. Но има ли я всъщност тази птица? Тя, която носи образа на надеждата, на възраждащата се вяра, недосегаема за пламъците на живота, непокварена от грозната страна на света, силна, макар и крехка, ранима, но готова да продължава. Дали не сме измислили това митично създание, само за да имаме причина да не се отказваме, да не се предаваме и да не лягаме уморени някъде на средата на пътя, покрити с листата на миналите дни и въздишките на изминатия път. Когато умората натежи като наметало от звезди и отчаянието се превърне в Живата Вода, когато кажем на черното бяло и на грозното красиво, тогава като малка свещица на вятъра надеждата се съпротивлява, огъва се, опитва се да се изплъзне, но накрая... Накрая се разнася само сивкавият й дим и остава нишката прогорени спомени, които се разпадат на прах и изтичат между пръстите ти...




6 Коментара



Хей, направо е разбиващо :yanim:

в случая неам думи :go ahead:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря. Така ми се получи, тоест те всички така ми се получават, една случка ме стимулира и започвам да обвивам идеите си в думи. Накрая излиза нещо подобно.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Благодаря. Така ми се получи, тоест те всички така ми се получават, една случка ме стимулира и започвам да обвивам идеите си в думи. Накрая излиза нещо подобно.
:o :angel19: ама си и скромна ;-) Много е красиво това което пишеш :yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря ти много, радвм се, че това някак може да въздейства, това са нещата, които чувствам и имам нужда да споделям точно по този начин

Сподели този коментар


Линк към коментара
Благодаря ти много, радвм се, че това някак може да въздейства, това са нещата, които чувствам и имам нужда да споделям точно по този начин

нямам възможност да влизам често , че съм на морето, но ти пращам много, много пожелания за весело изкарване на лятото и за приятни сърдечни трепети които да опишеш :B) :D


Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря ти и на теб приятни изживявания, сигурно ще има нови статии в близките дни :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход