Сърцето ми леденее, разбра ли

дойде като гръм от ясно Небе така

както зимата мразовита, нали

Да плача ли сега разбираш ли

напират, напират ли сълзи.

Аз така мразя да вали, защо ли

бездънна яма си ти, потъвам ли

морето дълбоко блъскат ме вълни.

Като стихия си, разбра ли

отнасяш всичко със себе си

Не говори, замълчи така...

както цвете през есен, бъди

Думите ми капят така

както жълтите листа, разбра ли -

нека ме боли, винаги щом замръкне ли.