Всичко се променя толкова бързо

така както времето в мен

Мълния да ме бе ударила

сега нямаше да боли така -

щях да бъда сред зелени поля

реки и високи планини.

Но на самотен остров...

мисълта за нея съсипва ме

Как искам да върна времето

да не бях я срещал такава

каквато е именно сега

Да дарява от времето си

за онези, които заслужават

Аз съм егоист по природа

не обичам да деля -

особено една жена.

Скрих аз от нея истината

защото егоист съм...

смея да твърдя.

Късно е вече, ще платя

цената на щастието...

което пропилях така.

Ще те чакам там..

под синьото Небе.

Да знаеш Ти, че чужда порода -

съм аз, хванал ме бяс.

sh.