Чужда порода
Всичко се променя толкова бързо
така както времето в мен
Мълния да ме бе ударила
сега нямаше да боли така -
щях да бъда сред зелени поля
реки и високи планини.
Но на самотен остров...
мисълта за нея съсипва ме
Как искам да върна времето
да не бях я срещал такава
каквато е именно сега
Да дарява от времето си
за онези, които заслужават
Аз съм егоист по природа
не обичам да деля -
особено една жена.
Скрих аз от нея истината
защото егоист съм...
смея да твърдя.
Късно е вече, ще платя
цената на щастието...
което пропилях така.
Ще те чакам там..
под синьото Небе.
Да знаеш Ти, че чужда порода -
съм аз, хванал ме бяс.
sh.
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.