Приказките им

Да признаваш не е като да прощаваш

защото днес ми се налага да говоря

така както вчера сутрин...

за истината, да бъдеш прям

Но проблемът е там, че -

ще се наложи и да чувам...

да говорят, да злословят

или просто да ми казват това -

от което болката никога няма да спре.

Чудя се, кой ли те изпрати Сатана

Дева Мария, защото аз поисках...

да говоря ли сега, за нея -

за онова, или да плачеш значи болка.

Сломен съм аз сега...

моето сърце, моята душа.

Думите като дървен кол са

или да горя ли на клада, не знам..

но ти ще значиш болка.

А каквото и да кажат

Ти ще кажеш...

винаги ли ще страдам аз така

Но си ми мечта -

няма да се откажа, не сега

не и днес, не за хората.

6823539p.jpg




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход