Премини към съдържанието
  • публикации
    21
  • коментари
    7
  • прегледи
    5582

Проклета

И тази нощ като вчера

усещам и чувствам я...

самотата да ме вгорчи -

успя, показа своите рога

А по рано далеч бе тя..

сама по себе си самота -

придърпваме към себе си

иска пак да страдам в нея

И отново оплете ме тя

в своята тъга, сгреших -

като й простих мила...

не ще да я пускам сега

А аз сега ще остана...

да бъда до нея, защото -

и нея боли я да бъде сама

проклета да бъде самотата.

siempre-quiere-olvidar-tocqueville-L-2ufenc.jpeg



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.