Проклета

И тази нощ като вчера

усещам и чувствам я...

самотата да ме вгорчи -

успя, показа своите рога

А по рано далеч бе тя..

сама по себе си самота -

придърпваме към себе си

иска пак да страдам в нея

И отново оплете ме тя

в своята тъга, сгреших -

като й простих мила...

не ще да я пускам сега

А аз сега ще остана...

да бъда до нея, защото -

и нея боли я да бъде сама

проклета да бъде самотата.

siempre-quiere-olvidar-tocqueville-L-2ufenc.jpeg


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход