Премини към съдържанието

Aliya - Блог

  • публикации
    230
  • коментари
    268
  • прегледи
    238138

Достатъчно глупави организации създадохме с труда си и парите си!

blog-0931184001391155808.jpgДостатъчно глупави организации създадохме с труда си и парите си, с безропотното си плащане на монополи, корпорации, системи за обирджийство всякакви - и политически, и икономически, и каквито щеш.

И същите тези системи за обирджийство, захранени с нашата пот, се опияниха от нашата безропотност и сервилничене и се изродиха в чудовища, които посягат на децата ни, на човешката ни същност, на земята ни, на домовете ни. И най-вече на свободата ни на достойни хора.

Време е да спрем да ги създаваме и да спрем да заменяме живи хора с мъртви организации и техните още по-мъртви правила, според които човешкият живот не струва - поне не колкото парите, властта, притежанията....

  • Харесва ми 1


1 Коментар


Препоръчани коментари


Наказание ще има за всеки лош "човек". ;) Никой лош "човек" няма да избяга от Страшния Съд ! :)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      Искам свобода  - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Ратникъ
      Кумирът на националистическа България

      Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошъл, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.
      Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистическа България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.
      Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.
      Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.
      Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната досега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:
      – Намерихте ме, когато ме изгубихте!
      в. „Зора“ 17 март 1943 г.
    • от Анита Христова Трифонова
      Защо ли медии мълчат, а интернета козирува? стихове А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от kalinap
      Само един добър психотерапевт може да помогне в лечението на паник атаките. Когато сложите край на паническото разстройство ще почуствате отново свободата.
    • от Yehet
      В какво се различават структурите от класовете в С++?
×
×
  • Добави ново...