• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14900

На тати мъжлето

rosi45

290 прегледа

Станах баща! Аз, баща! Имам син! За да отбележа този велик момент, порядъчно си пийнах с приятели както си му е редът... След няколко дни , като че не вървях, а летях към родилното с огромен букет рози. Настъпи моментът!Сред всеобщото вълнение , святкащи фотоапарати и насочени джиесеми, акушерката постави в ръцете ми малко вързопче, от което се виждаше сбръчкано миниатюрно личице със затворени очи и някак странно... ама много странно се гърчеше и помръдваше в одеалцето. Нима това е синът, с който ще ритаме топка?!?!Хъм... Вечерта еуфорията отмина и остана пълна мивка с чинии и чаши и някакъв хаос, с какъвто не бях свикнал вкъщи. А жената- секцио, нали...потрудих се. Тогава стана ясно, че бебето трябва освен да яде , и да му се смени памперса, да се изкъпе, да се преоблече... Главата ми се замая... откъде да започна... Разтворих страхливо одеалцето. Стигнах до памперса и реших да го събуя, големичък му беше... задърпах надолу... ужас - крачетата му се омазаха с ако! Ох, памперсът май има лепенки някъде... Гледам и се чудя как да му съблека блузката- подхващам едната ръчичка, ама ме е страх да не я счупя... ами през главата как- нали имали много меки глави бебетата... Уф! Най-после е голо. Виждал съм по филмите как ги слагат на лявата си длан по коремче и хоп- под струята на чешмата. Правя хватката, ама в един момент чувствам, че от страх да не го изтърва, го стискам яко... Божеее, да не му стане нещо на ребрата или недай си боже на сърчицето... че то пърха като на птиче. Жонглирам с лявата ръка , а с дясната пускам ту топлата, ту студената вода- дано я натамъня... Подлагам сина си под струята, но като му гледах клюмналата главичка и обливащата я струя... ой, боже, да не вдиша вода... или да се нагълта, че тя каквато е... за възрастни е вредна, пък за бебе... а палецът ми се е врязал във вратлето... какво да гледам по-напред... и защо така се зачерви?? Минах към по-безопасната зона- дупето. Ама нали е наакано... уффф... Най-после е на хавлийката! Пухтя, бърча чело и трия пот, все едно, че съм копал на нивата... Обратната процедура по обличането явно я бавя, защото жената подвиква "по-бързо, ще настине..." Памперсът го повъртях насам-натам, изследвах лепенките... накъде се залепват- назад ли, напред ли... В това време, най-неочаквано, в лицето ми плисна някаква вода и аз изумен гледах хубавата струя, която моето бебче пускаше от чурката... браво, на тати мъжлето! Но след секунда осъзнах, че току-що облечените дрешки са опикани и процедурата започва отново... Призля ми... Най-после бебчо е вече чист и спретнат, а аз се проснах по гръб на леглото, нуждаех се едва ли не от реанимация... такава умора не бях чувствал. Бях изтощен, не мажех и да мисля, а още по-малко да мисля, че памперс се сменя по няколко пъти на ден, къпането е всеки ден, 365 дни в годината, в следващите 2-3 години, когато ще се стоварят на главата ми и никнене на зъби, червено гърло, прохождане, проговаряне... ех, ще ми каже "тати" и аз от радост няма да знам на кой свят съм... Ритането на топка се отдалечи с космическа скорост...


2 души харесват това


1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход