• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14901

Учителката по цигулка

rosi45

270 прегледа

Ани е приятна, умна и интелигентна млада жена. Цигуларка. Свири в симфоничния оркестър. Мечтаеше да стане концертмайстор. Когато завърши консерваторията, не можеше и да мисли да стане концертираш цигулар. Защо ли? Съвсем просто е - за това са необходими пари, много пари, начален капитал за импресарио, реклама, концертни зали, пътувания... поне спонсор. Но откакто се помнеше чуваше думите "не можем да си го позволим". Тези думи белязаха детството й. Баща й всичко пропиваше, а майка й работеше какво ли не - дистрибутор на "Орифлейм", разпространител на "Жълти страници", анкетьор на "Галъп".. все за жълти стотинки, след основната си 8 часова работа в държавния сектор. Вървеше ли, вървеше... обикаляше фирми, качваше се по етажите, звънеше по хорските врати, засядаше в асансьора, попадаше и на странни хора при анкетите, направо опасни... Връщаше се по тъмно, страхувайки се от бездомните кучета и страшните подлези. И всичко това, за да свързват двата края и най-вече, да, най-вече Ани да ходи на уроци по цигулка. Имаше отличен слух и ръце с дълги, красиво изваяни пръсти, отдаваше й се... Когато постъпи в оркестъра, се омъжи за първия, който й предложи брак, без чувства, просто за да излезе от мизерния си дом, да освободи майка си от грижи и да й спести непрекъснатата преумора. Но и съпругът беше в оркестъра, а както се знае заплатите там са мизерни. Тогава случайно, както стават хубавите неща, една приятелка я уреди де преподава уроци на дете от богаташкия квартал. Там, където живееха дипломати, чужденци с бизнес в България за милиони, българските новобогаташи... все хора с купища пари... тя дори не можеше да си представи колко много пари. Но техните къщи, техните съпруги, презадоволени от всичко и возещи се в скъпи коли с шофьор, начинът на живот с прислуга, басейни, тенискортове, безкрайни партита, техните глезени, нагласени като кукли дечица, й показаха един друг свят. А в тези среди не може съседското дете да взема уроци по цигулка, а твоето не... е, някои предпочитаха пиано, но така ли иначе там си намери доста ученици.

***

Ани не можеше да заспи. Мислите й бяха като размотаване на едно кълбо - неспирни, като порочен кръг. Ето сега си напомня какво трябва да купи утре: продуктите за баница- изреждаше ги, да не пропусне нещо... да, електрически крушки, батерии за дистанционното... не-не, трябва да ги запише. Стана да вземе тефтерчето, но краката й я понесоха сами към килера, истинската причина да стане. В един невзрачен кашон имаше чанта, пазарска, големичка. Извади я и отиде тихо в банята, където светна лампата. Постла една хавлиена кърпа и изсипа съдържанието й. Сърцето й биеше учестено, предчувствайки удоволствието. Взе в ръка малката порцеланова фигурка - толкова е красива, изящна... Погали я. А ето и онова колие от големи, красиви стъклени топчета. Сложи го на врата си. Разкошният шифонов шал пък върза много кокетно на гъстата си коса... след това с благововение си сожи капка от онова мъничко красиво шишенце /вероятно рекламно/ с парфюм - не какъв да е, а Шанел 5... нямаше да пропусне скъпото, марково червило с толкова приятен аромат, че й се искаше да оближе устните си... Тя ровеше с треперещи ръце в купчината с "богатствата" си и си припомняше тръпките, топлината и боцкането по ръцете... да, те направо я сърбяха, когато ловко слагаше вещите в ръчната си чанта... а изживяването бе по-хубаво от секса. Знаеше всяка вещ от къде и как е взела. В главата и звучаха радостни музикални мотиви. Да! Радостта на клептомана! Е, прокрадваше се и срам от тези постъпки, скрит срам, който носеше в себе си... но удоволствието беше толкова силно, че тя се връщаше към него пак, и пак, с болезнена пристрастеност !!!




1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход