• публикации
    80
  • коментари
    137
  • прегледи
    41696

КОМЕНТАРИ КЪМ КНИГАТА НА БОРИСЛАВ БОРИСОВ "ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА"

mecholari

648 прегледа

Книга 38

Юни 147(2011)

София – Изгрев

КОМЕНТАРИ КЪМ КНИГАТА НА БОРИСЛАВ БОРИСОВ

"ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА"

Тези коментари, за които бе отправена молба от автора и той ги помести в края на книгата си, се включват тук хронологично поради възможността в тях също да има намеса на Елма – както много пъти, без яснота къде точно се включва директно.

image217.jpg163 стр. "...а изворът на желанията пресъхнал." – В никой случай не искам да те опровергавам, говоря само за някои сегашни допълнения и коментари от твоя страна, ако решиш. Ако днес мислиш по друг начин за страстта и желанието, за плътта, би мо­гъл да коментираш в книгата критично предишните си разбирания, дошли под влиянието на инволюци­онни школи. Всички мои цитати от беседите по-долу са от една Диалектическа енциклопедия на Словото, която съставяме с приятелите от години. Тя има своя структура, отправките са по строго унифици­рана система от цифри и съкращения, която тук няма да се помества поради големия ù обем. Тя е диалектическа, понеже мислите от Учителя в нея се класифи­цират не само азбучно, но и по тези, антитези и синтези (съответно цифрите 1, 2 и 3 след водещата дума, които дават възможност за авто­матичното им последователно самоподреждане в енциклопедията, когато се даде команда в Word за азбучно сортиране по абзаци). Даже и досегаш­ните само два тома играят значителна роля за поясняване обемността на мисленето на Учителя; за доказателство, че почти за всяко нещо Той е изказал множество тези, антитези, и синтези. Това дава възможност да се опровергават съзнателните или несъзнателни извращения на Учени­ето при едностранчиво преразказване и цитиране на мисли от беседите. Почти никой не е виновен – повечето хора са искрени и вдъхновени и цити­рат Учителя или съставят цели сборници от цитати. Обаче всеки вижда, преписва и помни само това, което е на нивото на неговата собствена еволюция. В науката за редактирането това се нарича "редактиране чрез подбор", но това в много случаи може да измени коренно смисъла на едно Учение, както е станало с Библията и Евангелието и с всички свещени писания на народите досега. В на­шия случай, Учителят говори на много места и крайно положителни неща за страстта, желанието и плътта, напр.:

ЖЕЛАНИЕ, ИСТИНСКО, КАЧЕСТВА Всяко желание трябва да има че­тири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. (22.11.12н нщи ЖИГ-48`-098)

ЖЕЛАНИЕ И МИСЪЛ В ума има толкова мисли, колкото в сърцето чув­ства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно же­лание, и на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл, и всяка мисъл се реализира в своето желание. (22.10.29н сдо ЖИГ48`045-046)

ЖЕЛАНИЕ И СТРАСТ Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти - движение, интензивност. Значи, всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на ми­сълта, а страстта – сила, движение. (28.09.05о плв "Планински вър­хове" КНЖ)

СТРАСТ Например, у вас се развива известна страст. Какво означава страстта? – Известна енергия, течение в природата. То не е само до човек - страстта прониква навсякъде и в растенията, и в минера­лите; навсякъде страстта произвежда едно движение. Защото всеки има известна страст: човек, който има известна страст, той вся­кога ще има известно движение. (30.12.05м пиф ПНД)

СТРАСТИ Някои се оплакват и казват: "Да се махнат тези страсти!" Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. (40.01.17о ннр НОД)

СТРАСТИ, ПЛЪТ 3 Змията, като реши да служи на духа, захапва опаш­ката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: "Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушу­ват в мене!" – Радвай се - змията се е събудила в тебе! Със събужда­нето ù, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божи, дойде на Земята заедно със змията – с плътта. (2.01.06о гвж СЪБ)

ПЛЪТ 1 Плътта на хората – това е доброто в света; кръвта на Христа – това е Истината в света. (33.03.19н ввм ЖИХ97`295)

Е, ти си бил наясно с това още тогава, защото малко по-нататък пишеш: "Не казвам, че ученикът трябва да се опитва да унищожи страстите си, защото в страстта се съдържа енергията на живота, и унищожавайки страстта, ти унищожаваш живота!"

168 стр. "Има ли път към покаянието без чувството за вина? - Кате­горично: НЯМА ПОКАЯНИЕ БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА!" Ти описваш прек­расно какво се случва със старозаветния, за да стане новозаветен. Не ми е удобно да се намесвам пак, но със сигурност и ти днес чувстваш, че би могло да се допълни това католическо-православно-евангелистско разби­ране с твърдения на Учителя за покаянието и чувството за вина, които са крайно различни. В антитезите Му може би ще се открие нещо подобно, но то касае новозаветния, а не и ученика. В тезите и синтезите за тия и всички останали понятия няма и следа от езическите, старозаветните и новозаветните определения. Но тия елементи и в тебе са продукт на един процес, през който минаваме всички без изключение: закона за ембри­оналното припомняне – еволюционния преговор. Както плодът в утробата минава през всички фази на еволюцията от клетка до висше животно, преди да стане човек, така и ние в един живот за няколко години или де­сетилетия минаваме през основните минали идеологии, църкви и школи, докато стигнем до сегашното си ниво: в най-добрия случай - до съзнани­ето на Ученика. И наистина, след като описваш виртуозно покаянието на новозаветния и ученика от Първо Посвещение, ти стигаш до едно неве­роятно дълбоко откровение за Смирението – Второто Пентагрално Посвещение. Направо не съм срещал толкова дълбоко и точно описание извън беседите на Учителя! Как се изтрива завинаги чувството за лидер­ство -"отровната змия на измамното самомнение, което ни казва, че сме по-добри, по-висши, духовно по-развити от другите". С тия ти думи те чувствам още по-близък, още по-обичен Приятел в пътя на Най-Смирения и Най-Кроткия – нашия обичен Учител Иисус Христос. Това и се излъчва в най-хубавата от твоите фотографиии и в поведението ти на ученик от Неговата Небесна и всемирна Кошара.

Нямам думи колко се възхищавам от това, което си писал по-ната­тък относно прошката, страданието и т.н. - колко е фундаментално! Просто пее душата, като го чете! Това трябва да го прочете и осъзнае всеки, защото е казано по брилянтен начин, боговдъхновено е, несравнимо, въпреки че на тия теми са писали и говорили хиляди християнски просветители и проповедници. Не знам дали не е добре да се обясни по-детайлно, в духа на беседите, какво представлява един Учител, когато говориш за Вивекананда, Рамакришна и пр. и въобще за преминаването на ученика в Учител. Те наистина са духовни учители в широкия смисъл на думата, наистина с огромни постижения. Но Учителите в тесния смисъл на ду­мата имат своя строго определена френологична, физиогномична и те­лесна структура и именно по това се познават, че са в Центъра на Пен­таграма. Всички останали, които не отговарят на тия параметри - може да са духовни мъченици, писатели и проповедници, гении, светии, пророци, апостоли, мъдреци, мистици и даже бели маги, - са все още обикновени хора от II до V степен (външния кръг на пентаграма) или от I до V Посве­щение окултни ученици. Всеки от тия видове се разпознава по абсолютно строго определена френологична и физиогномична картина. Така, претен­циите на някои видни проповедници и на някои наши познати, че са лично прероденият Христос, Учителят и пр., отпадат автоматично. Трябва да се различават проводниците, които може да леят чисто Слово Божие и да сипят велики мъдрости, но са още външно несъвършени, от тия, които са съвършени физиогномично и френологично и са истински Учители от Центъра на Пентаграма. Имах приятел преди години, известен музикант, който много приличаше на Христос и искаше да го снимаме в съответен филм, но не разбираше, че има сериозни физиогномични, хирологични и черепни разлики от Христос, както и в телосложението. Ако видим та­кива как изглеждат на 60, 70 или 80 години, уверяваме се напълно, че не са въплъщение на Христовия Дух. Може да са били бледи проекции на Хрис­товия образ в младостта си и в определени мигове на живота си и да са повеждали елементи от Словото и Делото – това е обяснено и обяснимо. Христос е казал и Учителят потвърждава в беседите Си, че "в края на века" ще се прояви в множеството, в много Свои проекции - и ние виждаме днес това пред очите си. Обаче Учителите от Центъра на Пентаграма имат френологични и физиогномични белези, отговарящи абсолютно точно на съответните елементи в центъра му и бележещи съответния Учителски Ранг. А Мировият Учител съчетава всичките му елементи. Всички, които твърдят, че са "единствено физическо въплъщение" на Христа, на Учителя, преди Той да се изяви отново в Кавказ след 2026 го­дина, са жертва именно на това възгордяване, което ти описваш така точно.

В частност, същата грешка (не без лична причина!) прави и Вергил в сините си томове, където въведе думата "Всемировият" Учител – и днес мнозина я повтарят. Наставката "-ов" означава, че нещо или някой принадлежи на нещо или на някого или произхожда от него. Но ние знаем, че не Учителят произхожда от всемира, а е обратно. Почти вече не сре­щаме изразът "Всемирният Учител", както го знаем от класиката и от Учителя. Нещо повече: "Всемирен" обединава две значения – мира и света. Значи, Всемирният Учител синтезира всички видове мир и всички мирове, всички светове.

236 стр. Това твое виждане за пророка - че може да изменя събитията - е уникално и несре­щано никъде (поне от мене) и ме накара да се замисля дълбоко. От всичко, което съм прочел в беседите на Учителя и научил от Венно и другите най-опитни хора от Братството, съм останал с впечат­лението, че Пророкът е от Първо Ученическо Посвещение, а Мъдрецът (истинският ясновидец) - от Трето. Ти говориш (или чрез теб се говори) нещо абсолютно ново: че пророкът не само вижда бъдещи събития, но може и да ги моделира, изменя. Не знам дали е въпрос само на дума, тер­мин, но това е по силите чак на Ученика или Посветения от Четвърто и Пето Посвещение: Мистика (Човекът на Саможертвата и Любовта) и Мага (Брата на човечеството от ранга на Синовете Божии). Така е според Пентаграмиката. По смисъл, думата "пророк" е синоним на "про­рицател" – той може само да предсказва събитията, но не може да ги променя както Мистика, Мага и Учителите. Необходими са ми примери от библи­ята и живота, в които да се казва, че и пророкът може да моделира. Но въпросът е в това, че в самата Библия и свещените предания и писания на народите и по-късните примери има много представители на по-горни Посвещения, категоризирани там като "светии" или "пророци", тъй като писателите са нямали други думи. В индийската духовна терминоло­гия разграничаването е много по-точно. Твърдението ти, че пророкът може да изменя събитията, е абсолютно ново за мене и мога да го приема като откровение и повод за нови търсения и размисли. Тъй, както сам Учителят разграничава два вида светии (светецът от V пентаграмна степен на обикновения човек и Светията от Центъра на Пентаграма), по същия начин би могло да има и Пророци от центъра на Пентаграма! Това би трябвало да са Учителите-Пророци – Първият Ранг Учители. Те вече би трябвало не само да предричат, но и да променят настоящето и бъде­щето, даже и миналото. Но това е сложен въпрос, който има да се сондира тепърва. Ако изхождаме от формално-етимологична позиция, коренът на това ново понятие не би трябвало да е вече "ректù" (с ятовата гласна), а някакъв друг, който предполага не само реч, но мощ за изменяне на съ­бития. Не е без логика допускането, че в корена на такъв "пророк" може да е и рус­ката дума "рок "(съдба), което пряко говори за силата да се изменя съдбата. Ето до какви изненадващи варианти и нови размисли води изуча­ването на Словото, дошло чрез брат по "оръжие" (т.е. по перо и лира...)!

237 стр. Кришнамурти е любимец на всички ни не само понеже аргумен­тира и лично доказва вътрешната връзка на ученика с Учителя и потент­циалното присъствие на Учителя в него, но и защото е получил Второ пентагрално Посвещение: разпознал е Учителя и отвън, когато е казал на конгреса в Холандия през 1926г., че Мировият Учител е вече в тяло и е в България. Имал е доблестта и смелостта да го обяви. Теософите са смотали тия му думи и не са ги включили в протоколите от този конгрес – не ги намираме там. Но Джиду е честен - по този начин Той се вписва в ранглистата на Учениците, пробудили Втория лъч на Смирението. В края на живота си го получиха и Николай Райнов и Ванга; получиха го и Папа Йоан XXIII, и равинът Даниел Цион, и Айнщайн и др. Горделивият никога не може да признае превъзходството на външен Учител, дори Той и да е сам Господ (Бог във физическата вселена). Винаги ще възпява само вътреш­ната връзка, тъй като Външният Учител идва и като коректор на гени­ите и посветените. Но докато са още горделиви и тщеславни, искайки вече да са фактори в света и да им се възхищават, признаването на вън­шен Учител не им изнася – трябва да продължат да бъдат ученици на пос­ледния чин... Има твърдение, че сам Буда е избягал от Школата преди да завърши обучението си в Агарта, понеже го е пънело да бъде вече фак­тор... Дали е точно така, има думата Акаша – космическата визуална и документална история. Както и да е, такива недорасли "учители", наре­чени в Словото "зелени", има много по света и днес, но ги издава лицето им и черепът им, видът им на старини.

Ти правиш удивително точен анализ на това "съкрушаване на сър­цето", на необходимото покаяние, за да стане човек кротък и смирен и "последен", като Учителя ни Христос. Естествено, вътрешното е во­дещо, но то е белег на Първо Посвещение – вярата като са­моупование. Второ Посвещение е Смирението, при което разпознаваш Бога на Земята в последното Му идване като Учител, Богочеловек, и тръгваш след Него, изоставяйки мрежите и сечивата си и всичките си приоритети до този момент. За това настоява и Кришна, когато разкрива на Арджуна тай­ната на Второ Посвещение. Които са се покланяли на себе си или на другите авторитети, след смъртта си ще идат при себе си или при тях, но които са разпознали Бога на Земята в последното Му въплъщение, по­вече няма да се прераждат и ще си се върнат завинаги в Него, понеже той е Бог. И Сведенборг настоява, че няма абстрактен и само вътрешен, ин­дивидуален Бог – че Бог редовно идва и постоянно присъства на Земята (в космоса) именно в човешка форма, и тогава се нарича "Господ". Ние знаем, че е идвал и съществува и като Рама, Кришна, ХермесТрисмегист, Зоро­астър, Христос, Боян Мага и пр. На тебе всичко това ти е пределно ясно и затова тъй точно го казваш: "Особено опасно е самоцелното търсене и развитие на такива способности, защото тогава, когато ги по­лучи, ученикът получава заедно с тях и измамно самомнение - почва да се смята за велик, за по-велик от своя Учител, започва да се самоо­божествява и в крайна сметка започва падението". "Прекрасно е да си обикновен човек, защото ти дава възможност да израстваш в ду­ховно отношение безопасно, в смирение." Въпреки че все пак и това е диалектика: руският писател Юлиан Симеонов, напук на пролетарската теория на изкуството и литературата, казва: "Не съществува такова нещо "обикновен човек". Всеки е безкрайно необикновен, дори най-обикно­вената чистачка! - Явно истината е в баланса между Божественото само­усещане на индивидуалността като абсолютно уникална в Битието - и скромното ù поведение навън.

"Един път, много пътища" - също фундаментална тема! Колцина са, които са разбрали и я осветили като тебе? Тук имам само два въпроса: разказвайки за Светослава, ти отговаряш на въпроса ù с известния и ве­рен пример за слона; но не е ли добре да утвърдиш с няколко думи правил­ността на опасението ù, което е изключително вярно? Защото по-на­та­тък ти доказваш именно това, въпреки нашата толерантност към дру­гите пътища. Имам десетки цитати от беседите на Учителя в полза на любовта към повече от една жена или един мъж (ако сме жени), въпреки че е верен и монопринципът в това отношение. Диалектическата енцикло­педия на мисли от Словото по тези, антитези и синтези много помага да излезем от едновалентните твърдения, наследени от предишни школи и идеологии. Именно поради това, не считам тази си вметка за опониране на тезата за моногамията, а само като възможност за отворени очи и уши за Словото, което говори и други неща, едновременно верни с пър­вото. За хората подобно съчетание на противоположности е един абсурд, но даже за Хегел въпросът е ясен: като бог на философията, той въздига до абсолютен Закона за отрицание на отрицанието. Тук ще цитирам само няколко извадки от ДЕС (Диалектическата енциклопедия на Словото). Има още десетки или стотици такива, и ти със сигурност си ги срещал, за­това мисленето и творчеството ти са на такова ниво, понеже те съвпа­дат с вътрешното ти усещане и нивото на еволюцията ти:

ЛЮБОВ 1 И ПРАВИЛА Ние сме изопачили закона на Любовта – турили сме ред правила кого да обичаме. (34.06.24н нжз ПНС98`292)

ЛЮБОВ 1, БОЖИЯ, ЧРЕЗ МЪЖА И ЖЕНАТА В сегашните разбирания на живота, ние препятстваме на един Божи закон. Жената препятства на своя мъж да обича друга жена; и мъжът препятства на жената да обича друг мъж. Туй е човешката страна. Той казва: "Как така, жена ми да обича друг мъж?!" Жена ти не е дошла да бъде жена на тебе! Тя трябва да бъде проявление на един [велик] аспект на Божията любов. Сам Бог се проя­вява чрез твоята жена – ти не препятствяй на Божи­ята Любов да се прояви чрез жена ти! В който ден я ограничиш, ще сгрешиш. (34.06.03н изп ПНС98`248)

ЛЮБОВ 1, ПРИЕМАНЕ Трябва да се обичат всички хора, защото са Бо­жии проводници. Ако се създаде едно общество на любовта, тогава смъртта ще изчезне! /.../ Не само да имаш предмета на любовта, но трябва да си в състояние и да приемеш любовта. (34.07.08н пду ПНС98`304)

ЛЮБОВ, ПРИЕМАНЕ НА ВСИЧКИ 1 В книгата на Любовта няма нито един кодекс, според който тя да може да изпъди някого, който идва при нея. (24.03.16н кдм КДМ50`006)

ЖЕНА 2, ОБСЕБВАЩА Жената иска да има един мъж - като кон да го възсяда, да му тури един гем. Не, не! Подкопаваш ли мъжа, туряш ли му гем и самар, ти си създаваш най-голямото нещастие в живота. (34.09.02н дсм ПНС98`387)

ЖЕНА 3, ЛОША И ДОБРА Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека му помогне да се ожени за друга. (34.04.22н твз ПНС98`145)

ЖЕНИ, ЧУЖДИ 1 Казват: "Той прегръща чуждите жени..." – Ти, като прегръщаш хората, те трябва да оживеят, да станат добри! След като я прегърнеш, тази жена да ти каже: "Много ти благодаря!" И мъжът ù да каже: "Много ти благодаря, че откак я прегърна, много е мека, много е добра – вкъщи все шета, всички ни обича!..." (34.05.27н имв ПНС98`237)

ЖЕНИТБА 2, ЗА КРАСИВА МОМА 2 Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? – Защото щеше да стане нещастна, и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода, и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: къде ходи тя, какво прави, какво говори със своите приятели – все за нейните срещи щях да мисля... А така, нека си бъде свободна. Краси­вата мома е царкиня! Казвам: не се женù, за да бъдеш свободна. Ти си красива – нека всички те обичат, да нямаш господар над себе си. (33.03.05н мтд ЖИХ97`266) (Тук не прилагам коментара си, че това е едно от изказванията на Учителя, в които нарочно се прави на обикновен човек, за да е по-близо до нас. Това е една от особеностите на стила Му. В слу­чая застава на позициите на простите мъже, които се озадачават от поведението на жена си, оскърбяват се и ревнуват – един абсурд за Учителя на Неговото ниво.)

МЪЖ 1, ОБИЧ КЪМ ВСИЧКИ ЖЕНИ 1, НЕ САМО КЪМ ЕДНА И мъжът няма отношение само към една жена /.../. Един мъж, който обича всички жени, не може да направи престъпление. Той може да направи прес­тъпление, когато има работа само с една жена. [Та нали] ако са съб­рани всичките жени, те ще имат вдъхновение, а той ще им бъде като един отличен слуга? Той ще живее за тях! (34.04.22н твз ПНС98`146)

МЪЖ И ЖЕНА 1, ДАВАНЕ НА СЪВЪРШЕНА СВОБОДА Мъжът няма защо да възпитава жена си. Да я остави свободна, стига той самият да не внася нещо лошо в нея. Да я остави съвършено свободна да върви по онази вътрешна интуиция на любовта, на знанието и свободата. (34.05.13н спт ПНС98`205)

ЖЕНА, НАПУСКАНЕ НА МЪЖА СИ 1 Казвам: всеки мъж трябва да на­пусне жена си и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мър­тва, и мъжът ù трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мър­тъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава! Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Исти­ната, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертвуваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да на­пусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето бла­гослове­ние, да ù създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля. (22.11.26н лмс ЖИГ48`142-143)

МЪЖ И ЖЕНА, СЪЖИТЕЛСТВО 2 Докато мъжът е на Слънцето, а же­ната на Земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях. Сега мъжът казва на жената: "Ти ще дойдеш при мене!" Жената казва на мъжа: "Ти ела при мене". /.../ - Остане ли мъжът да живее при жена си на Земята, работата му не върви добре. Остане ли жената на Слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на Зе­мята, а мъжът - на Слънцето. (22.10.29н сдо ЖИГ48`50)

239 – "Трудностите на духовния път" - наистина, дал си едно от най-точните изложения на новозаветната ортодоксална представа за V-та степен на обикновения човек - тази на светеца. Но това е само едно от преддверията към пътя на Ученика (към петте вътрешни степени на Ученичеството). Ученикът отдавна не е нито езичник, нито старозаве­тен, нито новозаветен или праведен, но наистина много ученици са пре­минали във Вътрешния Път именно по пътеката на покаянието, скръбта, мълчанието, молитвата и аскетизма. Има и други, които са следвали Христа по пътя на радостта, веселието, служенето, любовта, смесва­нето с грешниците, чувствеността, потъването в тинята на света и пр. Сам Христос е дал лично такъв пример, а висши посветени като Николай Лесков, Анатол Франс и Толстой описват уникални любимци Божии именно по тези причини ("Скоморохът Памфалон", "Дъщерята на Лилит", "От какво живеят хората", "Отец Сергий" и др.). Анатол Франс и Толстой са били отлъчени от църквата именно поради такива разбирания. Силни слу­чаи при Учителя потвърждават това (когато е казал на един виден пури­танин от братството "Осра се!", понеже си е позволил да коригира спон­танността, т.е. Божественото, и е предвидил печалната му съдба по тази причина; или когато е приел в горницата единствено най-"прегре­шилия" бр. Петко Гумнеров. По тази причина Учителят не би дал и при­мера с онази презряна проститутка, която била съпроводена на погребе­нието ù само от едно детенце, което я обичало, и то видяло как от тя­лото ù излиза душата ù - един прекрасен и светъл ангел. Идеята за по­тискането на страстите, за да се върви нагоре, е църковно-новазветна философия и е останала в дълбокото минало на Ученика. Той знае, че с това може да се възлезе в духовния, но не и в Божествения свят, където се иска саможертва и отказване клерикалния морал и подвизавания и даже от спасението на душата си. Но всички тия неща ти ги знаеш по-добре от мнозина и ги изяснаваш на много места в творчеството си, понеже си надрасъл старозаветния и новозаветния и си в Пътя на Ученика. Ако ци­тираш новозаветни светци и праведници от външната сфера на Пентаг­рама, то е само за да заостриш вниманието на тия, на които това те­първа предстои, понеже са още плътски, тщеславни, горделиви хора, нес­тигнали даже до Скиптъра (Петата степен на обикновения човек, описана така интересно от автори и подвижници като Св. Йоан Лествичник).




3 Коментара


Той слезе от катедрата в салоните с хиляди негови последователи и смирено я предостави на човек, когото разпозна като проводник на Новото. Седеше няколко месеца като ученик в залата и записваше какво се говори и върши, какво става в аудиториите (имаше и изцеления пред очите на всички). В залите, по 7, 8, 9 часа на ден, можеше да падне и топлийка и да се чуе. Такова нещо у нас е напълно не­възможно: понечи ли да се изкаже някой, даже и мед да тече от устата му, мигновено някой го контрира или продължава репликата му, за са се из­каже – нали и той е умен?! След секунди, вече всички духовни българи се надвикват с всичка сила (имаме десетки аудиозаписи...), понеже всеки иска да говори, без да слуша другия. Чужденците се потрисат от тази картина и се питат това ли е "Братството"... По време на беседа, сам Учителят е бил прекъсван от видни Свои "ученици" - те са влизали в спор с Него или са искали да опровергаят или "пояснят" думите му... Той търпеливо е за­мълчавал или си е излизал огорчен от салона. Поясняват Го и до днес в мъдрите си лек­ции и книги - на 500 хиляди нива под Словото Божие, - пълни с черупки от егрегорни, стари учения. Изследванията Му 11 години конс­татират най-дебелата фонтанела в света – българската... Тук е валиден анекдотът как се вари шопска глава, даже и когато даден българин не е шоп: вари се в тенджера заедно с един камък. Като омекне камъкът, шопс­ката глава се вари още три денонощия. Но Господ е решил последния път да слезе именно сред такова племе, казва: "Така е, но ако успея да пробия поне една такава глава и тя да стане смирена, ще направи чудеса в света!" Това, че Исус се е кръстил при Йоан, че сам един Миров Учител е минал през покаянието в клерикалния му вид, е било един необходим акт, за да отбележи, че то има фундаментално място на един от етапите на духовна еволюция в края на прецесионната епоха на Рибите.

            Според Пентаграмиката обаче, то не е Второто Посвеще­ние на ученика, освен в отделни редки случаи. Но дали е за всички случаи или единственият начин, Той после обяснява в 7 хиляди беседи и дава нови методи за 4000 години напред. Ние правим и честотни (фреквентни) речници на Словото: в него думите  "покаяние",  "грях" и  "вина" и особено  "съкрушено сърце" са много далече от първите места, имат много по-малка честота, отколкото в  "Църквата". Слагам църква в кавички, понеже има и Небесна, Истинска Църква, в която тия понятия днес не са "крайъ­гълен камък". От началото на Епохата на Водолея и Шестата Раса – не са! Но 2150 години в епохата на Риби – бяха. Това важи само за егрегорния календар от 12 месеца или знака (периода), който е измислен, не е верен астрономически, но действа – егрегор е. Исинският е 13-орен и една пре­цесийна подепоха по него е 1984.6 години. Толкова е продължила космичес­ката епоха "Океан", до началото на 1926 г. Според него, днес сме в епо­хата на Делфина. "Океан" започва 32 години преди новата ера, което съв­пада с етерното рождение на Христос на Земята. Телесното не винаги съвпада с етерното. Днес нямаме право да изтъкваме методи от изми­нала епоха като приоритетни. Те важат само за хората, които психически са още в миналото и не са защитили съответните подвизавания. Такива изостанали души обаче са вече значително по-малко от преди. Днес дойде едно ново Божествено и ангелско, безгрешно поколение, в чиито уста ду­мите "Господи, Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мя трижди грешнаго" не могат да се поберат по никакъв начин. Днес се опитват да реставри­рат подобни реликви на исихазма с най-добри намерения, без да подозират, че той беше най-върлият противник на богомилите и адамитите и на­съска властите срещу тях (не говорим за най-чистите и невинни иси­хасти). Тази измислица за изначална греховност е кощунство срещу Исти­ната, тъй като първата вълнà от 8000 напълно безгрешни човешки и ан­гелски души слезе на Земята още веднага след 1950 година. Това факти­чески важи и за всички останали, стига да имат дух и душа, т.е. искра Бо­жия или "монада", тъй като духът и душата са безгрешни. Грешат само умът, сърцето и физическото тяло, но формулите и молитвите за тях­ното очистване и методите, дадени на етапи след 1898, 1914 и 1926 го­дина и имащи корен още отпреди 1000 и 2000 години, използват положи­телни думи. Изключенията са малко и второстепенни. Това, разбира се, важи само за Христовите монади, а жертвите на псевдохристиянските негативистични и самоокайващи се егрегори имат шанс само дотолкова, доколкото имат смирение и интуиция. Останалите трябва да получат опита си от повтарянето на отрицателни думи и твърдения (при това неверни!). Посещението на ВИСОКИЯ ГОСТ при тебе е било, за да потвърди именно тази истина и ти си го написал: "РОДЕНИЯТ ОТ БОГА ГРЯХ НЕ ПРАВИ. НЕВЪЗМОЖНО Е!" – Това прави излишно по-нататъчното самоокайване с адската мантра  "Грешен съм"...
 
Край на редакционните бележки от Г.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход