• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14901

Неканен гост

rosi45

269 прегледа

Жената побутна детето през разнебитената вратичка в дворчето на една схлупена къщурка, съборетина. Сложи сака пред вратата, каза му да седне върху него.

- Аз трябва да замина... далеко... Ти стой тук. Когато баба ти излезе, ще те види. Няма да мърдаш от тук! - и си тръгна. Беше декември.

****

Госпожа Мила чу звънеца на вратата. Преди да отвори, погледна през шпионката. Не чакаше никого, но нали е Коледа! Миналата година в Коледната вечер на вратата ù се появи един възрастен циганин с недъгав крак, който се беше постарал да не изглежда отблъскващо и кротко помоли за помощ. Тя не го отпрати с празни ръце. С крайчеца на очите си видя, че съседската врата се затваря. А пред нейната врата се виждаше дребна фигурка... ами че това беше дете! Отвори вратата. Първата ù мисъл беше: "Боже, какво красиво дете! Същинско ангелче". А после с тъга: "Един ангел, който, вместо красиви бели пера, има тънко, опърпано, окъсяло якенце, от което се подават тънки като клечици ръчички, посинели от студ. Един паднал в калта ангел, в канавката на живота."

Детето гледаше доверчиво с големите си сини очи тази жена, с облак бели коси около лицето, възрастна, но толкова мила. Не протегна ръка за просия, не каза, че е гладно, а едва-едва прошепна:

- Госпожо... може ли... да се стопля при теб?

Госпожа Мила каза:

- Влизай, влизай...

Влезе и застана до вратата, не смееше по-навътре.

Домакинята отвори вратата на хола - яркоосветен, топъл, ухаещ на канела и карамфил от коледните курабийки, които беше изпекла. Елхата грееше в цялата си красота. Масата бе с красива покривка и прибори за един човек. Детето гледаше ококорено.

- Заповядай, ще се стоплиш, седни в онова голямо кресло. Кажи ми, миличка, няма ли са се тревожат родителите ти, че си излязла по това време?

- Аз нямам родители.

През ума на госпожата като светкавица мина мисълта: "Сигурно е избягало от дом за сираци "Гаврош", той е наблизо."

- А къде живееш, в дом "Гаврош" ли ?

- Не знам какво е това... мама замина...При една възрастна жена ще бъда, май ми е баба... Ама тя не ми казва Мими, а копеле... и каза, че ще ме заведе в полицията... там е много страшно, нали, страх ме е...

Госпожа Мила се сети, че до блока им има една къщурка, която подлежеше на събаряне, за да строят поредния блок. Знаеше, че тя е обитавана от една самотна, окаяна старица, която си пийвала яко, казваха съседите. Разбра за какво става дума. Това дете имаше огромна нужда не само от това да стопли премръзналите си пръсти.

- Виж сега какво ще направим - ще влезеш в банята и ще се изкъпеш с колкото искаш топла вода. Ето ти хавлия, ще намеря и дрешки, останали от племенниците ми. Влизай, ще ти наглася водата.

След като излезе от банята, увито в меката, пухкава, синя хавлия, на която се открояваха златистите му коси и големите сини очи, Мила пак си помисли: "Каква красота си сътворил, Господи! Прати ми чудесна гостенка в Коледната нощ."

- Ето ти сега чаша горещ шоколад, а после ще седнем и на масата. Ти си моя гостенка днес!

След обилната вечеря седнаха на дивана .

- Искаш ли да ти разкажа сега приказка. От един писател на име Андерсен, неговите приказки са любими на децата по цял свят. Ще ти разкажа за едно грозно патенце - то не било жълто и пухкаво, а сиво, едро, грозно, различно, но в края на приказката се превръща в бял, грациозен лебед... - и заразказва.

Скоро детето заспа, облегнато на рамото й. Тя си помисли, че утре трябва да купи нещо и да го сложи под елхата - за неканената си гостенка. Усмихна се и прегърна детето. Колко хубава Коледна нощ!

А после ще отидат заедно при социалния работник от дома "Гаврош". Тя ще обясни ситуацията и няма да остави детето, докато не разбере, че е на добро място.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход