Седя под сянката на люляка,

обгърнал ме с облак уханен,

ухание загадъчно, изтънчено.

Жужи пчела, пеперуда пърха,

Греят лалетата - ален килим,

бели лалета, достойни за булка

жълто-червени лалета,

досущ езици огнени...

Зюмбюлът на мястото си тежи

и пръска плътни аромати,

а игликите разноцветни

ми намигат весело, игриво

както вятърът - закачливо

повдига ми лекичко полата

и коприната гали краката.

Унасям се в красиви мечти,

как неусетно времето лети...

Привечер е вече, прибирам се.

Там ме посреща моето слънце -

огромен букет от нарциси.

А на раклата, в малка вазичка,

онези смели, нежни кокичета,

предвестници пролетни -

свежест, снежна, девича белота

и онова нежнорезедаво

с бял фистон около тичинките...

Полягам, със затворени очи,

но пак виждам багрите ярки,

пиршество за сетивата ми...

Оставям се да бъда покрита

с воала пъстър на пролетта.