Слънчо отдавна залезе.

Звездите още ги няма,

но тук е здрачът вече

със неговата омая...

наситен, в нежно-лилаво.

Само на кестена свещите

проблясват в меко бяло,

а люлякък силно ухае...

Сърцето в очакване тръпне-

дали ще дойдеш обични?

За да потънеш със мене

в онези бездни любовни.