• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14900

Един ангел

rosi45

291 прегледа

Роди се живот.

Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек.

Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15-годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче.

Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му. Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат.

После отиде в един от Онези домове, с помпозното име "Дом за деца, лишени от родителски грижи", което си беше едно долнопробно сиропиталище и нямаше нищо общо с дом. Когато стана на годинка, напълно отговаряше на името си- беше същинско ангелче с русите си, почти бели копринени коси и големите сини очи с дълги мигли. И тук бе любимка на всички. Всички лелки наричаше МАМА.

Когато поотрасна, малкото й сърчице, изпълнено с огромна любов, разбра, че мама е само една, но кой знае защо не идваше. Стоеше с часове, допряла носле до прозореца и чакаше... Един ден й казаха, че майка й ще дойде да я вземе. МАЙКА й, нейната майка! Какво чудо!

Тя дойде. Отведе я в същия оня коптор, където се бе родила. Кръгът се затвори. Тук самотата се оказа още по-голяма. Ангелина стоеше на един дънер в калния двор, между кокошките и прасето, а майка й се наливаше от сутрин до вечер - в ръцете й бе вечното шише с ракия. Ангелското личице бе помръкнало и тъжно, но на кого ли му пукаше...

Една нощ, когато бе на 11 години, в стаята й влезе мъжът, който в последните месеци живееше при тях. Наведе лице към нея. Блъсна я отвратителната миризма на пот и алкохол. Но тя търпеше - може би ще я целуне и ще й пожелае лека нощ. Но дебелите, груби пръсти на мъжа я заопипваха... Какво правеше той?! Причиняваше й болка. Отвори уста да извика, но голямата мъжка ръка здраво притисна устата й.

- Само да си гъкнала... ще те заколя, ей, малката...

На другия ден Ангелина се промъкна до майка си и с голям страх, който правеше очите й още по-големи, молещи, каза:

- Мамо, той влезе снощи в леглото ми... и прави едни лоши неща... боли ме...

Жената вдигна празното ракиено шише и го запрати по Ангелина.

- Ах ти-и-и, малка кучко! Открадна ми мъжа, а? Сега ще видиш ти...

Ангелина лежеше пребита, заела инстинктивно ембрионална поза. Сърцето й бе празно, очите невиждащи, русите коси разпиляни около главата й като ореол. Един Ангел, стъпкан в калта... Крилете му вече не бяха бели.


1 човек харесва това


1 Коментар



Много тъжно.За жалост в живота се случва.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход