• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14900

Писмото

rosi45

253 прегледа

Вечерта беше като всички останали. Омръзнали й бяха до смърт . В едното кресло седеше онзи сухар, мъжът й и четеше вечния спортен вестник- много задълбочено, както винаги.Тя седеше в другото кресло, неподвижна и безмълвна, но отвътре беше като пружина. Нямаше търпение да седне на компютъра... да влезе в пощата и да види дали няма писмо от един определен човек. Не можеше повече... най-нехайно и с досадна въздишка стана от креслото и включи компа. Едва изчака да зареди..."Да,да,да-имаше писмо от нейния Леопард!"

Скъпа моя, ти си всичко,което човек може да иска от любовницата си- нежна, но дръзка, възбуждаща, изобретателна, страстна, порочна, дори...мръсница, когато трябва, както оня път, когато се беше издокарала с онази влудяваща ме униформа на камериерка...Ще ти пиша какво съм намислил за следващия път,котенце. Не мога да забравя първият път, когато ми се отдаде и ме доведе до непознати висини. Малката ти катеричка е като направена за мен ,целувам я... Но най-харесвам това, че си готова да се любиш на най-необичайни места- на задната седалка на колата ми, в асансьора, когато натиснахме стопа... най- вълнуващо беше в тясната ложа на първи балкон по време на " Лебедово езеро"...тогава дори повторихме...страхотно изживяване! Неповторима си! Но само при мисълта, че сега стоиш до оная мумия, която и вкъщи е с костюм, закопчан догоре, бяла риза и неизменната връзка... или още по-лошо- лежиш в леглото до онзи мухъл, т.н. ти мъж, побеснявам! Кога ще се върнете в града,за да подновим срещите си по същия наситен график .....

Тя четеше на пресекулки,непрекъснато поглеждаше с крайчето на окото си какво прави мъжа й.Той стана,остави вестника на мястото му и оповести ,че се оттегля в спалнята. Тя отбеляза между другото, че си е забравил очилата - ха, той, подредения, педантичния...Тя си отдъхна.Четеше и препрочиташе,чувстваше се млада и жива! Преживяваше всяка среща отначало...

- Кой по дяволите си позволява да пише такива мръсотии?!?!?

Тя се извърна рязко. Той стоеше с очилата си в ръка зад гърба й.

Сърцето й се преобърна ,трепереше /но само вътрешно/ . Външно запази спокойствие. Трескаво мислеше.

- Не питай мен, а дъщеря си... аз зная паролата на пощата й и я проверявам отвреме - навреме. Но тя винаги ги изтрива, това случайно го хванах,сигурно е съвсем отскоро...

Този ход беше рискован, но тя познаваше отлично съпруга си. Той за нищо на света не би подхванал с дъщеря си разговор на такива "пошли, позорни, непристойни" /по неговите думи/ теми...пък и тя кликна в последния момент на "изтрий"...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход