И това го има...
Диана и Иван се запознаха на рожден ден на общ приятел. Тя имаше красиво
лице, но грубовато телосложение. Той беше... някак си "бозав" и не особено общителен. Между тях не пламна искра, а просто симпатия. Когато й предложи брак, тя се съгласи. Все пак имаше висше образование, а беше време, когато това означаваше нещо и бе предпоставка поне за средно интелектуално ниво. Освен това бе вече на 26 години и имаше желание да създаде семейство. Сключиха брак.
Заживяха в нейната къща, заедно с майка й. Двете жени правеха всичко възможно Иван да не се чувства заврян зет. И така се увлякоха, че, постепенно и съвсем неусетно, той се превърна в некоронован крал. И като такъв имаше все повече и повече изисквания, и подчини всички на своя стереотип на живот, дори когато се роди дете. Основната му цел бе да се живее здравословно. Без да повишава тон, той непрекъснато наставляваше майка и дъщеря макар, че те бяха много добри домакини:
- Не купувайте повече това, не е здравословно.
- Не правете запръжка на яденето!
- Зъбите трябва да се мият след всяко хранене.
- Май днес не си избърсала праха?!
- На полилея виждам паяжина.
- Топлата вода в бойлера ми трябва!
- Разходката преди вечеря е задължителна.
- Този гардероб не е изрядно подреден.
- Не мога да заведа детето на урок, знаеш, че в неделя следобед си почивам.
- Много секс не е полезен! (а преди него тя трябваше едва ли не да се стерилизира)
И така нататък...
За да има мир и спокойствие, никой за нищо не му противоречеше.
Един ден Диана реши да почисти основно библиотеката - книга по книга. Когато връщаше книгите обратно, взе повечко наведнъж и една се изхлузи, при което от нея изпадна нещо. Вдигна го и видя, че това е спестовна книжка, на името на мъжа й. Втрещи се, като видя сумата...Така значи- човекът си заделял по нещичко... Сега се сети, че винаги се е чудила защо неговата заплата е толкова малка въпреки, че работи във военно поделение, макар и не под пагон. Все казваше, че очаква повишение, но то все не се случваше. Като че пелена се вдигна от очите й и много неща й станаха ясни...
Това бе капката, която преля чашата. Разрази се буря и то не в чаша, а житейска. В нея тя прояви характер, последователност, упоритост, здрав разум. Справи се чудесно. Излезе от битката с една много добра сума пари и великолепното чувство на облекчение. Взе живота си в свои ръце и го организира прекрасно. Никога не се обръщаше назад към изминалите 13 години. Живееше в настоящето и бъдещето и бе в чудесна телесна и духовна кондиция... и без некоронования " крал"...
1 Коментар
Препоръчани коментари
Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате
Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това
Регистрирайте се
Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!
Нова регистрацияВход
Имате регистрация? Влезте от тук.
Вход