Премини към съдържанието
  • ×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

      Разрешени са само 75 емотикони.

    ×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

    ×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

    ×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от andibgpz
      Здравейте,
      Интересно ми е някой знае ли ,нещо за напитката "Яхе" от какво се прави и изобщо цялата история около нея,интересно ми е.
      порових си в Гугъл,открих ,че е халюциногенна,използвала се е от индианците в Латинска Америка и има някаква връзка с тяхната религия ,но нищо специфично.Ще се радвам ,ако някой има информация да я сподели.Дори не знам как се пише на английски.
    • от Aliya
      Древните български традиции са все още живи в Китай – вече няколко хилядолетия. От онова древно време, когато българските скитащи племена са се заселили и в Китай през планините на Индия. (http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243)
      Носители и продължители на древните български традиции и култура е народът на Донг (или още наричан Кам, Гаем), едно от 56-те официално признати етнически малцинства в Китай.
      Народът Донг е древен праисторически народ, който е обитавал и обитава и до днес Югоизточен Китай, както и Индокитай – Виетнам, Тайланд и Полинезия. Смята се, че народът Донг е произлязъл от хората Лао в днешен Тайланд. Името на народа Лао пък е произлязло от наименованието им Раус, наричани в още по-древни времена Бохреус. (или просто Българи)
      Бит и Занаяти Този народ е внесъл металолеенето в региона в първото хилядолетие преди Христа, а дори и по-рано, и е дал началото на Бронзовата епоха в Югоизточна Азия и Полинезия.
      Намерените метални съдове в Китай, Виетнам и Полинезия са предимно бронзови, но също така и железни и са част от древно класово общество, което е познавало металолеенето, обработката на скъпоценни камъни, внесени отвън, грънчарството, тъкачеството и обработката на вълна, животновъдството. Така например един от намерените бронзови котли от онази епоха е тежал цели 72 кг. и обработката му е изисквала стопяването на между 1 - 7 тона медна руда. Жените Донг и днес са умели в преденето на вълна, в бродирането на шевиците, които са стилизирани образи на животни, птици, растения и дори легенди. Обличат се в собствено ръчно тъкани и избродирани дрехи в синьо, черно, бяло и червено. Умели са в изработката на сребърни бижута и съдове, богато украсени.
      Религия и вярвания Техните вярвания си остават оригиналните отпреди хилядолетия, като хората Донг продължават да вярват, че всички неща имат своя дух – земята, водата, животните, а също така вярват и в духовете на предците си. Природните катаклизми и болестите според тях са дело на лоши духове и затова молят своите местни магьосници да ги прогонят.
      Храни Хранят се предимно със зърнени храни и много обичат лютото и киселото.
      Култура Оставили са забележителни архитектурни паметници, като например Мостът на Вятъра и Дъжда в Ченгянг!
       

      А ето и покритият мост в Ловеч - приликата в традициите на архитектурата са забележителни!

      Донг или Кам хората са международно признати и под закрилата на ЮНЕСКО за тяхното полифонично хорово пеене от 2009 г. насам. Песните им включват песни за природата, разказвателни песни и детски песни.
      А сега ще Ви оставя сами да прецените има ли разлика между културата Донг и българската древна култура на тракийците и прототракийците.
      - Донг девойки в Китай
      - Български девойки
      Характерното полифонично пеене на народа Донг:
      А сега ето и мистериите на българските народни песни:
      Интересното е, че древнобългарските следи в Китай не свършват до тук. Дори в Северна Корея има владетел Донг Шу (или просто ДонЧо!!!), който е погребан в гробница, построена по древнобългарски образец. - http://www.ancient-origins.net/ancient-places-asia/ancient-complex-koguryo-tombs-north-korea-001726#.U5HGS3l8JK0.facebook
      Тази гробница днес се намира на територията на Северна Корея и представлява част от един по-голям комплекс от гробници. - гробниците Горгиево в Северна Корея!
      В Северна Корея Юнеско включва в своя списък на историческите паметници през 2004 год. гробниците на Когурийо (известни в миналото като Горгиево !!!)
      Тези гробници са построени по същия модел на древнобългарските ни гробници, с които е осеяна цяла България - отвътре са построени от камъни, а отвън засипани с пръст или с още камъни.Вътрешните стени на Горгиево гробниците са украсени с прекрасни рисунки на собствениците на гробницата, техния начин на живот и с рисунки на животни.
      Смята се, че тези гробници са от кралството Горгиево, съществувало в Северна Корея и част от Китай до първите векове на Новата ера.
    • от Aliya
      Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев.

      Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
      Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

      ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат.
      ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината.
      Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.

      Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886

      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!

      У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа.

      Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.


      Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата!

      Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...
      Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение.
      АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)
      Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

      За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
      https://www.facebook...&type=1

      У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
      Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

      Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
      Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!
    • от Aliya
      Знаете ли откъде произлиза Коледа, най-древният религиозен празник на човечеството?

      Коледа се празнува по нашите земи от незапомнени времена и винаги по време на зараждането на новото слънце в края на месец декември - 22 - 23 декември. Древните българи са смятали, че тогава слънцето се възражда за нов годишен кръг и са наричали Новото слънце Сурва.
      Древните българи са почитали Сурва и са празнували неговото възраждане всяка зима в семейния празник, наричан Коледа, Колада, Коладев. Те са смятали, че слънцето всяка зима подкарва на ново колата на новата година с впрегнати в нея четирите коня на 4-те годишни сезона. Оттук и името на празника Коледа или Коладев т.е. Богът с Колата (Кола-Дев). Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог Дев на древните българи намираме пренесен като Дао/Дал дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Дев, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Древната българска духовност все още е много запазена и почитана в днешна Индия и от индийските мистици. Благодарение на мистици като Садгуру (http://blog.ishafoun...-of-kula-gotra/), можем да върнем лентата назад и да проследим гениалното разбиране на живота и проникновение в неговите тайни от нашите древнобългарски предци, които са се разселили по цялата земя преди 4-5 хилядолетия.
      Те са се движили с каруци и коне, на цели семейства и всяко семейство е имало своята каруца или още наричана кола. Постепенно кола е станала нарицателно име за едно семейство или племе с роднински връзки. Една кола хора е едно отделно древнобългарско семейство. Всяко семейство е имало освен общите богове или още Дави / Деви (Даващите сили), и свои семейни дави. Тези семейни богове древните българи наричали Коладави/Коладеви и ги боготворяли в специално построени семейни храмове, наричани Коладайвам.

      Семейството е било много силно съхранявано и почитано от древните българи, а в семейните храмове Коладайвам се е създавала чрез молитви и специални духовни ритуали благотворна духовна енергия за цялото семейство за поколения напред. По този начин се е запазвала чиста генетичната връзка между българите. По мистичен начин се е влияело и на генетичните родови кодове с цел тяхното опазване от заболявания.
      Днес това знание се е загубило и у нас, и в Индия, но отзвуци от него се пазят в индийскте храмове и в наши дни.
      Именно от тези семейни богове Коладеви и семейни храмове Коладайвам е произлязъл и нашият празник Коледа, който ние българите пазим и до днес, макар и да сме загубили първоначалното му значение.

      Навсякъде, където древните българи са се разселили в праисторическата епоха, те са занесли със себе си своите духовни празници и религиозни обичаи.
      Ето защо не е чудно, че Коледа се е празнувала и от готите на запад, и от скитите на изток, като се е почитала и в германските племена, и в близкоизточните племена.
      Дори старите еврейски синагоги имат мозайки, изобразяващи древнобългарския Бог на Слънцето, каращ колесница с четири коня.
      В Гърция Бог Сурва се почита като Хелиос (Халиу или халата).

      Днешна Сирия, основана от скитите българи също е получила името си Сурия от българската дума Сурва, съответно видоизменена от епохите и хората. Сурия е всъщност Страната на Слънцето, на Сурва.
      Древните българи са занесли почитта към Сурва и празнуването на Коладев и в далечна Индия, и в още по-далечен Китай. Там българите са били наричани племето на Сурва, или още хората на светлината.

      За присъствието на българите в Сирия говорят и многобройните исторически паметници, оставени там от нашите деди. Така например древният град Угарет (Угар), чиито останки и до днес са запазени край град Латакия, носи своето име от българската дума Угар - плодородно поле, като това значение в наименованието се е запазило и до днес в Сирия. Угар е чиста българска дума означаваща плодородно поле, плодородна почва. Град Угарет е на поне 6000 г. според историческите източници и дал началото на развитата близкоизточна култура, занесена там от древните българи.

      Насладете се на най-старата записана мелодия - 1400 г. пр. хр. тя е намерена записана в Угарит, Сирия върху глинени таблетки с клинописно писмо.

      Народите на областта са почитали древнобългарския бог на Аленото Слънце БаАл.
      Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск. Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
      Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали.

      Исус е потомък на тези високодуховни древни българи, тъй като той е от племето на арамейците, наследници на разселилите са в Близкия Изток древни българи.
      Впрочем, папа Франциск сам потвърди наскоро в разговор с премиера на Израел Нетаняху, че Исус е говорил арамейски език и е бил арамеец! - http://www.segabg.co...x-xg3I.facebook

      Арамейците са всъщност преки наследници на канааните, едно от имената, с което били наричани древните българи при заселването си в Близкия изток. Канаани ще рече Планински (Кан) Хора; Канджии или просто каниите са били наричани древните българи, заселили се преди хилядолетия в Близкия изток.

      Според Хигинс канааните почитали Бога Слънце като Бог Ал (Ал-Ален, Яркосветещ е отново българска дума, водеща към древнобългарската духовност като най-старата човешка духовност). Древните българи по нашите земи още преди разселването си по света също са го наричали Бог Ал или просто Бал Ази (Слънчевият Аз - Вътрешната светлинна същност на всичко). Днес БалАзи е известен като тракийският Бог на светлината Белис. Бал съществува и в наименованието на най-голямата ни планина - Балканът. Планината на Бога Слънце БалАзи е Балканът. С годините и епохите, както и с отдалечаването на народа ни от най-древните си духовни традиции Бал постепенно е загубило своето оригинално значение на Бога Слънце и е станало единствено синоним на велик, голям.

      Интересното е, че Бог Ал се среща и в Свещените книги на юдеи и мюсюлмани. В Свещените книги на евреите се говори за Бог Ал, който неправилно е преведен като Ел в английските преводи (Разбулената Изида, Елена Блаватска). Ал е оригиналното название и на мюсюлманския Бог - Алла (от Ала, Ален).

      Бог Ал, Бал Ази е доказателството, че всички днешни световни религии са произлезли от една единствена древна духовност - първоначалната божествена духовност на древните българи, първите човеци на Земята, чедата на Бога.

      Не само това, но и много географски названия на градове, племена, лични имена носят в себе си името на Бог Ал / Бал.

      Като:
      - град Пловдив със старото си българско име Пълдин, което е всъщност БалДен (Божи Ден), чието произношение е постепенно повлияно от вековете на елинизиране на града от многобройните нашественици по българските земи.
      - село Балей в северозападна България
      - древнобългарското тракийско племе Три Бали със значение Трибожие, населявало Северозпадна България
      - град Балчик
      - град Белоградчик (Балоградчик)
      - Созопол - Аполония или просто Абалония, градът на Бог Ал
      - древнобългарското тракийско племе Алани - ведическо племе
      - древнобългарското племе Пелазги (БалАзги)
      - древнобългарското племе Назили (нашили) -НАзили, хората на небесния Аз, населили днешна Турция в най-дълбоката древност.
      - БогАзкой, столицата на хетите, наследниците на назилите
      - БогАзкар - град във Финландия
      - остров Бали, Индонезия - И на остров Бали, както и нас се почита ТриБожието Брама, Вишну, Сива (съгласно Веда Словена и Ведите, изречени на български език и запаметили древнобългарската духовност).Езикът на Балийците се характеризира и до днес с типично българските звуци ч,ш,щ,ц, ъ и така нат. И за балийците, както и за древните българи е характерен така наречения впоследствие анимизъм - вяра в одухотворената Природа, която дедите ни са наричали Ма, Мадара и др.

      - На езика Бали / Пали е говорил и Буда (Будният) наследник на българските племена, заселили се в Индия, а и по целия свят след потопа в Черно море през 5500 год.

      А знаете ли, че и името на град Рим (Ром), а впоследствие и на създадената от него Римска империя е с български произход!?
      Рим носи името си от древното название на река Тибър, протичаща през него, която е била наричана Румен, т.е. ален, старобългарско име в чест на Бог Ал (древнобългарския Бог Ален, Бог Слънце)!

      На Бог Ал е кръстена и Албания със значение Ал-бания - синовете на Ал, древнобългарския Бог Слънце. При преселението на българите в Близкия изток думата Син е преминала постепенно в Бин (ед.ч.), Бания (мн.ч.), тъй като за местното население там е било трудно да произнася характерните за българския език с, з, ч и така нат.
      По-късно близкоизточните мюсюлмани, превзели Албания, й дали името Албания - Синовете на Ал.
      Бог Ал е и гръцкият бог Аполон - А-бал-он, със значение на Бога на светлината. Аполон е постепенното преозвучаване на древнобългарския Бог Бал-аз / Белис в Аполон (АБалОн).
      Защото елините не само са траките, те са Древните българи, почитателите на Бог Ален, Бог на Аленото Слънце, Бог Ал или просто Бал. Древнобългарския Бог Слънце наричан Ален, Сурва, Бал, БалАз (Белис, Аполон) и така нат. е в основата на всички велики древни цивилизации, всички до една основани от древните българи. Град Солун е градът на Аленото слънце САлен -ики (От Ален даден град).
      Богът Слънце Ал е дал наименованието и на древнобългарското племе Алани, което по/късно е започнало да бъде произнасяно елини в южните древнобългарски земи на днешна Гърция. Самите земи са станали Алада/Елада, дадени от Бог Ален - Ал на древните българи.
      Елада и Елинизмът на древните българи са известни с почитанието си на Бога Слънце, който от Ален е станал Бог АлАз, където Аз е едно от наименованията на Върховния бог на човека, неговата вътрешна същност! АлАз постепенно е станало Елаз или Хелиос, така, както Бог Слънце е наричан до днес в Гърция.

      Българско е и името на Александър Македонски. Древното оригинално име е АлИсканДар и то все още се произнася по този начин в Близкия изток. АлИсканДар означава Дар, поискан от Бога на Аленото Слънце Ал!

      Македония е име на земя в нашето българско минало, не на страна, нито на нация. Македония означава МакяДан/ия, т.е. Майка Дана земя, земя дадена от Богинята Майка на Плодородието на древните българи. Македония е българско наименование на древнобългарска земя, от чиито чеда е произлязъл и Александър македонски.

      У нас почитанието на Бога Слънце е на много хиляди години - скалните рисунки в пещерата Магура са на поне 7000 години и ясно показват преклонение пред Бога Слънце, в чиято чест са се играли танци, пеели са се песни, извършвали са се духовни ритуали на винопреливане и изгаряне на билки.

      Великден, както и Коледа, има своите корени още в древните времена на първите хора - българите. Пролетта се е празнувала винаги в края март по време на слънчевото равноденствие. Тогава се е почитала богинята на Зората и възраждането на природата за нов живот. Днес възраждането е превърнато във възкресение.
      Яйцето също е било използвано като символ на плодородието и възраждащата се приорда още от най-древни времена. Според Енциклопедия Британика древните египтяни и персийци са боядисвали яйца като символ на слънцето и на Зорницата, носещи обновлението и новия живот.
      А Древен Египет и Персия са основани от древните българи. Дори името на Персия е българско и идва от българската дума "парса" в значение на данък, задължително плащане. Известно е, че Персия е била данъчна държава, обединяваща отделни автономни царства, които били задължени данъчно на централната власт.

      Не само Бога Слънце Ал / Сурва е бил почитан от първите хора на Земята, българите, но и небето и небесната му светлина. Най-старата българска дума за небе е НъБа със значение на На Бога (Ба е най-старата дума за Бог със значение Отец, Създател - нека не забравяме, че древните българи са били Божиите чеда, просветлени хора, които са пазили връзката си със Създателя си!) Нъба постепенно се е изменило в Небе в съвременния български език.
      НъБа е занесено от древните българи като понятие за небето по цялата земя, като там постепенно се е превърнало само в Нъ, Анъ. Така например Богът на небето на Месопотамия е Анъ.

      У нас с името на небето е кръстена най-голямата ни и най-древна река - Дунав. Първоначалното име на Дунав е Данеб със значение Дан-Небе/Нъба, Даден от небето. Река Дунав със значение Даден от небето потвърждава моето виждане, че тази е една от реките на Едем, Библейския рай, който Бог е създал на Земята. Интересното е, че и другите славянски реки са с тази етимология - Данестър (Днестър), Данепър (Днепър).

      Древните българи са считали водата за една от основните енергии, създали материалния свят и са я наричали Данъ (дадена от Нъ, небето). Те са смятали, че водата е по-стара от земята и се е намирала във вселената преди създаването на земята. Едва наскоро съвременните учени откриха това, което древните българи са знаели - че водата на нашата планета идва директно от водата на вселената, където тя съществува в газообразна форма. И че водата, която изпълва моретата и океаните на Земята е по-стара от самата планета. Защото Водата е Първична енергия, от която се образува материята. Тази първична Вода древните българи са обожествявали, като са я наричали Богинята на Първичната Вода Данъ. И днес в Хиндуизма, най-старата действаща и до днес духовност, произлязла директно от древнобългарската духовност на Ведите, се почита Богинята Данъ на Първичната вселенска Вода.

      Древните българи са наричали и човешките души дадени от небето, т.е. от Бога. За това свидетелстват няколко добре запазени български лични имена - нека не забравяме, че наименованията са най-трудно податливи на видоизменяне и носят най-древния отпечатък от българската история.
      - Ана – Небе – това име се среща практически по целия свят, включително и в Китай и Корея;
      - Атанас - Ат (от) Ан (анъ, небе) Ас (аз - душа, божи човек)
      и производните: Атанаска, Анастас, Анастасия, Ангел (Небесен на земята) и други.

      Интересен факт е, че и в древен Египет са използвали съчетанието Атан като окончание наличните имена. Така например цялото име на Нефертити според запазените древноегипетски писания е НавароВаро-Атан, което ще рече в превод на съвременен език - Небесната душа на Плодоносната. Сестрите на Нефертити също са били наричани МаритАтан, и така нат. с окончание Атан - Небесна душа.

      Във ведически санскрит, който е произлязъл от българския език, Атан е преминало в Ата със значение небесна душа.

      Благодарение на нашия, българския език можем да проникнем в най-древните и дългоскривани от погледа ни тайни на човешката история. Българският език е неущожимата канава, върху която е избродирана историята на човечеството от неговото първоначалие. Българският език е езикът, от който са възникнали всички останали човешки езици при разселението на българите по света след потопа в Черно море преди хилядолетия.
      Българският език е и езикът свидетелство за неразривната и изконна бръзка между Бога и Човека, Неговото чедо. Самото наименование Българи означава Хората на Бога Ален, на Бога Слънце Б-Ал-гари.
    • от Aliya
      Официалната християнска религия ни учи, че Исус Христос възкръсна на третия ден след своята смърт на кръста. Разбира се, не можем да наричаме учение едно твърдение на религиозните догматици, което противоречи на естествените природни закони на живота и смъртта, на физическите закони на материята – жива и нежива. По-скоро става дума за насаждане на вярване... в приказки. Независимо, че човечеството отдавна вече не е в детската си възраст, в която имаше нужда да бъде залъгвано с приказки, пълни с измислени герои и поучително размахване на пръст, че и на тоягата, ако се наложи.
      От хората религиозната институция иска да вярват – без да търсят разумно обяснение на още по-разумните си въпроси – като например, какво се е случило с тялото на Исус Христос след неговото възкресение. Материята не изчезва просто така в небитието!
      Да бъдат залъгвани с дежурния отговор – „Църквата е тялото христово!” е неуважително спрямо хората и тяхната вродено присъща интелигентност. Сигурно нещо се е случило с тялото на Исус Христос, което си има своето обяснение. Или по-скоро поставя под въпрос цялото насаждано църковно твърдение, че Исус Христос е възкръснал след смъртта си на кръста.
      Защото съществуват много по-правдиви и по-екзистенциални твърдения, според които Исус изобщо не е умирал на кръста. Бил е свален от кръста преждевременно на неговата смърт, поради съботния ден, следващ деня на разпятието и почитан от юдеите. След свалянето на Исус от кръста, негови верни и тайнствени последователи измежду стражата полагат тялото му в гробницата на местен юдейски богаташ, а на сутринта вече са се погрижили да отнесат полумъртвото тяло далеч от гробницата и да скрият Исус от погледите на религиозните фанатизирани юдеи. Да го скрият и да го лекуват, което прави възможно след това Исус сам да се покаже на своите ученици и да разговаря с тях, преди да напусне Юдея завинаги и да замине за Индия. Съществуват писмени свидетелства за това, че Исус е живял в Индийския Кашмир, където е и погребан и гробът му е запазен и до днес.
      Нека не забравяме, че Исус не е бил сам, а бил продължител по собствените му думи на древните арамейски духовни традиции на почитание на Бога Слънце Ален / Ба Ален / Ба Ал / Ала на Древните българи. Исус е бил арамеец, а арамейците са наследници на Скитите, скитащите племена на Древните българи. Всички тези Древнобългарски племена са носили със себе си Древнобългарската духовност и почитанието си към Бога Слънце, когото древните българи са наричали Сурва, Ален, Румен и др.
      Дори самото название на Арамейците идва от името на Слънцето Румен - Ару(ъ)мейци, така както са и Арменците, Румънците и др. народи, произлезли от българите.
      Тази Древнобългарска духовност освен с почитанието си към Бога Слънце се е отличавала и с просветлената си мъдрост.
      Все още в стари храмове и синагоги в Близкия изток са запазени изображения на Бога Слънце.
      Съвсем естествено възниква въпросът:
      - Дали Фарисеите и Юдеите, разпънали Исус на кръста не са го убили напълно умишлено именно по този начин, за да извършат едно ритуалистично убийство, чрез което да осквернят Кръста като символ на Свастиката, знака на Бога Слънце на древните българи!??
      Така, както такъв опит за оскверняване на свастиката направи и Хитлер, чиято задача бе да принизи и компрометира Слънчевия знак на древните българи, просветлените мистици на древността!
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/04/16/bylgarskata-svastika.1257509

      Аз съм убедена, че Бог не е немилостив и със сигурност е спасил от кръстната смърт такъв чист, невинен и напълно смирен в Божиите ръце човек като Исус, като му е изпратил милостиви човешки сърца, които да се погрижат за изтерзаното му тяло и да го върнат към живота. Съществуванието винаги откликва с Любов за чистите, смирените, кротките и миролюбивите човешки същества като Исус, предали себе си напълно в ръцете на Всемилостивия. Защото тяхно е Божието царство на Благодат и Любов. Когато един Божи човек като Исус не губи своята любов към Бог, независимо от страданията, на които е подложен от неосъзнатите хора, то и Бог му отвръща с цялата сила и могъщество на Божията любов.
      Да познаеш тази Божия любов и да я превърнеш в своя истина е всъщност истинското възкресение на човешкото същество. За това именно възкресение говори и Исус в своите разговори с хората, като го нарича „раждане изново” или „раждане свише”.
      (Йоан 3:3) „1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.
      2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
      3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Божието царство.
      4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
      5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
      6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. „
      Исус никъде не говори за възкресение на тялото, нито за възкресение след физическата смърт на тялото!!! Исус говори за новото раждане = възкресението в Бог, което е в Дух!!! Това ново раждане / възкресение не се случва след смъртта, а докато човекът е жив тук, на Земята. Това е истинското възкресение, на което сам Исус ни учи!
      Той ни учи, че човек ще се роди изново в Дух само ако познае Божия дух в себе си, защото човек е Божие чедо,
      (Йоан3) „13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.
      14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син”
      Човешкото същество или както Исус го нарича „човешкият син” може да бъде „издигнато в Дух” по думите на Исус, когато осъзнае Божественият дух вътре в себе си, когато види Божествената искра, запалена вътре в душата му човешката. И когато осъзнае своята принадлежност на Бог Всемогъщи, своята същност на Божие чедо.
      (Рим.8;14) „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
      15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
      16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.”
      Да познаеш Божия дух в себе си е истинското възкресение или новото раждане, за което говори сам Исус Христос. Новото раждане е станало и с Исус, когато Светият дух се спуска върху него като гълъб при кръщението му от Йоан Кръстител на река Йордан. Разбира се,описанието на кръщаването на Исус Христос е едно много красиво метафорично описание на новото раждане - в другите традиции това ново раждане е наречено просветление и е описано с по-други думи.
      Но Истината е една - Новото раждане/Възкресението е пълна метаморфоза и трансформация на човешкото същество, смърт за старата личност на човека и нейните модели на мислене и поведение, нейните заучени вярвания и заблуди. И ново раждане на нов човек, прогледнал за Истината на Бог! Нов човек, който е смирил егото си и е умрял за старата си личност, пълна с его, предразсъдъци, заблуди, вярвания. И се е възродил в нова автентична и свободна индивидуалност, която разпръсква аромата на Божествената истина и любов. На мястото на старата личност се ражда нов човек, познал истинската си същност на Божие чедо, свързал се със сърцето и душата си, прогледнал за запалената Божествена искра вътре в себе си. Ражда се Христос, който свети с автентична светлина и любов и огрява всичко по пътя си.
×
×
  • Добави ново...