Премини към съдържанието
  • ×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

      Разрешени са само 75 емотикони.

    ×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

    ×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

    ×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от barin
      В България има запазени стари занаяти, които са останали от времето, когато не сме били независима държава. Някои са взаимствани от други места, други са от по-стари времена. В някои малки градчета и села има запазени занаятчийски работилници, като Жеравна, Трявна, Копривщица, ЕМО Етъра, Боженци и на други места из страната, където има обособена запазена стара част. Има ги и в по-големи градове, като Пловдив и Велико Търново. Не посмях да пиша, че посочените по-долу занаяти са чисто български, но имената им са останали от старо време. Някои имат турско име, други- старобългарско, което вече не се употребява и много млади и на средна възраст хора не ги знаят. Аз например всяко лято посещавам Панаира на занаятите във Варна, който е обикновено от първи до двадесети август. Забелязал съм, че всяка следваща година магазинчетата се увеличават. Ходил съм и на занаятчийски представления във Враца. Ето кои занаяти имам предвид, като пиша за типично българските занаяти:
       Обработка на кожа  Изработване на накити  Изработване на изделия от ковано желязо  Художествено леене  Звънчарство  Ножарство  Изработване и ремонт на старинно оръжие  Везбарство Художествено плетиво  Изработване на национални кукли  Изработване на художествена керамика  Грънчарство  Тенекеджийство Калайджийство Ковачество  Изграждане на кладенци Каменоделство Точиларство Ключарство  Коларство  Художествена обработка на дърво и дърворезба  Изработване на художествени тъкани  Гайтанджийство  Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти  Художествена обработка на камък  Бакърджийство (медникарство)  Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство     28. Ръчно килимарство   
          29. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло     30. Рисуване и гравиране върху стъкло 31.Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях   32. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й     33. Часовникарство       34. Книговезане
          35. Гравьорство
           36.Тенекеджийство
           37. Калайджийство           38. Изграждане на кладенци      39. Каменоделство      40. Точиларство      41. Ключарство      42. Бъчварство      43. Коларство
           44. Седларство и сарачество      45. Ковачество
           46. Обущарство         47. Тапицерство
                         Малко по-подробно за някои по-характерни стари занаяти:
                                             Грънчарство:
                       В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в.  тази обичайна норма се нарушава и в  занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи". 

      Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. 

      По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на  медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. 
                                     Везбарство:

          Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив. 

      Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод.  

      Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса. 

      Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на  българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне. 
                             Бакърждийство( медникарство):

       Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово),а медните съдове почват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най –добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас.

      Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в  тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се е предавало през поколенията, което допринесло за запазване на многогодишните му традиции. По важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнаса до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи, от които са изработвали съдовете, но по – късно започнал внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. В противен случай бакърджията украсявал своето произведение едва най-накрая – предпочитан метод било продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използвало шило или киселина.
                                       Розоварство:

      Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.
                                   Тъкачество:

       Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете.

      След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната.

      След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането.

      Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове.

      След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове.

      Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята.
                                      Килимарство:

       Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите.
      Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им.
      Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване.
                                      Гайтанджийство:
       
      В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила.

      Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство.

      Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният:

      Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт;
      Казанлък – първи въвеждат дървения чарк;
      Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана;
      Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят.
                                   Куюмджийство( златарство):

      Златарството, наричано още „куюмджийство”, е много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължавало дълго – най-малко три години. Бъдещите майстори трябвало да овладеят не само големи сръчности и умения, за да подчинят деликатния материал. В стремежа си да станат известни и търсени занаятчии някой ден, младите калфи се стараели от самото начало да намерят свой стил, да развият естетическо чувство и богато въображение. Особено голяма отговорност представлявало изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябвало да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие било задължително в сватбения ден.
                                       Резбарство:

      Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление — иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита — резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.

      В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели.
                                Ножарство:

      Ножарството е един от най-рано обособените железарски занаяти с няколко центъра: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвани са саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии – дръжката на ножа завършва във формата на уши; сойки – наподобяващи птицата сойка; бабичици – употребявани само от баби – акушерки; балакчийски – рибарски, чобански и др.
      Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, нужни за обработка на металите и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се е заточвал на точило. Особеност при ножарството е това, че освен метала, майсторите обработвали рога, кости и дърво за дръжки. С тях те предавали изящество на студения метал.
                                             Мутафчийство:

      В нашите земи започва да се упражнява след падането на България под турско робство. То е особен вид тъкачество с козинява прежда, изпридана с няколковретенен чекрък. Тъканите от козина се изработвали на отвесен стан и са предназначени за чулове, дисаги, постелки, чували, торби, колани за добитъка и др. Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина и пр. Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са:

      Требене - с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. 
            Разбиване на козината - върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м. Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква).  
            Предене - то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница "вулията" - кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан "черкез", който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват. 
            Тъкане - при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата - чамшира, а изпъването на плата - чрез метит. 
            Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия - "миши учишки" и "котешки зъбки". Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно.
                                      Сграфито керамика:

      Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. 

      В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията - както постъпват и днес ценителите и колекционерите. 
                                Калайджийство:

                                     
                         Занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.

      В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
                                         Абаджийство:
      Най-разпространен занаят в Родопите през ХIX и началото на ХХ в.Още в началото на своето развитие абаджийството може да се определи като домашно производство на аба /дебел вълнен плат/.Дейност по необходимост тъй като повечето от дрехите на мъжете и жените са ушити от абян плат Производството на аби се засилва в края на 20 –те на ХIXв./История на България1985г.,227/при въвеждането на редовната турска армия,чиято униформа е ушита от аба.По разкази на възрастни хора ,тъкането на този вид вълнен плат се е тъчало почти във всяка къща,а допълнителната обработка се извършвало в с.Михалково/съседно нам село/.”Според документи през 1827г. само от селата Михалково и Ракитово се иска доставянето на 500топа сива аба и 120 топа бозова аба за ямурлуци.”
                                             Терзийство:

                       Занаят свързан с ушиване на дрехи от аба .Най -известен терзия от 1900г. насам /точна година малко трудно да определим /е бил Асан Чаушев,дядо на Риза Тайфик Войводов -самарджията. Разказват че е шиел дрехите на ръка.20 – ти век постепенно навлиза механизираното производство,появяват се първите машини. 
                        Материали са ползвани от сайта: Националистически форум   
    • от Aliya
      Доказателства за съществуването на великаните има в изобилие. И то много повече отколкото са доказателствата за изсмуканата от пръстите теория на Дарвин за произхода на човека от маймуната. Само в България количеството на намерените скелети на гиганти е огромно, като последният бе открит при разкопки до Варненския некропол. - http://aliya.blog.bg...trandja.1106728

      Както е огромно и нежеланието на хората на статуквото да ги покажат и огласят. Тези находки автоматично са изнасяни навън, в Израел и заключвани там. Това се прави не само от правителствата на България, но и от тези на една съседна Гърция например.
      И все пак истината не може да се скрие - много учени говорят смело за гигантите, макар и наказвани за тази си смелост. Един от тях е Клаус Дона, а също и Майкъл Кремо. Много руски документални филми официално говорят и доказват гигантите.

      У нас все още са запазени гигантските гени сред мнозина техни наследници:
      Всички сме чували за мегалитните конструкции на древните, така наречените циклопски градежи, които и на пловдивското Небет тепе се виждат с просто око. Камъните на строежа на тепето постепенно се смаляват с епохите, заедно със смаляването на човека.
      И ако се загледате в българските уникални каменни зидове на селските къщи, ще разберете чии наследници сме ние! В Северозападна България дялането на варовикови паметници и зидането с варовикови камъни на огради, зидове и къщи е основен поминък и до днес на българското население. В този занаят българите са ненадминати и трудът им се цени в цяла Западна Европа, която внася български майстори и техните каменни продукти.
      Ето например тази каменна стела от древен Вавилон, изобразяваща Мардък / Меродак - Бог на Месопотамия, Сумер и Вавилон, приеман за Бог на растителността и изобилието, водата и магията.
      Мардък/Меродак - МаРаДа-к със значение Човек на Божествената майка МаРа или още жрец на древните българи.
      Стела също е българска дума със значение - постеля, стеля, предмет, който е тънък и се поставя легнал или изправен с думи и изображения, наредени върху него.

      Древнобългарските мегалитни конструкции и побити камъни се срещат навсякъде по земята, където древните великани са се разселили. Те са изграждани на един и същи принцип - върху пластове с подземна вода и около воден извор, с точно ориентиране спрямо изгряващото слънце и в повечето случаи в кръг, наподобяващ Слънцето. - http://aliya.blog.bg...te-hora.1216755

      Така например, прочутото Гьобекли тепе в днешна Турция, е ярък пример на Древнобългарската Каменна цивилизация, първата човешка цивилизация. Най-старите каменни блокове на това тепе (самата дума тепе е старобългарска и произхожда от стъпка, стъпвам, утъпква, т.е. тепето е това, върху което се стъпва и върху което хората отиват и се събират в множество) във формата на буквата Т са мегалити на поне 11000 год. и са по подобие на българските още по-древни каменни мегалити и кромлехи. Те трябва да са били построени от огромните древни хора, нефилимите или БалХората, които са почитали Бога слънце. Ето защо и Гьобекли тепе е построено във формата на кръг по подобие на българските открити каменни храмове като кромлехите.

      Друг пример за древнобългарските кромлехи е древно селище, потопено в морето от надигналото се ниво на световния океан е намерено край бреговете на Хайфа, Палестина. Многобройните останки от растения, животни, хора и рибени кости показват, че селото е били уседнало селскостопанско и животновъдно рибарско селище от преди 8-9 хиляди години. Характерните за България кръгове от мегалитни камъни се забелязват и в това селище. Селището е построено около издълбан в земята кладенец, който в последствие е бил изоставен, поради надигането на нивото на морето и осоляването на питейната вода в кладенеца. Преди да потъне селището, кладенецът вече е бил използван като яма за отпадъци.
      Интересното е, че името на селището е Атлит Ям, което ясно показва, че древните му обитатели са говорили български език и са използвали думата "яма"!!! - http://www.ancient-o...pVMfJQ.facebook

      Доказателства за това, че древното население на Близкия изток е говорило българския език, не бива да ни учудват. Целият регион на Близкия изток е известен под името Левант (Левент) от древни времена, като с това име местните жители са обозначавали посоката на Изтока - там, откъдето слънцето изгрява. Левант буквално е означавало Изток, като това име по-късно е прието за географско обозначение и от европейците, търгуващи с Османската империя през Средновековието. В българския език думата за Изток е била левент - със значение изправен, надигнал се, вдигнал гордо глава. Като се има предвид одухотворяването на Бога Слънце при древните българи, изгревът му сутрин с гордо надигната глава и постепенното му изправяне на хоризонта лесно може да се свърже с Левента. Левента по-късно е станало наименование на цяла една географска област, та до днес. Жителите на Левента, кюрдите например, и до днес употребяват български думи в бита си - кон, жена(к) и така нат. Думата левант съществува и в западноевропейските езици, които също имат своя корен в древнобългарския език на първите хора!

      Петра, още един величествен каменен град, построен от българите в древността. Петра е била столица на Набатейците, скитско племе на древните българи.
      Петра означава ПътРа, или още Път на Бога Ра, Божи път. Древните българи са се качавали високо върху каменните върхове на българските планини, за да отдават почест на Бога Ра, Бога Абсолют на първоначалието. Оттам и каменистите пътеки постепенно са били наречени пътра, пътри, което се е превърнало с арабското произношение днес в Петра/Бетра. Да не забравяме, че звукът "ъ" и до днес е непосилен за всички, които не говорят оригиналния български език. А в арабския език звукът "п" не съществува, има само "б". Друго старинно име на Петра е било Села - отново българска дума: населявам, заселвам.
      Айн Дара е малко село близо до град Халеб в Сирия. То е известно със своя забележителен храм, открит през 1955 г. Този храм е принадлежал на хетите, населили Сирия след като империята им в днешна Турция е престанала да съществува през 2-то хилядолетие пр. Хр.
      Хетите от своя страна са произлезли от древните българи скитите и са говорили българския език, който те наричали езика "наша", а себе си - "нашите". - http://www.kaldata.c...български-език/
      Удивителна е приликата на храма в Айн Дара и Соломоновия храм в Йерусалим, както и с други храмове от тази област.
      Най-голямата забележителност на Айн дара са великанските стъпки, всяка от които е близо метър дълга. Те са принадлежали на човек с височина около 20 м. Проф. Ернст Мулдашев, който лично е посетил храма, говори за развито плоскостъпие, за което тези запазени стъпки свидетелстват. Това говори за автентичността на стъпките.
      Друга характерна особеност на храма на Айн дара е огромната базалтова статуя на лъв, почитта към който българите са запазили и днес като към символа на българската смелост.
      Ненадминати са и уменията на древните майстори в каменните строежи, в каменните украси и каменната символика, запазени и до днес от българските майстори.

      Кольо Фичето е наследник на българските строителни и каменозидарски традиции, най-древните на света. Когато Българите са били, Европа още не е била обитавана!
      Древните българи са създателите на първата човешка цивилизация Каменната, чиито постижения в областта на свещената геометрия и мегалитните конструкции - храмове подземни и надземни, планински светилища, пирамиди и др. са необясними за съвременните европейски архитекти и до днес. Дедите ни са владеели златното сечение, числото на Фибоначи, царският лакът и др. са техни открития и това ясно личи в най-древното обработено злато, намерено във Варненския некропол, което удивлява с точните си математични пропорции и до днес. И до ндес световните религиозни храмове: църкви, синагоги, джамии се строят по Древнобългарските храмове и законите на Древнобългарската свещена геометрия. Не случайно турските поробители разтрошават на чакъл българските храмове, дворци и др. , за да скрият Древнобългарския гений за поколенията! Днес пъкленото им дело се продължава от междунардния теоризъм - в Ирак, Сирия, Кайро, Либия, Афганистан се взривиха именно тези Древнобългарски храмове свидетели на Мъдростта и величието на първите хора на земята - просветлените мъдреци Древните българи. Там ясно личи почитта към Бога на Слънцето Бал Самин и неговата майка Богинята бал на Светлината, дала името на Българите. там ясно личат и Древнобългарските жреци - кукери, облечени в животински маски, с котлета в ръце, да свещенодействат така, както това са правили и по Древнобългарските скални светилища. Достатъчно е да посетите древните български църкви или подземни храмове, за да усетите въздействието на Свещената геометрия, тази, която и Кольо Фичето е пресъздал в творбите си.
       
      А знаете ли, че мечът на хан Кубрат, който се пази днес в Русия, 5-ма човека не могат да го повдигнат? Интересен е фактът, че този меч се пази в Ермитажа и много рядко се показва на публиката, а на българската държава не е позволено да му направи отливка и да го изложи в нашия исторически музей!
      Освен това в поръчковите български медии нарочно се разпространява невярната информация, че мечът е само около 1 кг. тежък. - http://freshnewsbg.com/novini_1078_Koi_e_han_Kybrat

      Да говориш за меч 1 кг. е все едно да говориш за джобно ножче - определено е несериозно твърдение и противоречието е налице. Още повече, че в съкровището на хан Кубрат, намерено в днешна Украйна, само патриаршеската му тока от чисто злато е тежала цели 400 грама! - http://www.inestravel.bg/tour_225.html

      Самията Ермитаж не дава официална информация за тежестта на меча! http://www.hermitage...3/hm3_2_13.html

      Ако мечът беше даден на България, щяхме да сме наясно с истинските му размери! Според мои приятели очевидци, мечът е огромен и изключително тежък - днешен мъж в никакъв случай не може да го вдигне сам.

      Не само хората, строили мегалитите са били могъщи великани, но и самите предмети са били по-леки някога, когато Земята е била по-млада планета. Гравитацията й е била по-малка за сметка на по-големия й електромагнетизъм. Днес този принцип се използва в тайните оръжия на Пентагона - антигравитационните летателни апарати, които ни се представят за НЛО-та - новия капан за мишки без глави.
      Дори има сведения, че днешната цивилизация на белите е възникнала 40000 год. назад във времето, като нейните основатели са огромни великани, с чиито мумии и гробове е изпълнена цялата земя. Намерени са дори техни къщи, построени от кости на мамути.

      http://www.burlingto...miesrussia.html  

      Великаните са Древните българи, Планинските хора Каните, наричани още и Канааните, и Балканджиите. Балкан е от рода на Великан, като Балкан е планината на Бал Богинята на Светлината. А великан е Този планински човек, който се води от потока на светлината (ВаЛа). Великаните Древните българи са били Хората на Светлината, на Духа, който е произлязъл от светлината на Богинята.     
    • от Aliya
      Моят Новогодишен подарък за всички Вас, мои скъпи Интернет приятели!
      Древните български имена на Континентите
      Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език - българския, най-древния език на земята, https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/,
      можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти.
      Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали отлично континентите, върху всеки един от които откриваме древнобългарските следи:
      - добре развита иригационна система и земеделие, животновъдство;
      - мегалитни конструкции: пирамиди, прекрасни каменни градове, каменни гробници и саркофази (Саркофаг е древната българска дума саркопаг / СъРаКопа-г, да закопаеш в земята с Бога Ра, да изпратиш към Бога Ра мъртвеца), статуи с вълшебни свойства - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/;
      - занаяти и металургични умения, споделящи общите белези на вкуса към прекрасното, подобните шевици, цветове и обичаи - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11444-несебър-несъбаряният-град-на-древните-българи3/;
      - добре развита народна медицина, наричана първоначално Айирведа, Татуиране, Йога, Билкарство - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/;
      - добре развита астрология, създаване на първия календар Древнобългарския, от който са възникнали всички останали календари на човечеството - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/;
      - общ език - българския и неговата писменост - в началото руническа, наричана Куна, Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Йероглифна, Санскрит и така нат. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/;
      - Обща духовност - признаване на Божествения произход на човека от Създателя Бог Ра / Бра / Пра, Бога Отец на Древните българи. Почитане и на Бога Син като вътрешна същност на всеки един човек в лицето на Бог Себази (Бога на Вътрешната същност), олицетворен също така и от Слънцето, наричано Бог Ален, Румен, Сурва, БалАз и др. Почитане и на Великото женско начало в Природата в лицето на Троицата Бог Отец Ра, Бог Син СебАзи / БаАлен и Богинята майка на Природата и Плодородието Ма/Девата/Карата. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.
      За силно духовното присъствие на Древните българи по цялото земно кълбо свидетелстват и оставените многобройни каменни храмове на Бог Ра. Тези храмове и до днес са запазили българските си наименования - в Сумер и Месопотамия са ги наричали Зигърат (За ГаРати - За Хората на Бог Ра (Гарати); в Египет пирамидите и до днес се наричат Храм - Хъ Ра, където Хъ е Диханието на Бога. Нека не забравяме, че Древните българи са строели своите ХРаМове като места за зареждане с геомагнитната енергия на Ма, Майката Земя. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/
      Себе си българите нарекли Ора - О Бога Ра или още ХоРа - Хъ(Дъхът) на Бога Ра, вдъхнат в човеците.
      Не само неразрушими храмове са оставили нашите деди, но и неизбледняващите имена на много световни столици и най-вече на земните континенти:
      - Европа - Е Въ Ра Ба, Земя В Бога Ра, което е още едно свидетелство за това, че човешкият живот е бил създаден в Европа, а не в Африка!
      - Азия - Аз-ия, континентът на Бог Аз / СебАзи/БалАзи на Древните българи. Не случайно българите са били наричани още и Азковци. - http://aliya.blog.bg/novini/2014/08/16/svetoven-genocid-sreshtu-drevnobylgarskoto-nasledstvo-iazidi.1289751
      - Америка - Аморика, През Морето; племето Амори на Древните българи, за които се говори и в древния Близък изток е едно от първите племена на ПредКолумбийска Америка.
      - Африка - АВ-Ра–ка; още един континент по волята на Бог Ра (Рака - както е рекъл Бог Ра); Рака означава и река, тъй като първото заселване на Древните българи в Африка е било по поречието на река Нил, откъдето е дошло и името на Африка / Континентът на Реката (аВРака). Трябва да се отбележи, че и Ирак е държава, кръстена на Реката.
      - Австралия - А В-Стра-лия, континентът в страни; както впрочем е и Австрия (В-Стра-ни от България)
      - Антарктида - А Нъ-ТаРа-Къ-Тида: Там (тида), където е Небето (нъ) на Бог Ра (ТаРа). Древните българи трябва да са знаели, че Антарктида е небесна врата към по-лесно духовно достигане на Божествения свят на Бог Ра поради особения й геомагнетизъм и слабото огряване от Слънцето. Същото се отнася и за Арктика - А-Ра-К-Тика - Тука е Бога Ра. За Древните българи Арктика наистина е била Тука, а Антарктида - Там (Тида).
      Интересното е, че Древните ни деди са откривали прилика между небосвода над двата земни полюса, който те са наричали Небосвода на Божието присъствие на Бог Ра, и небосвода над главите ни по времето на Зимното слънцестоене. И в двата случая Слънцето е в най-долната си точка и огрява най-слабо земята.
      Ето защо Древните българи са наричали Деня на Зимното Слънцестоене Отараяна / Утараяна - От Бога Ра Яна (Небесна светлина), Денят на небесната светлина на Бога Ра. Със същия корен От (Ут) е и съвременната българска дума УтРо. Утрото е моментът от деня, когато отново слънцето е в най-ниската си позиция спрямо хоризонта. Това е моментът, когато човек може да усети всепроникващото присъствие на Бога Отец Ра най-добре. На Бог Ра е принадлежал и Утрешния ден и затова е наречен УтРе. Древните ни деди, за разлика от нас днес, са знаели, че Утре е единствено в ръцете на Ра и поради тази своя мъдрост са умеели да живеят само с истината на Тук и Сега, без да проектират и планират това, което не може да бъде проектирано и планирано - Утре!
      Когато слънчевата енергия е най-слаба на Земята, хората чувстват най-силна липса на жизнена енергия според народните поверия, тъй като българите са били изключително осъзнати за неразривната си връзка с природата. Зимното слънцестоене, което е всъщност и оригиналът на Коледа, е времето, когато слънчевата енергия е най-слаба на земята поради заставането на слънцето в неговата най-долна на небосклона, южна точка. Тогава слънцето е най-слабо, а хората чувстват липсата му най-силно. Днес също в докладите на полярните експедиции са отразени случаи на негативно влияние върху човешката психика на липсата на слънчевите лъчи. Не случайно нашият мъдър древен народ е обявил дните след Коледа за Погански, Мръсни дни. Поганци е древна българска дума и нейният корен е глаголът "Гоня, Изгонвам, Погонвам". Когато слънцето е с най-слабото си влияние върху хората, то тогава слабите и податливи на умствените си внушения и страхове хора са били най-уязвими на агресивни и зли прояви, на лоши помисли, които древните са наричали с изразителните имена караконджули, върколаци, вампири. За разлика от нас днес обаче, Древните българи са лекували тези умствени заболявания, породени от страха и липсата на Слънчевите лъчи, като са им противопоставяли Любов, Веселие, Задружност и Празник.
      Ето защо нашият най-древен мъдър народ е създал Коледарските празници, в които почита раждането на Новото слънце Сурва и на Мъжката сила и енергия, даващи живот на земята! Коледа е празникът на Мъжката енергия, на мъжкото възраждащо се начало! Коледарите са обикаляли по домовете, за да енергизират със своето мъжко присъствие и сила сърцата на хората. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.
      Древните българи са считали, че когато небето е на Бога Ра, а неговият син Слънцето е по-слабо проявено на земята, то тогава това е времето за предприемане на духовното пътуване навътре към себе си, към душата си, където е олтарът на Бог Ра. Това е и най-благоприятният период за духовни занимания: изпълняване на духовни обряди с раздаване на храна (този древен ритуал, наричан Яжна, се е изпълнявал от Жреците, които са жарели храна-растения и семена, за да нахранят с нея Бога Ра, разкъсал себе си в саможертва на хиляди части, за да се прероди като Бога Син СебАзи във всяка една душа на Земята) ,
      пеене на песни и духовни химни, играене на хора за енергизиране на човешкото тяло и за изпълване на атмосферата с вибрациите на любовта и човешкото споделяне. Орфей е бил древнобългарски жрец на Бог Ра и името му е всъщност ОРПей / ОРаПей, този, който пее за Бог Ра. При преминаването в гръцкия език П и Б се обезвучават във Ф, като например: Афродита е АБаРодита (Божията майка).
      Атина е АТана или още ОтНебето(Нъ-Небето), Небесната.
      Хера е Кара, Майката на Първичната материя Енергията.
      Коледарите, които обикалят къщите за здраве и берекет, са олицетворение на Божия Дух на Бог Ра, който традиционно е представян в древнобългарската духовност като Мъжкото начало на Сътворението. Древните българи са наричали Ра Бога Отец или още Първичния Бог, Непроявения Бог, от който всичко започва. Постепенно той е станал Бог Ра или просто Бъра / Бра / Браман/Бъръса (Пуруса във Ведическия санскрит). Така се среща записан в българската Веда Словена, както и в създадената от древните българи Рча Веда (Речена веда), записана по-късно на санскрит в далечна Индия с преселението на българите.
      За Бог Ра говорят и древните българи, създали древно Египетската цивилизация. Постепенно древнобългарският Бог Ра е станал Бог Хорос / ХорАз в Древен Египет, като се е получило смесване на двата основни древнобългарски Бога: Баща и Син, Бог Ра и Бог СебеАзи.
      - Бог Ра е Първичният и непроявеният Бог, от който всичко стана.
      - Бог СебАзи или само Ази е Въплътеният в човешката душа Бог Ра, преродил се в хиляди човешки сърца, като е разкъсал себе си на хиляди парченца. Именно за да почетат саможертвата на Бог Ра и Неговия син СебАзи, който се е въплътил във всяка една отделна душа, древнобългарските жреци са раздавали храна и вино при духовните мистерии, а на Коледарите и Сурвакарите се дава хляб и вино от всяка една къща. - http://vbox7.com/play:957aa54547
      Тази основна религиозна мъдрост намираме във всички по-късно възникнали човешки религии, но тя е все същата изначална Божествена духовност на нашите деди, Древните българи! В съвременния български език Бра е запазено като Пра - представка, изразяваща изначалност, древност.
       
      Дните около Коледа са били дни за духовно вглъбяване или още наричано Садана/Седене, днес Медитация.
      Хората са се събирали на Седенки, играели са хора - все древни йога практики на духовните българи, запазени и до днес в хилядолетните ни български традиции. - http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351
      Така са възникнали и наименованията на четирите посоки на света.: Изток, Запад, Север, Юг.
      Изток и Запад съдържат в себе си думата За/Зора/Зара. За се съдържа и в Изгрев, в Изида и така нат. За означава Зараждащата се светлина. За се появява тук/Изток; Запада- Зората пада, залязва.
      Посоката Север е носила за древните българи влиянието на Северния магнитен полюс, който те са свързвали с Бога Ра. Оттук и наименованието СъВъРа/Север със значението Влиянието на Бог Ра идва от тази посока. Нека не забравяме, че Древните българи са били много по - наясно с геомагнетизма на земята от нас днес.
      Юг е посоката, в която гравитацията на земята отново се засилва за сметка на магнетизма й. Юг идва от думите УГа/Ге - при земята Ге отново.
      Освен имената на съществуващите днес земни континенти, Древните българи са познавали и поне още два, днес забравени континента. Поради по-ниското ниво на световния океан преди Библейския потоп, над земната повърхност са се отличавали още два континента, които са ясно отбелязани в намерената в Еквадор древна карта върху камък. Тази карта е открита през 1984 година в система от подземни тунели в Еквадор заедно с 340 други много интересни исторически артефакти, между които и прословутата Пирамида с Окото. На каменната карта ясно се различават, очертани с естествена бяла кварцова линия земните континенти, към които има добавени още два:
      -- Континент, успореден на Япония и достигащ до Тайланд, наричан от древните Му/Ма - отново име на Богинята Ма, майката на Природата. - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952
      -- Континент в Атлантическия океан, наричан днес Атлантида
      Според древните йоги Индийският подконтинент е бил по-голям и се е простирал чак до източните брегове на Африка. Блаватска нарича тази потънала част от Индия континент до бреговете на Южна Индия, наричан от древните йоги Лемурия - ЛеМар-ия - име на Древната Майка МаРа, Богинята на Материята и Природата на Древните българи.
      Почитанието на Бог Ра и Неговата Троица Ра-СебАзи-Ма е оставило своите отпечатъци въху всички земни континенти в намерените артефакти на Пирамиди, Мегалити, Общи наименования на географски области и имена, както и обща писменост, датираща поне на 6000 години. Тази писменост е наречена ПраСанскрит и тя е именно руническият древнобългарски език, който е наименовал всички днешни континенти и по-забележителни географски обасти на Земята.

       
      - http://projectavalon.net/lang/en/klaus_dona_2_interview_transcript_en.html
      Почитанието към Бога Ра е ясно изразено и в строителството на световните пирамиди като енергизиращи храмове, присъствието в които служи за възвисяване на човешката душа и по-лесното й свързване и постигане на единение с Бог Ра. - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783
      Това предназначение на пирамидите е много ясно видимо в намерените от австрийския изследовател Клаус Дона артефакти в Еквадор, и най-вече в Пирамидата с Окото. Древното знание за геомагнетизма на скалистите върхове води началото си от древнобългарските светилища - като например Татул, светилището с каменен саркофаг, подобен на Пирамидата в Гиза, където хората са лягали, за да се заредят с геомагнетизма на земята. Или скалните ями на Белънташ, в които хората са се потапяли, като преди това са ги пълнели с вода или вино, огрявани от слънчевите лъчи.
       

      След всичко казано дотук, не мога да не възкликна и аз: Език свещен на моите деди!
      БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
      Език свещен на моите деди
      език на мъки, стонове вековни,
      език на тая, дето ни роди
      за радост не - за ядове отровни.
      Език прекрасен, кой те не руга
      и кой те пощади от хули гадки?
      Вслушал ли се е някой досега
      в мелодьята на твойте звуци сладки?
      Разбра ли някой колко хубост, мощ
      се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
      от руйни тонове какъв разкош,
      какъв размах и изразитост жива?
      Не, ти падна под общия позор,
      охулен, опетнен със думи кални:
      и чуждите, и нашите, във хор,
      отрекоха те, о, език страдални!
      Не си можал да въплътиш във теб
      създаньята на творческата мисъл!
      И не за песен геният ти слеп -
      за груб брътвеж те само бил орисал!
      Тъй слушам сè, откак съм на света!
      Сè туй ругателство ужасно, модно,
      сè тоя отзив, низка клевета,
      що слетя всичко мило нам и родно.
      Ох, аз ще взема черния ти срам
      и той ще стане мойто вдъхновенье,
      и в светли звукове ще те предам
      на бъдещото бодро поколенье;
      ох, аз ще те обриша от калта
      и в твоя чистий бляск ще те покажа,
      и с удара на твойта красота
      аз хулниците твои ще накажа.
      - Иван Вазов, Пловдив, 1883
    • от Aliya
      Древните българи са първите хора на тази земя, а българската земя е земната им майка при сътворението на човека - защото както ни учат всички свещени писания човекът от пръст е направен, от земя, а в него гори Божият дух. Днес мнозина наши съвременнци се отнасят с насмешка към религиозните писания на древността, още повече, че така е модерно и "цивилизационно" според глобализаторските претенции на западната демокрация.
      Дали обаче имаме право с лека ръка да отхвърлим и заклеймим наследството на миналото ни!? И ако можем да зачеркнем с дамгата "религия" всички древни писания, нима можем да се правим, че не забелязваме огромните мегалити, побити камъни, долмени и менахири, с които е осеяна не само родината ни, но и цялата земя?!
      Каменната цивилизация, която древните българи са ни оставили в неразрушимо наследство, определено е почитала и боготворяла земята и нейните скали. Не случайно всички древни светилища на нашите деди са върху скалистите планински върхове, а долмените, менахирите и пещерите с човешко присъствие ни връщат десетки и дори стотици хиляди години назад (Да си припомним, че Пещерата Козарника е най-старото свидетелство за човешко присъствие в света!)
      Тогава, когато писменост не е имало, а речта между хората е била опростена, сричкова и употребявана единствено като средство за изразяване на преклонението пред Създателя. Защото първите хора древните българи са били Божии хора, просветлени хора със силно развита интуиция, която е заменяла необходимостта от словолеенето на съвременния човек на ума. Първите хора малко са говорели, повече са чувствали и осъзнавали, и най-вече са възприемали себе си като едно неразделно цяло от Бога и Божието сътворение.
      Ето защо техните следи са толкова величествени и до днес неразгадани от нас, техните деца и внуци. И как бихме могли да ги разберем и да разберем техните знаци и послания, издълбани върху камък!? Няма нито един писмен източник, подписан, подпечатан, пронумерован и прошнурован от някое световно признато международно светило или институция. Няма и как да има.
      Заставаш пред историята си и си само ти ... и нейното величие. Което е и твоето величие, защото те са твоите деди и тяхната кръв ти говори... ако се смълчиш и се заслушаш в сърцето си.
      И тогава ги чуваш да ти говорят от дълбините на изживяното... и техните думи наименования на хиляди години се подреждат пред теб и ти се разкриват. Защото техният език е и твоят език - българският език е единствената връзка с онези отдавна отминали времена, той е най-старият епос и най-старата библия в света.
      Всяка древна българска дума или наименование е натоварена с хилядолетия информация за човешкото развитие от неговото първоначалие:
      - Долмен - ДалМан, дал на човека (ман е първият човек в древните индийски Веди, създадени от древните българи, ман е и българското име Мано, Манчо, Манол; ман е и мен, като лично местоимение; ман е и мъж в английския език, произлязъл както и всички европейски езици от древния български език) Долмен/ДалМан е онова скално образование, което дава на човека сила, както е и според древните народни предания, свързани с долмените и менахирите.
      - Менахир - МанАйр е оригиналното наименование, което постепенно е станало манахир. МанАйр означава Добър живот за човека. Ман-човек; Айр - добър живот. От това наименование манайр отново научаваме, че манахирите дават добър живот и благоденствие за човека.
      Каква е тайната на тези камъни и скали и защо древните българи са ги строели, върху тях са извършвали своите божествени ритуали в почитание на Богинята Майка на Плодородието Ма и най-древния български бог СебеАзи (Богът на Вътрешната човешка същност)? Древните народни предания и до днес гласят, че ако се провреш под мегалитните скални образувания, или пиеш от водата, събрана в скалните дупки на светилищата върху планинските върхове, ще се излекуваш.
      Определено древните ни родители са познавали геомагнетизма на Земята и са били силно свързани с нея, както и с цялата Природа. Те са живеели в пълно единство с Природата, със Земята, с Космоса, изобщо с цялото Мироздание на Бога. Почитали са природните стихии като свои братя и сестри. Доказателства за това са запазени по нашите земи при българската тракийска и предтракийска култура, както и в българския език.
      Нека не забравяме, че ние хората сме от пръст създадени, от Земята и нейните елементи. И пак на нея оставяме земните си тела, когато си отиваме у дома в Небитието на Бога.

      Долмените или змейовите къщи са строени от предпотопната човешка цивилизация на великаните (или както са наречени в Библията нефилимите) – нашите предци, древните българи, които са били огромни и могъщи хора, а после с хилядолетията пяостепенно са се смалявали, привлечени обратно от нарастващата гравитационна сила на земята.

      Те са били силно интуитивни хора, притежаващи много повече сетива от нашите и са живеели в хармония с майката Земя и стихиите на природата – огън, вода, въздух, геомагнетизъм, слънце.

      Мегалитните структури са техните светилища, специално построени така, че да се възползват максимално от геомагнитните сили на Земята в съчетанието им с подземната вода и изгряващите слънчеви лъчи. По този начин са се захранвали с жизнена енергия и сила на духа.
      Днешни учени са наясно със специалните геомагнитни свойства на скали като варовика например. Д-р Браун открил, че наелектризираните въглеродни съпротивления и диелектрични маси излъчват шум, който се оказал свързан с промените в космоса. Оказало се, че при някои скали и особено при гранита и базалта, се наблюдават странни „спонтанни волтажи“. Д-р Браун твърдял, че причина за това са внезапните гравитационни флуктуации, преобразувани в електрически заряди. Зарядите били наречени „петроволтови“, а самият феномен — „петроелектричество“.
      При измерване се оказало, че петроволтовите заряди са доста мощни, особено при някои специфични силикати. Налице били доказателства за процес, при който краткотрайните изкривявания на пространството стимулират генерирането на електричество! Изкривяването на пространството ще рече, че в определени негови точки и на определени времеви моменти гравитационното и магнитното поле на земната повърхност се е променяло.

      Това означавало, че достатъчно голямо количество подходящи скали могат да бъдат вечен генератор на гравитоелектричество.

      Такъв генератор на неизвестно електричество и лъчения са и пирамидите, построени около земята, за които има сведения, че в определени дни от годината тези пирамиди изругват със снопове светлина. Пирамидите са използвали и насочвали геомагнетизма на Земята, като са го съчетавали с подземните води и тяхната енергия, както и със слънчевите лъчи - в момента им на изгряване и залязване. В резултат се е образувал мощен енергиен поток, от чиято сила древните ни родители са черпели и са се лекували - и физически, и психически.
      Процесът на създаване на енергия в пирамидите е бил следният - подземните тунели на Египетските пирамиди са свързани с подпочвените води на района. В миналото, когато река Нил все още е имала своите сезонни приливи, тези тунели са се пълнели с вода, която се е нагрявала от слънцето и се е изкачвала нагоре към пирамидите. В резултат на триенето на водата с варовиковите каменни блокове се е получавала енергия, която се е засилвала от слънчевите лъчи на разсъмване. По този начин се е използвала геомагнитната енергия на земята, както и енергията на подпочвените води и слънчевите лъчи. У нас в България този феномен е естествен в планините ни от варовикови масиви, където планински скали, подпочвени води и слънчеви лъчи образуват геомагнетичната енергия, която е доказано лековита. Древните българи са го знаели и когато са започнали да се разселват по земята, там, където не е имало българските планини, древните ни деди са започнали да строят каменните пирамиди, за да компенсират липсата на българските планини и тяхната зареждаща сила. Ето защо навсякъде, където е стъпвал български крак, е осеяно с пирамиди - От Египет през Америка до Китай.
      Същият този принцип на използване на геомагнетизма на земята забелязваме и при отшелниците светци, които се изолират в пещери или скални манастири, издълбани във варовикови скали (пирамидите също са изградени от варовикови блокове в по-голямата си част).
      Освен с лечителска сила върху човешкото тяло, мегалитните структури на древните българи са оказвали пречистващ и омиротворяващ ефект и върху човешките умове.
      Неслучайно древното арабско наименование на пирамидата е хърам или просто храм, заимствано от прародителите на днешните араби древните българи скитите. Храм е била наричана древната пирамида навсякъде в Египет, тъй като в нея човек се е зареждал с пречистена енергия, която го е повдигала към Божиите висини на духа. Тази енергия са търсели и духовниците отшелници от всички религии досега; тази енергия са търсили и строителите на подземните могили храмове, които нашите учени траколози неправомерно наричат "гробници", макар и в тях никога да не се намираха кости.
      Нашата земя е осеяна с такива храмове подземни могили, като Александровската, Поморийската, някои подземни кладенци и др. Не само в България, но в степите на днешна Русия се срещат тези земни могили -храмове, които учените са нарекли Кургани според тяхното наименование от местните хора, без да си дават сметка, че думата курган е всъщност древнобългарска дума и означава земна могила: Кур е старобългарската дума Кър(а), означаваща земя, поле, твърд; Кан е старобългарската дума Кан, означаваща планина, могила, като в думите балкан, канара. Кър(а)кан е Земна Могила. Древните българи са ги строели в степите при разселението си извън планинска България, за да могат да пресъздадат силата на своите скални светилища. Скалните светилища са всъщност праобразът на Могилите, а по-късно и на Пирамидите. Целта и на скалните светилища, пещери, ниши, и на могилите, пирамидите и така нат. не е да бъдат гробници (кости така и не са намирани в тях в дълбоката древност!), целта им е да зареждат с геомагнитната лечителска енергия на Земята древните ни деди. В България древните българи са били благословени с присъствието на нашите българските планини и техния уникален скален състав, но при преселението си около света древните българи е трябвало в повечето случаи сами да си построят подобни скални, или земни, светилища за зареждане с енергията на Земята.
      Дори в далечен Оман наскоро Юнеско обяви под закрилата си няколко каменни могили, построени с неизвестна цел, в които кости никога не се намериха и които Юнеско все пак обяви за "гробници"!?- http://www.ancient-origins.net/unexplained-phenomena/ancient-beehive-tombs-oman-so-where-are-bodies-002009

      За гробници са обявени и повечето наши Земни могили, макар че тяхната специална сводеста архитектура и колони да са всъщност специално предназначени за препредаване на човешкия глас при пеене на религиозни ритуални химни, които да въздействат със специални звукови честоти върху човешкия мозък - явление подобно на това при медитация. Тракийска гробница Поморие: https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQmYlZHyjqcx6yhtQtnXvvcXWjvECbwSQwkBPTB5itSui6cBc9khE0hTjww

      За жалост ние сме изгубили това знание, така, както сме изгубили и своята интуитивност и свързаност с Природата.
      Станали сме умници, обявили военен поход срещу Природата и всичко живо. Тези древни знания днес умишлено се скриват и се владеят от шепа хитреци, като се използват само за въоръжение и разрушение: за фабрикуване на извънземни "заплахи" напълно земно производство, за геомагнитни оръжия за климатични разрушения и други подобни безумици.
      http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783
×
×
  • Добави ново...