Премини към съдържанието
  • ×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

      Разрешени са само 75 емотикони.

    ×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

    ×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

    ×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Aliya
      Древният ведически санскрит – един от най-старите индо – арийски езици, е произлязъл от древния български език на нашите прадеди, населявали земите ни от най-древни времена. Нашите праотци не само са дали начало на световните езици на човечеството, но са и предали и най-древните религиозни учения и мъдрост на съвременното човечество. Българите са най-стария човешки род, който се е разселил на Изток и на Запад, на Север и на Юг по цялата земя.
      Това се потвърждава и от факта, че хиляди български топоними са разпространени из цялата Земя, а най-много от тях са запазени в Индия (http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/takiiskobalgarski/219-2011-01-31-01-52-24.html) с разпространението и запазването на санскриткия език като езика на свещените Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная) на шрутите (чутите), предаващи от ухо на ухо древна религиозна мъдрост, още преди възникването на писмеността.
      Тази най-древна религиозна мъдрост е произлязла от нашите земи, а впоследствие разпространена из целия свят и световните религии- индуизъм, будизъм, християнство, ислям.
      Учените са се обединили около идеята, че има обща Прото индийско-арийска религия и един общ език, който се е разслоил на различни езици (Вавилонската кула). Досега обаче е скриван фактът, че този прото език е древнобългарският език, говорен и до днес от българите, а българските руни са най-древната писменост в света!
      Доказателства за общи думи, преминали в санскрит от българския език можем да намерим в следните общи думи:
      kara -to act, work, - Sanskrit, also karma - action, deed, work, fate. - КАРАМ - карма
      tamas - sloth, darkness – Sanskrit - ТЪМНИНА
      kala "black, dark blue" Sanskrit – калугер – чернодрешковец
      jam - to eat, chew - ЯМ
      kad - eat - Sanskrit – кът, кът за кокошки – яжте, яжте
      kanana - throat- Sanskrit, - kanta –neck гърло. Викна кански !!!!!
      stri - woman - Sanskrit - стрина
      sakha "friend" Sanskrit, - съкъ - приятел
      dina "day" Sanskrit, ден, and dinakara "Sun." – който прави деня
      Veda Sanskrit – ведам, знам
      kakh/gaggh - to laugh - Sanskrit – кикотя се
      tan- to sound - Sanskrit, - звуча, тананикам
      tantra - instrumental music, musical note - нота (тананикъм, зън-зън, зигъра-зан; на английски sing - пея)
      kupa - well, pit - Sanskrit – копая дупка
      bala - strength, stoutness – Sanskrit – боила
      bal "to live, be strong" Sanskrit – бол, силен, много
      yug - to join,unite, mix-Sanskrit, - впрягам в иго, в ярем
      also yoga -union, a spiritual discipline - иго, впряг, ярем, дисциплина
      lul - to shake, agitate,- Sanskrit (люлея се)
      dvau - two – Sanskrit – две
      tri - three - Sanskrit – три
      (http://rechnik.samoistina.com/)
      Brahman - Sanskrit brahman; literally, growth, evolution, swelling of the spirit – бреме (нося), бременност, пълният с живот Абсолют – Браман (бремен)
      chakra - Sanskrit cakra: wheel - колело, чакрък
      Shruti - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
      Смрити - смърти (смърт) - запаметени знания от Веда с временен характер на тематиката
      "Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!)
      Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная)! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на истинското духовно познание, навлязла в Индия чрез древните българи траките.
      Ето защо Веданта и нейната Йога система (система за свързване с Бога) изобилстват от български думи:
      БОГАМ - така се нарича на санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
      БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ (http://palani.org/bhogar-biography.htm)
      ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
      ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити
      ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
      БУДА - Будният, просветленият е от племето на Саките (Скитите или Траките според древни летописци), и е бил със сини очи.
      От племето на Саките е и Рама, един от най-изявените духовни водачи на човечеството преди Буда.
      Според древните скрижали на Пураните племето на Саките се е наричало още племето на Слънцето и е обожавало Бог Сурва или Сурия, Бога на Слънцето, в така наречената Коладев - Коледа (семейно празнуване на божеството), български народен древен празник и до днес !!! А самият Буда е проповядвал на учениците си в Сарнат или Гората на сърните, чието българско значение и звучене се е запазило и до днес. Бащата на Буда Свободана и майка му Мая са с типичните български имена. http://en.wikipedia.org/wiki/Shakya
      Бог Сурва (Бог на Слънцето) е едно от 5-те проявления на върховния Бог, като другите четири са: Вишну (Поддържащият живота), Шива (Трансформиращият, пробразяващият живота), Деви (Първата / Първати, Богинята - майка, женското начало), Вигниса / Ганеша (Бог на интелекта и мъдростта, този, който премахва пречките).
      Намираме тази най-древна религиозност на земята най-напред в пред-тракийските обичаи на нашите деди, и в легендите за Орфей, и в тракийските вярвания и обичаи, и в народните ни песни и обичаи.
      Намираме я и при Заратустра и в езика Авестан в Иран, а оттам религиозната традиция е пренесена и запазена въд Ведите и Санскритския език, Гитите и Упанишадите на Индия.
      Намираме я и при древните египтяни и техният Бог на Слънцето, Богинята - майка на плодородието, Бога Шива или Хор на прeобразяването и смъртта.
      У нас българският език продължава да е пазител на древната религиозност на нашите деди, като доказателства за това са запазени и в прочутата Веда Словена – сборник от началото на 20ти век, в който са събрани български народни песни от района на Родопите и Странджа. Веда Словена разкрива пряка връзка от българската към индийската духовност. Преди 150 г. в Родопите пеят за Вишну, Агни и Сива (Шива). Откъде поробените българи знаят за тях и ги носят в народните си песни? http://www.spisanie8.bg/рубрики/загадки/1968-пъзелът-веда-словена.htmlhttp://www.bulgaria88.narod.ru/VedaSlovenaFenomen.htm
      И защо Веда Словена е така преследвана и неразпространена от нашите културни институции, отговорни за запазването на живия български дух, като дори и малкото й версии в интернет са сваляни и скривани!?
      Характерно за езика и духовността на първите хора на земята – българите и българския им език, е вярата в единен Бог, който има три проявления Тримурти - Брама (Създателят), Шива (Преобразителят) и Вишну (Поддържащият живота); характерно е и почитане на Майката Природа и обожествяване на нейното плодородие, еднакво почитане и на мъжкото, и на женското начало в света, за което говорят множеството предтракийски и тракийски каменни олтари.
      Природните стихии са били разбирани с проникновение поради заложеното в древните българи чувство за единение с природата и нейните сили. Древните българи са считали стихиите за свои братя и сестри и неправилно днес се интерпретира уважението на човека към природните сили за наличието на някакво многобожие и езичество. На всяка една природна стихия древните българи са дарили име и са я почитали като част от кръговрата на живота. Така например:
      - Деус е Небето и бащата на всички природни стихии. Това е Небесният баща Сабадеус (Сабазий), който е почитан като Тракийския конник в тракийската религия. По-късно той е наречен Зеус или Зевс (Гърция), а също и Юпитер (Римляните), Дионисий и така нат.
      - Сурва, син на Деус (Сабазий) е Слънцето или светлината, което язди колесница със седем коня (седемте планети), което говори за доброто познаване на астрологията от нашите деди.
      - Агни е Огънят и неговият брат близнак Индра Гръмотевицата,
      и още много други древни наименования на природните стихии, които с времето и със загубата на човешката неразривна връзка с Единството на Природата са били обожествени в пантеон от богове.
      Преклонението пред Единия Бог в древните българи обаче е недвусмислено и то е пренесено както в древната персийска, в древната индийска, древната китайска, така и в древната египетска религиозност. Характерен за нашите деди е бил стремежът към единение на човека с Бога, символизиран от широкоразпространения древно български тракийски знак: IYI
      Този знак IYI олицетворява вечния стремеж на човека от най-дълбока древност до днешни дни да се слее с Бога.
      Едновременно с това Абсолютният Бог е почитан и в своето женско проявление и начало на Майката Природа с нейното плодородие и изобилие.
      Древните българи са водели естествен и в пълна хармония с природата живот, като за тях кръговратът на живота и смъртта е бил приеман като възможност човек да научи Божиите уроци по време на своя настоящ живот. А смъртта е била облекчение и завръщане към Бога Създател. Ето защо при траките виждаме запазени тези древни религиозни учения с ритуалите им на тъгуване и оплакване при раждане на новороденото, което има да премине през тежки житейски уроци; и веселие и празнуване при погребенията, които са изпращали душите отново при Създателя им за покой и мир. Ето защо траките не са се страхували от смъртта и са плашили до смърт своите врагове в битките.
      Древните българи са познавали и силата и геомагнетизма на Земята, за което свидетелстват и мегалитните каменни оброчища, както и скалните пещери и ритуални места, в които древните са се зареждали с енергията на Земята. На принципа на използване на земния геомагнетизъм и превръщането му в енергия са построени и древните пирамиди, с които е осеяна цялата земя, включително и по нашите земи. Местните жители и в Америка, и в Китай, и в Египет говорят, че тези ненадминати по своето съвършено строителство пирамиди и мегалитни структури са построени от едри бели хора, рижи или руси със сини очи, каквито са и характеристиките на нашите прадеди траките.
      - http://eklekti.com/древните-траки-са-откривателите-на-ам/
      - http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=10201322497164082&set=a.3667024873882.2132071.1222617548&type=1&theater
      Цяла Америка е осеяна с останките на древните великани, дошли в тези земи преди индианците и построили многобройните пирамиди. Те са рижи, високи от 8 до 12 стъпки, облечени в кожени доспехи и често погребвани с мечовете им. Една такава плоска пирамида се нарича хълма на Спиро! (http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/03/who-were-ancient-giants-of-north-america.html)
      Когато конквистадорите нападат инките, те били учудени от посрещането им от местните като богове. Индианците наричали конквистадорите Виракоча - те ги смятали за онези същите древни българи: грамадни бели хора с рижи коси и сини и зелени очи, които преди векове били на американска земя и донесли своите умения в земеделието, строителството, златарството на местните индианци. А след това внезапно заминали през морето както били дошли - с лодки.
      П.С. За съжаление никой не се осмелява да ги нарече Българи - дори и сравнително прогресивни исторически сайтове - въпреки очевидните факти по нашите земи, свързващи нашата най-стара на света култура и цивилизация с древните строители на мегалитите в Америките и навсякъде по света.
      Бинарният код, залегнал в основата на създаването на днешните компютри, е създаден преди поне 5000 години. Можем да го намерим отбелязан за първи път в 64-те хексаграми на Книгата на Промените - на древен китайски език Жоуий или още И-Дзин.
      Според Китайската митология автор на Книгата на Промените е Пао - Хси (наричан още Фу Хси) - един от трите главни суверена на Китай, дарили на китайците земеделието, риболова, билкарството, металолеенето. Тези герои на китайските легенди ...са били дълголетници и са представители на древните българи - скитите, навлезли в Северозападна Индия, а след това и в Китай през третото хилядолетие преди Христа. Техни са мумиите на високите зеленооки хора, облечени в български вълнени носии и с калпаци на главите. Те са били мистици с тайно познание за света и природата и са били почитани от местното население като полубогове. (
      Древните българи са били огромни светли хора със сини очи, рижи или руси, които са живеели много по-дълго от нас. Това са и така наречените нефилими или исполини в Библията. Първите хора са били различни от днешните хора - защото климатът е бил различен - по-влажен, с огромна растителност и огромен животински свят. Постепенно климатът на Земята се променя - и хората, и животните, и растенията се смаляват, за да се изхранва, човекът трябва да развива земеделието. Нашите деди са първите земеделци, първите занаятчии, първите развили писменост. Въпреки, че вече не сме толкова големи и не толкова руси, генът ни остава непроменен - генетичните изследвания доказват, че генът на българите е оригинален и непроменен в продължение на хилядолетия. http://kolevm38.blog.bg/history/2014/01/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1225222
      Едни от най-древните мегалитни строежи се намират на Небет тепе в Пловдив (Evmolpia)-4-5 хилядолетие пр.Хр. Там ясно може да се види по размера на използваните за градежа блокове как ръстът на хората се е смалявал с хилядолетията.
      По време на разкопките на този обект 1985-87 г., той се охраняваше и консервираше за поколенията. По сведение на археолози, участвали в тези разкопки, от тогава обектът на Небет тепе е оставен умишлено на произвола на съдбата, за да изчезнат и последните сведения за него. Междувременно всичките доказателства и артефакти бях "случайно" запалени и ограбени. Става въпрос за 16- годишните пручвания на Евмолпия от археолога Атанас Пейков.
      У нас много от тези мегалитни или циклопски градежи са били умишлено разрушени и накълцани на чакъл по време на турското робство. Под земята ни има още много доказателства - но някой не иска и не дава възможност да се копае, или ако го прави, праща своите слуги, които веднага да скрият и изнесат в чужбина неудобните артефакти.
      Людмила Живкова имаше властта и силата да разпространи истината за древната слава и величие на българите. А това беше крайно опасно за някои - и тогава, и сега.
      Прави ми впечатление колко много е бързала да събира фактите и да търси съдействието от страни като Индия и Мексико, които пазят многобройни неоспорими доказателства за нашето древно присъствие там - посетила е тези две страни една след друга малко преди да умре по странен начин ...
      Въпреки всичко обаче, въпреки робствата, и днес в народната мъдрост на българите е запазена онази древна религиозност на дедите ни, която продължаваме да пазим с многобройните си пословици и поговорки, песни и предания, житейска мъдрост и упование в Бога.
      Историята на България е историята на човечеството от неговото първоначалие. Ако се разбере за България, ще се разбере и останалото - че хората не са произлезли от маймуните, а от Бога и че са познали Златен век в зората си, това, което в Библията е наречено Раят. След този Златен век обаче хората са тръгнали стремеглаво надолу - в Библията това е моментът на човешкото падение и отклонение от Божията истина на Мирозданието.
      Разбира се, в Библията всичко е описано иносказателно. Докато в нашата българската история истината е очевидна - някогашната ни древна българска култура е била културата на единението с Природата и със законите на Божието мироздание. Българите са Божият народ, запазил и до днес божествените си качества - любов, сърдечност, доброта и човешка естественост. Тези качества, според много мъдреци - и наши, и чужди, ще помогнат да се възроди човечеството и ще го спасят.
      Когато християнското учение се появява по нашите земи, ние сме едни от първите народи, които го разпознават и признават неговата божественост. Ранните християни са обитавали българските земи от самото начало на християнството и те дават началото и на богомилското движение, и на исихазма в православието.
      Българската народна мъдрост е тази, която запазва православното християнство от посегателствата на политическите заигравания на запада, както и от войнстващия псевдо ислям на изтока и Турция.
      Пак българската народна мъдрост ще е тази, която ще спаси българите от нечовешките модернистични времена на бездуховния неолиберализъм и неговите псевдо толерантности към античовешки перверзии като хомосексуализма и педофилията, насочени към разрушаване на божествената връзка родители-деца, мъж-жена, дух и материя.
    • от Aliya
      Доказателство за пълното единение на древния българин с природата и нейните закони е основният духовен закон на българина, който се е наричал - ДЪРМА. А човекът, който го е спазвал се е наричал ДЪРМАН. Дърман означава Подкрепящият, Държащият. Древнобългарската езикова частица "дър" се е запазила и в думата "дър-жа". А също и в някои наименования на български селища, които както знаем са най-устойчиви на промените на хилядолетията - така например село Дърманци.
      Или казано накратко, Дърма означава "Да се държиш за природата!"
      А дърман е човекът, който е спазвал природните закони и е живеел в пълна хармония с тях. Древният българин дърма е следвал природния кръговрат, движението на звездите по небето и е ориентирал целия си човешки живот и бит спрямо околната среда. Много преди ние днес да се тупаме в гърдите със своята терминологична "екология", древният българин е бил не само и просто еколог, но Божествен еколог.
      Сведения за древнобългарската духовност черпим от Ведите, и по-точно от Риг (Реча) Веда, създадена от древните българи при преселението им в Индия през 2-то хилядолетие пр. Хр.
      http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4
      С хилядолетията Дърма се е превърнала в основна същност на източните религии - хиндуизъм, будизъм, джайнизъм.
      Ето как описва значението на Дърма един наш просветлен съвременник - мистикът Ошо:
      - Моето определение за религия е: да бъдеш в унисон с природата. И това е значението на думата Дърма - тя означава природа, присъща природа.
      ... Аз вярвам на природата. Аз не вярвам на вашите закони. Вашите закони развратиха цялото човечество. Достатъчно!
      ... Ако можеш да вярваш на природата, постепенно ти се успокояваш, смълчаваш, ставаш щастлив, радостен, празнуващ - защото природата е празнуваща. Природата е празненство.
      ... Ако вярваш на своята природа, ти постепенно ще се приближиш до космическата природа. Това е единственият начин. Ти си част от космическото. Когато вярваш на себе си, вярваш на космическото в себе си. Това е пътят. По тази малка нишка ти можеш да достигнеш до самата цел. Вярвайки на себе си, ти вече си повярвал на Бог, който те е създал. Невярвайки на себе си, ти си се усъмнил в Бог, който те е сътворил.
      - Ошо, Екстазът: Забравеният език, гл. 6-2
      За да постигне единение с природата и да чуе нейния глас, древният българин често е сядал и се е заслушвал в енергийното излъчване на природата. По този начин е възникнала първата религиозна духовна практика в света - Седенето в медитация или казано по-разбираемо - седене в осъзнатост. Чрез седенето в спокойна осъзнатост древният човек е можел да се осъзнае излъчването на Природата и Съществуванието. Медитацията е най-древната религия на света - създадена от древните българи! Седарите или Седа са наричали седящите в медитация хора. Тази дума е запазена във Ведите, създадени от древните българи и е използвана и до днес в Индия за седящите в медитация светци.
      Медитацията е новото съвременно име на най-древната духовна практика на единение с Бога - Садана (Седене е българската дума). От древната българска религия медитацията / седенето / е преминала във всички религии на света - в исляма е позната като Зикр (спомняне на Божественото присъствие); в християнството е позната като Умната или Исихастката молитва; в хиндуизма е Садана; в Будизма е Випасана и така нат.
      В хиндуистката религия, която е произлязла от Ведите на древните българи, е известен и терминът Викара. Викара означава търсене на истинската си вътрешна същност.
      Викара произлиза от българската дума Викаря, Викащия - този, който вика душата си!
      За Викара говори и Шри Рамана Махарши, като я препоръчва при вътрешното духовно търсене като извикване на вътрешното същество - душата.
      Викара е древнобългарското название за Осъзнаване чрез преминаване отвъд хватката на ума и свързване с Космическата интелигентност, или казано с други думи - с Божия Дух.
      Седенето в медитация и Викара са български думи, които прокарват ясна следа между божествената отдаденост на нашите предци и съвременните световни религии, които без изключение черпят от извора на българската душа.
       
      За силата на древнобългарската духовност ярък показател са и българските обичаи, които намираме пренесени дори и в далечна Индия, където са запазени и до днес в знак на признание към тяхната духовна сила.
      На снимката ясно се вижда как Ошо предава от своята енергия, така наречения Шактипат (Сактипат), на своите санясини (духовни ученици), дори и на малките деца. Ошо винаги докосва и разтрива междуочието на човека срещу него, там, където се намира Третото око. Смята се, че докосването от просветлен човек, или от човек, който те обича, засилва твоето трето око и те предпазва от лошо енергийно влияние от недоброжелатели.
      Това ми напомня за един древен български обичай, който нашите български баби спазват и до днес - баенето! Моята баба, когато бях малка и прекарвах ваканциите си при нея, ми баеше - преди да ме сложи да си легна вечер, винаги разтриваше с пръсти мястото на Третото ми око и шептеше някакви думи. Казваше, че ги знае от своята баба, а тя пък от нейната баба...
      Това наше древнобългарско магическо знание е занесено чак в Индия заедно с нашите разселили се предци, а там е запазено и до днес с голям респект към Маха Бахарата (Великите Българи)!
      http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/
       
      Сактипат се състои от две думи, и двете с български корен:
      - сакти - психическа енергия, енергия на желаната благословия (от глагола сакам, искам)
      - пат - падане (пад)
      т.е. изсипване на желаната благословия от духовен учител върху неговия ученик.
      Духовната енергия Сакти е била възприемана от древните българи като женска енергия, енергията на женската сила в природата. Доказателство за това е древнобългарската богиня Сакам / Секмет /, която намираме изобразена в Египет като Богиня с женско тяло и глава на Лъв и е била смята за Покровителката на силната воля. Богинята Сакам е пръвоначалният вариант на днешната богиня Бастет на Египет. Дори известният сфинкс на платото Гиза в Египет е нейно изображение,
       
      въпреки, че сред "реконструкцията" на главата някой се е постарал да я представи като глава на негроиден мъж с тяло на лъв. Тази Богиня е и Богинята Майка на плодородието, а е известно, че в древността името на египетския сфинкс е било Хорем Акхет, където Акхет е означавало Сезонът на плодородието, когато река Нил се е разливала и е облагородявала земите с тинята си. Ахат / Рахат е българска дума и означава Божие благоденствие Ра (Бог) и Ахат (Благоденствие). А хорем е означавало хоризонт. Сфинксът най-вероятно, освен първият паметник на Богинята майка, е бил и своего рода астрономически показател за разливите на Нил. - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/10/drevnobylgarskite-sledi-v-severna-afrika.1263705
      Лъвът е бил символ на древните българи още от праисторически времена. Намираме го и върху сребърните съдове от Рогозенското съкровище, където Богинята Майка е неговата господарка.

      Свързването на силната воля и психическата енергия на предадената благословия Сакти с Жената в древността е показател за уважението към Жената, която е пазителка на живота на Земята. Жената е имала не само физическата сила да дарява и носи живота, но и психическата сила на Божествената воля да закриля този живот.

      За разлика от по-късно възникналите мъжки шовинистични световни религии, като по-късния Хиндуизъм, Исляма и Християнството, в древната духовност жената е била възприемана като най-близкостояща до Божествения дух и като инструмент на Божествената Му сила. Ето защо Жената е била обожествявана и в най-дълбоката човешка древност - преди 40000 год, от когато датират първите фигурки на Богинята майка. - http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952
      Днес обаче световните глобализатори се страхуват от магическата сила на Жената и се опитват да създадат един свят без жени или поне един мъжко гейски свят, повел открита война срещу Жената чрез политическото насилие на гей сурогатни закони, СС-овци, отнемащи децата й чрез така наречените ДАЗД (Държавни агенции за закрила на детето), чрез медийната и шоу пропагандата на кървавото и сексуално насилие над жените по света.
      Не случайно съвременната глобализаторска война срещу жената съвпада и с подетата световна война срещу българската духовност, запазила се днес в Българското православие, което е продължител на нашата хилядолетна народна мъдрост.
    • от Aliya
      Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са наоколо, за да ни напомнят, че такава ярка звезда някога е съществувала... Звездата на Българите, на Божиите хора...
      Тази светлина виждаме отразена в древните науки за тялото, ума и душата и тяхното опазване и изцеление, наречени Йога и Аюрведа. Когато се запознаеш дори и повърхностно с методите на Аюрведа и Йога за лечение и духовно просветление и проследиш историята на тяхното възникване, няма как да не си зададеш въпроса - Защо се крие от нас, че древните ни предци, най-древните българи – арийците прототраки и траките, са първите създатели на познатите по целия свят Аюрведа и Йога?
      Аюрведа (или Аир веда) и Йога (или Иго) са част от древното познание на първата човешка цивилизация, населявала Земята преди хиляди години, чиито най-древни останки, оригинален език и артефакти произхождат от нашите земи. Макар и първите признати писмени източници за Йога и Аюрведа да са Ведите в Индия, както са наречени от древните им създатели първите записани религиозни текстове в света (Веда – знание, ведам – зная са древнобългарски думи), Ведите се базират по техни сведения на препредаденото и чутото от по-древни времена, изречено от уста на уста от поколения древни мистици и мъдреци - поне 5000 години преди Христа.
      Аюрведа или Аирведа на ведически санскрит означава Знание за Живота в благоденствие, което лесно може да бъде обяснено на български език:
      Аир (хаир) – древна българска дума аир, арно, означаваща добро, полза, благоденствие. Аюр означава Ай (Живот) Р (Божи, Бог Ра)
      Веда (Ведам, знам).
      Аюрведа е древната медицина на българите.
      А Пуруша е техният Първичен Бог. Първи за Пуруша разказва Риг или Рча веда, Речената веда на древните българи. Древните българи са били мъдри хора, Божии хора. Те са нарекли Бога, от който всичко е произлязло БъРъСа, а оттук е дошло и името на Бога по-късно като БъРа или просто Бра, Пра, Пъръса, Първица, Са (в Древен Египет) и така нат. - все имена на Бога. За дедите ни Бог Ра/БъРъСа е бил Космическото същество, личност, Всепроникващ и Всевиждащ, а също и много повече от Видимия свят, защото негов е и Невидимият свят. Той е обхващал всички посоки и е отвъд човешките представи. От Бъръса/Пуруша се е зародил светът в резултат на възникнало Негово желание, което дедите ни са нарекли Съкта/Сукта със значение Сака, стар български глагол за желая. От сакането на Бога Ра се е появила Вселената, като Бог е пожертвал себе си, като се е разкъсал на хиляди части и е създал всички растения, животни и хора. Тази жертва на Бъръса Древните българи са почитали като са жарели в огън растения и семена, за да нахранят Бога с тях. Тази духовна мистерия, изпълнявана върху древните ни каменни светилища от Жреците (тези, които жарят растенията) българите са нарекли Яжна / Ядна (от българския глагол яж, яде) и е запазена и до днес в езика на Ведите. А себе си българите са нарекли Ора, т.е. О-Ра, У Бога Ра, Убоги.

      Йога на ведически санскрит означава свързване, съюз и произхожда от българската дума иго – впряг, свързване
      Двете дисциплини Йога и Аюрведа са се развивали съвместно и винаги са били прилагани заедно в древността. Йога е дисциплината за самореализацията и себеосъзнаването, което може да бъде постигнато само ако тялото и умът са в баланс и синхронност със съзнанието/душата на човека. Аюрведа е науката за запазване на тялото и ума в добре здраве и за изцеление на техните болести.
      Първите писмени сведения за Аюрведа и Йога намираме в най-старите записани религиозни текстове в света – индийската Риг веда (или произнасяна още Рча Веда - „рча“означава изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг веда е записана за първи път на ведически санскрит в северозападната част на Индия в периода 1700 – 1100 BC, като знанието, което препредава датира от хилядолетия преди това и е предавано от уста на уста и от ухо на ухо. Оттук и названието на Риг (Рча) веда – речена веда, изречено знание (от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам, зная). Речената веда е устна традиция, предавана от уста на уста от така наречените Ричи/риши, мъдреците на речта. Трябва да отбележим, че тази древна традиция на препредаване на стари мъдри песни и химни е запазена и до днес в България, а до освобождението в Добърско е имало и такава школа за слепци, които да заучават древнобългарските мъдри слова, записани и във Веда Словена по-късно.
      Ведическият санскрит е Прото–арийски-индийски език, който се свързва с древния ирански език Авестан, който пък от своя страна е по-късна разновидност на древния български език, говорен от най-дълбока древност (поне 10000 г. преди Христа) по нашите земи та до днес. Това се потвърждава от факта, че племената на Ригведа, така наречените Ригведически племена са дошли от запад, от нашите земи и са се заселили най-напред в Пенджаб през Иран. Тези Ригведически племена са се състояли от:
      Племето на Агни (Огъня) Барати / Хората на БогРа (Българите), което на санскрит означава Благословените т.е. Божиите. Това племе е споменавано по-късно в епоса Махабхарат - със значение Маха (Големите) барати (българи),- където неговите царе и войници носят български имена – Панчо, Румен и др.
      Племето на Бригите или още Баргавите (Хората на Брега, Крайбрежието), основателите на астрологията и други племена като Алина (Хората на Бога Слънце Ален), Ану (Хората на Небето Анъ / Нъ), Балани (Хората на БаАлен/Бог Ален), Дарию (Дарените).

      Ето защо не бива да ни учудва фактът, че много от термините на древните веди – Ригведа, Аюрведа, Йога са български думи или произлизат от леко видоизменение в звуците на българските думи. Впредвид факта, че всеки един език е жива и непрекъснато развиваща се система и че за древните иранци и индийци българският език не е бил роден, може да се обясни и видоизменението на някои думи. Така например:
      Йога – иго, свързване, впрягане, ярем, дисциплина; произлиза от глагола йок –впрягам в иго, в ярем
      Карма – карам нещо да се случи
      Чакра – колело, чакрък, въртящо се колело на енергията в йога
      Браман – бременният с живота, носещият живота, създателят на човека, върховният Бог
      Шрути - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
      Смрити – смърморени, измърморени - запаметени наизуст знания от Веда с временен характер на тематиката

      Джнана - Знана, знание, духовното познание

      "Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!) - Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на духовно познание и единение с Бога, навлязла в Индия чрез древните българи.
      БОГАМ - така се нарича на ведически санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
      БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ;
      ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
      ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша (Първуша) вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити (Пра-кара-ти, действащата енергия, която кара всичко да се случва).
      ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
      БУДА - Будният, просветленият, осъзнатият.

      Божествената Троица, за която се пее в древните родопски песни, събрани във Веда Словена, е първата троица в човешката история и тя е в женски род и увековечава женското начало.
      - Брама (Създателката на живота, Бременната с живота) Божествената (БаРа/БогРа) майка (Ма, Древнобългарската богиня на плодородието)
      - Вишну/Виснъ (Поддържащата Живота, Родилата живота), от древнобългарския глагол "вес, вис" - увисвам, наплодявам, раждам
      -Сива / Шива (Пробразителката на живота, Силата на смъртта и разрушението и новото раждане, "си" на ведически санскрит има значението на Устременият, Благословеният; "си" в българския език е приставка в думите "сила, син" и също придава значението на проправящият пътя, устременият, благословеният).
      Интересното е, че Божествената Троица преминава от древната ни българска народна духовност и в православното християнство, където женското начало на всеприемането и любовта е вече заменено с мъжкото начало на авторитета и налагането:
      - Бог Отец е Брама - Създателят на живота и на човека
      - Бог Син е Вишну - Творението, поддържано и пазено
      - Светият Дух е Сива - Преобразяващата сила на духа, който възражда материята, творението чрез смъртта и разрушението.
      Все пак единствено Православното християнство от световните религии все още пази почитта към женското начало в образа на Богоравната Девата майка, Дева Мария, чийто праобраз е Богинята-Майка на Плодородието Първата при древните българи.

      Върховната цел на дисциплината Йога е освобождението от неспокойствието на ума и пребиваване в състоянието на блаженство и осъзнатост. Това състояние се нарича мокша / мокса, което произлиза от санскритската дума мък и мъкяте (мъквасе), които означават измъквам се, освобождавам се, включително и измъкване на кон от впряга. Мокса със значение освобождение се обяснява с българската дума измъквам се, освобождавам се от впряга на неспокойния ум. По-голямата част от индийските учени проследяват корените на Йога именно като Арийски, т.е. от времето на бългАРИТЕ / Бъгарете, преселили се в земите на Индия след потопа в Черно море от 5-6 хиляди години преди Христа.

      Една от стъпките на Йога дисциплината е медитацията или Дяна на ведически санскрит, като това е състоянието, в което умът е забавен и човек остава в състоянието на наблюдател на реалността такава, каквато е, без да е обвързан с мисли и оценки. Дяна изисква неподвижност на тялото, с което да се постигне и неподвижност и забавяне на ума. Състоянието на забавяне на ума чрез дяна се нарича бава на ведически санскрит (бавя на български език). Думата Дяна/медитация за осъзнаване/ може лесно да се свърже с българската дума деяна със значение измолвам от Бога, упорствам,изтърпявам, издържам. Преминавайки от Индия в Китай чрез учението на Бодидарма дяна постепенно достига и до Япония, като по пътя произношението й се променя в съответствие с езиковите особености на местните езици и дяна се произнася вече като Дзен (Дзин) в Китай и като Зен в Япония. Зен практиката в Япония е именно медитация / дяна в неподвижна поза.
      Дяна практиката е тясно свързана със Садана (Седене) – неподвижно седене за преодоляване внушенията на ума чрез тяхното обездвижване и обезсилване. Патанджали, човекът, който записва и систематизира йога в стройна наука е този, който нарича садана (Седенето) Абяза (обезателност, задължение) при Йогата, което трябва редовно да се практикува за изчистване на ума и неговото смиряване чрез обездвижване на тялото.
    • от tribalizm
      https://www.facebook.com/RamanaMaharshiBulgarian
×
×
  • Добави ново...