Отново мисля за нея

RefreshMe

36 прегледа

Нямам някакъв план или предварително намислено какво да напиша. Просто пиша, мислейки.

Раздвоен съм, искам да я видя, да усетя неповторимостта й. Умението й да живее и да се справя с някои "проблеми" изключително много ме радва. До толкова я обичам, че дори ми харесва когато се оплаква или намира кусури на нещо или някого. Преди когато се виждахме всеки ден постоянно бях свидетел на тези работи, но сега те ми липсват, липсва ми и тя. Иска ми се да я видя - отключвам клавиатурата на мобилния, превъртам телефонния указател до името й и спирам...

Не мога да й звънна... Страхувам се, че като й звънна тя няма да иска да се видим, но същевременно не съм й звъннал и не съм сигурен, че няма да иска. Тя ще се усети за какво я търся... може би ще излезем, ще си говорим кой какво е правил през времето, което не сме се виждали, общо взето разговорът ще държи един фалшив официален, така да се каже, тон. Странно е, че искам да я видя, жадувам го тъй силно, че само при мисълта за среща с нея тялото ми приятно изтръпва. Сега може би е ангажирана единствено с работата, не може да се оправдае, че учи. Може би, ще е уморена и няма да й се излиза. Тогава мога да отида на работата й, но няма да може да ми обърне внимание и срещата ще стане безсмислена. Въпреки всичко тези дни ще й звънна. Дори и да не иска да се видим поне ще чуя гласа й. После, когато пак мисля за нея, замечтан ще преслушвам записания разговор. Преди 2 дена Тео ми прати снимки от рождения й ден, на снимката бяха рожденичката и Тя. Беше се усмихнала тъй странно, за пръв път я виждах така усмихната. Сякаш е непозната и до сега не съм я виждал. Много е красива!

Но как да се излекувам от нея?!? И имам ли нужда да се излекувам? Мечтая за времето когато ще сме заедно, не просто когато ще сме заедно - когато няма да има пречки за това и когато и тя ще го иска. Готов съм да чакам това време цял живот, ако трябва ще изживея моментите до това време в самота, но само да знам, че този ден ще настъпи някога. Единствено в сънищата ми тя е такава каквато искам да бъде. Може би някъде в себе си и тя иска това, което и аз, може би някъде там има обич за мен, но просто още не я е открила. Този ден ще дойде и аз го чакам с отворени обятия. Мисълта, че този ден може да е утре, след 3 седмици или след година ме кара да се радвам, като малко дете, чиято майка му е купила сладолед.

Невероятно е, че можеш да бъдеш толкова близо до един човек, а всъщност да се чувстваш толкова далеч от него.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход