Премини към съдържанието
  • публикации
    2
  • коментари
    2
  • прегледи
    1015

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Anita Hristova Trifonova
      Колко много дни ми дотягаш самота - стихове колаж музика текст изпълнение А.Х.Т. sekirata cekupama

    • от Анита Христова Трифонова
      Самотата в моята душа...беше тя  - поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Колко много дни ми дотягаш самота - авторово музика текст аранжимент вокал пиано А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Неприкрито небрежен
      Иска ми се да върна времето назад
      да преправя всяка една моя грешка -
      сега страх ме е да изтрия една сълза
      боли ме само при мисълта....

      Всяка следваща крачка сега е обмислена
      но обърнали се назад, виждам грях -
      самота, лъжливата усмивка..
      това е моята маска и сега нося нея...

      Продължавам да лъжа, да мразя
      от хората да се пазя, а не трябва
      не се научих и онези да ценя -
      които винаги от всичко ме щадяха...

      Надявам се само да преоткрия любовта
      да сбъдна тази моята голямата мечта
      защото от лудост поболях се за нея -
      всяка нощ в ъгъла заради нея да плача...


    • от Alone90
      Здравейте ! Искам да споделя за живота си и нещата, които ме притесняват от дълго време. Аз съм младеж на 21 години, вероятно в разцвета на силите си и най-хубавите си години. Но през живота си винаги съм се чувствал сам- без приятели, без компания, пък да не говорим за приятелки, не съм си и помислял за това, защото зная, че без приятели няма да те хареса никоя. Но това не е най-лошото, липсата на приятели и контакти последно време ме карат да се чувствам социален инвалид. Дълго време прекарвах сам и все още и не знам какво да правя. В това състояние съм вече три, четири години на едно ниво. Изолиран като цяло съм бил и преди това, но в тинейджърските години това не ми тежеше толкова много, колкото сега. А тези седмици около Коледа и Нова Година прекарах абсолютно сам и това ме мачка много. Така е било винаги и на Коледа, Нова Година, Именни и Рождени дни. Колко хубаво би било да живея като останалите млади хора на моята възраст. Най-хубавите ми години живея в самота.и напълно изолиран отблъснат от всички. По цели дни се ядосвам за това, че не бива да е така, но вече губя и това чувство да си сред хора и способността си да общувам. Способен съм дори по цели седмици да не излизам от вкъщи. Разбирам, че моята срамежливост е един много голям минус, но и хората, с тяхното държание също ме отблъскваха и аз странях от тях. През ученическите години не излизах с никой и се чувствах абсолютен аутсайдер и още по лошо, че това чувство ме гони и днес. През тези години хората винаги са са държали пренебрежително към мен и това ме отблъскваше много, затова с известна степен нямам много желание днес да излизам. Просто няма какво ново да срещна навън. Да допълня, че съм студент- трети курс. Родния ми град е малък и там хората се познават и просто няма какво ново да срешниш като хора, може някои да ми кажат - излизай, но това е положението. През семестрите съм по спокоен, но знам, че все някога ще завърша и не знам какво да правя след това. Ще остана сам, и мисълта за това, не ми дава спокойствие.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване