• публикации
    110
  • коментари
    67
  • прегледи
    52708

Приказка за възрастни

Kim.

259 прегледа

Червената шапчица беше едно обикновено момиченце с капела с цвят на разредено карнобатско мерло. Не беше по-тъпа от другите червени шапчици по света, просто беше социално ощетена, защото се беше родила в гората до Перник.

Нейната братовчедка Красная шапачка имаше поне петрол и сибирски мечки, а не само вълци, които да я ядат, и шапчицата й беше с цвят на рубинената петолъчка върху Партийния дом, дето демократичните усмихнати пръдльовци я свалиха навремето.

Италианската й колежка Капучето россо имаше капа с цвят на бандера роса и много обичаше да носи на баба си жабешки бутчета и некви тестени кадаифи, на които им викаше "паста". А да, и кампари – хем червено като шапчицата, хем да преглъща по-лесно. Нейната баба живееше в Сицилианската гора, която пък от своя страна беше на мафията и баба й плащаше наем на Капо ди тути капи, който пък от своя страна имаше вероятно родствена връзка с Капочето россо. Ама това няма значение.

А френската й колежка Льо Шапо руж имаше шапка с цвят Мулен руж и можеше страхотни …, но носеше франзели и тирамису, от което на бабата й се вдигаха краката. Те френските баби са мръсници.

Яонската червена шапцица се казваше Нашапото Червенака и имаше червен колан по шотокан карате и с бойните си умения бранеше кошничката за баба си, в която носеше риба Фугу. Японските баби много обичаха да ядат нещо със сравнително посредствен вкус, но смъртно опасно. Самата мисъл за поетия риск префинваше и обостряше сетивата им, като превръщаше най-обикновения обяд във вкусна игра на живот и вкус.

Турската червена шапцица се казваше Кармазъ Капалъ и когато бабишлякът й беше болничка, тя и носеше рахат-локум и тахан-хаалва.

Докато Червената шапчица вървеше по пътечката из гората,

често освен вълка срещаше и други литературни герои.

Един от тях беше Бабаитлъ Пич Кахър Суратлъ (Рицаря на печалния образ), който й разправяше така:

- Свободата, Кармазъ, свободата!

А тя му отговаряше:

- Ама и Ферхундето си я бива!

След което Бабаитлъ сядаше и дълбокомислено свиваше един качак и изпадаше в дилема. Дали да потроши вятърните мелници или най-сетне да изчеластри своята Дулсинея.

А какво да кажем за македонската й колежка Цръвената капа, която поглеждаше луната и викаше:

- Луно, луно... земльо македонска! - А после затъкваше два пищоля на пояса и казваше: - Що е Цръвена Капа, все е юнак, ке ко утепам тоя вук! Тая гад ньедна! Нарамваше торбата с плескавици и тръгваше към баба си.


3 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход