Симфония на Синьо Безвремие

_sirena_

125 прегледа

Затворени Лунни цветя увяхват

по оградата на белите ми листове 

копнежът бавно прикляква в зениците ми 

да изпрати поредният празен залез Безсмислен 

 

И пак тихо ще почука денят 

навлякъл мантия от символи и грях човешки 

ще изтрие умората от крехки надежди 

прикрити страсти в Жадни , но Слепи очи 

 

И пак ще ме няма ..

ще завъртам Земята сива във длани 

а буквите край мен пак ще се хилят

ще ръфат - гладни чакали Твоят Образ Любим ..




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход