Пътувах в мислите си бурни да те търся 

в атрофия на мигове съдбовни с цена покрили Вечността 

в жигосани следи Душата ми Съдба една отърсва 

в неизпитата докрай Любов на Божествеността 

....................................

Наказвахме се с чужди грехове и ръкописи 

в Сълзи зашивахме несподелените слова 

Търгувахме Мълчание за Висша Сила

в окови натежавахме смирените сърца във Тишина 

.....................................

Така се мъчихме да огънем Времето 

в чупено пространство да си построиме Мост

длан във длан - да стопиме морно Времето 

да изкъпем таз Земя от нещастия и злост

.........................................

Пренаписвам вече Абсолюта в Бъдещето 

ще Програмирам всяка стъпка и мечта

ще се Залюбим пак като Легенда от Светилището 

Ще Запечатам в притча Земна Отново Любовта  ..

...........................................................