Въздишка в стрелките на Времето
Толкова много ми Липсваш , Любими ..
Изминах Дълъг Път за да дойда до Теб , Жадна Пътувах .. с отворени устни да поема целувката ти гореща ..
да Усетя отново радостта , изпълваща гърдите ми , чувайки твоето 'още" ..
Бързах да убия всичките грижи , да целуна тези Тъжни очи , които сурово и изтерзано ме търсят в измамната утроба на нощта ..
Умирах и се Раждах за тази Любов .. Разбивах стени на Затвори ..
Превръщах се в прах под нозете на бедни , Неверни Души .. в Пороци крилата ми Стенеха ..
в Надпревара с Времето танцувах бурна Симфония на безсънни Звезди ..
Търсех те ..
Бленувах те ...
Разменях Мечти и Надежди за Сън , в който ще докосна дланите ти ..
Тъжна е всяка нота , която Създадох за Теб ..
Тъжна е и копринената тънка нишка на Живота , която Уморено Трепти в това Измамно Пространство , което някога Създадохме с нежни Очи ..
Липсваш ми , Любов ..
Не Усещам Ароматът ти ..
Не подушвам моето Ухание по Теб ..
Превръщаш ме в бледо Сияние на Луната ..
Не късай последната Нишка , която ни Държи .. ще Минат Векове в Празни Погледи , преди да се Открием Отново ..
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.