Толкова много ми Липсваш , Любими ..

Изминах Дълъг Път за да дойда до Теб , Жадна Пътувах .. с отворени устни да поема целувката ти гореща ..

да Усетя отново радостта , изпълваща гърдите ми , чувайки твоето 'още" ..

Бързах да убия всичките грижи , да целуна тези Тъжни очи , които сурово и изтерзано ме търсят в измамната утроба на нощта ..

Умирах и се Раждах за тази Любов .. Разбивах стени на Затвори ..

Превръщах се в прах под нозете на бедни , Неверни Души  .. в Пороци крилата ми Стенеха ..

в Надпревара с Времето танцувах бурна Симфония на безсънни Звезди ..

Търсех те ..

Бленувах те ...

Разменях Мечти и Надежди за Сън , в който ще докосна дланите ти ..

Тъжна е всяка нота , която Създадох за Теб ..

Тъжна е и копринената тънка нишка на Живота , която Уморено Трепти в това Измамно Пространство , което някога Създадохме с нежни Очи ..

Липсваш ми , Любов ..

Не Усещам Ароматът ти ..

Не подушвам моето Ухание по Теб ..

Превръщаш ме в бледо Сияние на Луната ..

Не късай последната Нишка , която ни Държи .. ще Минат Векове в Празни Погледи , преди да се Открием Отново ..