Премини към съдържанието

AnYonSim

  • публикации
    6
  • коментари
    2
  • прегледи
    2121

История

AnYonSim

405 прегледа

    Беше една дъждовна вечер на месец Юли. Аз заедно с моите дружки - Ан, Сим и Ил бяхме отседнали в напръв поглед уютна, но доста сраховита къща, близо до брега на Тихия океан. Този ден трябваше да празнуваме рождения ден на Ил. Тя обича ужаса и именно затова предпочете тази къща. Имаше гора близо до нея. Ил каза: - ,,Хайде да си намерим място в горичката и да поседнем, ще сме свързани повече с природата и ще бъде чудесно място да похапнем и пийнем по случай повода." Ан и Сим веднага отказаха, те са много страхливи, а и се оправдаха с лошото време, както винаги правят. Аз пък им отвърнах: - ,,Какво пък толкова никой няма да ви изяде." С големи молби се съгласиха. Ил се преоблече в една бяла, прозрачна рокля. Изобщо не ми хареса тоалета й, поне да си беше облякла бельо. Грабна една кошница, напълнена с храна. Сим взе резервни дрехи, а Ан одеала. 

    Ил започна да ни води през гората. Беше много влажно и задушно. След десет минути вървене се озовахме на някаква поляна с огромна стара сграда. Ил каза: - ,,Чудесно, точно това място търсех". Вече почнаха да ме побиват тръпки или Ил беше полудяла, или аз си въобразявах нещо. Ан продума:- ,,Съжалявам много ама аз няма да стъпя там." Ил й отвърна: - ,,Оф Ан писна ми от твоите глупости, затова никога няма да си намериш гадже." Ан побесня и тръгна с големи крачки към старата сграда. 

    Вратата беше отключена. Влязохме. Беше мрачно, пълно с паяжини място. Видях една тебела, на която пишеше, че това е било лудница. Изкрещях на Ил: - ,,Ти нормална ли си да ни водиш на такива места, тук има толкова лоша енергия може да има още някакви луди ." Тя ми отвърна много сериозно с думи, които ме накараха да променя тотално мнението си за нея: - ,,Ми то ние сме такива." В този момент излязох и почнах да търча към къщата. Видях, че Ан и Сим тръгнаха също. Накрая стигнахме до къщата. Много странно - багажа на Ил го нямаше, а тя не го беше взимала. На сутринта решихме да си тръгваме, Ил не се прибра през ноща, беше ни пратила SMS - Вие си тръгвайте, аз се прибирам след 1 ден. Казах й, че можем да я изчакаме, но тя категорично отказваше. Обаче на сутринта, когато си бяхме грабнали вече багажа, видяхме Ил, хилеща се до уши. 

     - ,,Здравейте, пропуснахте голям купон снощи с моите приятели" - рече Ил.

    И оттогава не можем да забравим тази случка. 

 Yon

Dark-Forest-11.jpg



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...