Всяка фигура изглеждаше еднакво. Беше изобразен на всяка една от тях Анубис.

Не можех да мисля, чувствах се някак странно, това място беше като свещенно. Накрая реших инстинктивно да посоча фигурата с номер 22, рожденната ми дата. Старецът пребледня, незнаех какво да правя и поставих фигурата на масата, от нея излезе зелена светлина, която покри цялата стая. Заслепи ме, затворих очи, помислих си дали да не побягна, но краката не ме държаха. Затворих очи и потънах в сън. Събудих се, оказа се че всичко това е било сън, но най-странното беше, че още бях с червената рокля за партито. Кичур коса падна на рамото ми, но този кичур не беше като другите, той беше син. Не си спомнях да съм си боядисвала косата, но не обърнах особено внимание. Погледнах телефона си, имах 22 пропуснати обаждания  от непознат номер. Докато се зачудя кой е, телефона отново звънна. Цялата се сковах на място. Какво да правя? Но най-накрая се престраших и вдигнах.

- Здравей - каза непознатия.

- Здравейте кой се обажда - попитах аз

- Аз съм Джоузеф - каза той

За малко да изпусна слушалката, като чух това име.

- Защо ми звъниш, не си доволен, че се качих и направих това, което искаше - казах аз.

- Извинявай, исках да чуя как си - каза той.

Но нали всичко това беше сън, как е възможно, значи е било истина.

- Една от нас си. - каза той

- Как така - казах аз с треперещ глас.

- Ти си вещица - каза той, но не такава, каквато очаквахме, а от  специален окръг, ти си избраната да отвориш окръг 12.

Не можех да издържам най-накрая затворих. Не бях на себе си. Това шега ли беше или какво...