Премини към съдържанието
  • публикации
    421
  • коментари
    113
  • прегледи
    13269

Без заглавие

Сигурно така и не умея

с времето и аз да помъдрея,

да престана силно да обичам,

да престана след мечта да тичам.

 

Да се разделя с една идея,

щом веднъж повярвала съм в нея,

да разчупя същността си цяла,

да размия черното във бяло,

 

не разбирам - що е да улегна,

сякаш на живота да посегна,

цветовете му да разпилея,

не, така не искам да узрея.

 

Все пак не успях да се размина

с времето година след година...

И годините ми подариха

шепа помъдрели светли стиха.

 

Мойте близки тихо да ги сгрява,

но щурецът в мен не остарява,

песента му затова е свята-

преродена идва всяко лято.

 

Автор: Росица Копукова

Из книга на авторката, възобновено в нова книга от тази година.

  • Харесва ми 1


4 Коментара


Препоръчани коментари

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...