• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224170

Лазаровден и Връбница - Дрeвнобългарската духовност

BG%20naroden%20sabor.jpg  Няма народ, който да има толкова много празници, както има българският народ. Имаме празници наречени на всяко едно природно явление: на плодородието, на плодовете, на жената, на децата, на Зимното и Лятното слънцестоене, и на Пролетното и есенното равноденствие, и на билките, и на младоженците, и на водата, и на Божиите жреци Кукерите, Сурвакарите, Лазарите, и на Прошката, и др.
Празнували сме още от Прастари времена в чест на Пра майката Богиня на древните Българи БъРа / Пра / Първата / Давата и така нат.
Празнували сме и в чест на ПраАза Първичният Бог Отец на Съзнанието (Духа), Този, който „Всичко чрез Него стана; и което е станало, нищо без Него не стана." (Йоана 1 : 3).
Самата дума Празник има корена на Божествения ПраАз - ден на Бога Отец е празникът. На този ден дедите ни са оставяли работата и са се посвещавали на Бога. Сядали са в Садана / Седене (Медитация) и са говорели с Душата си.

Magura%203.jpg

Всички християнски празници са взаимствани от Древнобългарската духовност, първата човешка духовност, както и от Древнобългарските празници.
Лазаровден се е празнувал в древността като ден на Изгряващата нарастваща слънчева светлина. Дедите ни са я наричали Лъ/Ла, откъдето идва и името на Богинята БаЛ кръстница на Древните БъЛгари, Богинята Ба на Светлината Ла. Напролет СЛънцето се засилва и тогава се празнува ЛаЗаРа (Ла ОЗаРи небето).
А заедно с Лазара Озаряващата светлина възкръсва за живот след дългата зима и цялата природа, съживена от зимния си неплодороден сън. Древните българи са боготворели Природата, Слънцето, Природните явления и са ориентирали целия си живот и празниците си спрямо природния годишен цикъл.

Lazarovden.jpg  По-късно християнството се опитва да измести тази дълбоко вкоренена в българското съзнание Древнобългарска духовност, като преобръща значението на празниците, а върху Древнобългарските храмове, светилища, подземни могили и др. гради и надгражда своите църкви. Целта е народът на БаЛ Богинята на Светлината да бъде подчинен на една Религиозно-политическа институция, управлявана извън пределите на България.
Ето защо у нас Цар Борис 1 въвежда християнството политически, чрез власт и насилие и чрез изтребване на Богомилите, пазителите на Древнобългарската мъдрост.
Нека не забравяме, че Исус християнин не е бил, църковен сан не е имал, в църква не се е молил. 
Самият Исус ще трябва да е бил езичник, защото той християнин не е бил! И в църква не е служил, нито с църковен сан се е сдобил. За сметка на това обаче Връбница е уважавал, а самите фарисеи са го разпнали ритуално на кръста като символ на Слънцето, Древнобългарския Бог. Защото Исус е бил радетел за традиционната Древнобългарска духовност на Вътрешното царство Божие, Слънчевата духовност на Любовта (Бог е Любов) и на Душата (Божието царство вътре във вас Е!). Исус е бил арамеец, а арамейците са наследници на Скитите, скитащите племена на древните българи. Всички тези древнобългарски племена са носили със себе си древнобългарската духовност и почитанието си към Бога Слънце, когото древните българи са наричали Сурва, Ален, Румен.
Дори самото название на Арамейците идва от името Румен - Ару(ъ)мейци, така както са и Арменците, Румънците и др. народи, произлезли от българите.
Тази древнобългарска духовност освен с почитанието си към Бога Слънце се е отличавала и с просветлената си мъдрост.
Все още в стари храмове и синагоги в Близкия изток са запазени изображения на Бога Слънце.
Не забравяйте, че Исус е бил Арамеец, наследник на Скитите, скитащите племена на Древните българи. И като такъв е бил човек / проповедник на Бал Древнобългарската Богиня на Светлината (БаЛ), каквито са били всички Древнобългарски жреци. БалХората / Българите са нарекли Слънцето Ален / Алъ и са го обожествявали като Бог Син на Бал. Думите на Исус в Гетсиманската градина всъщност са обръщение към Светилото: E-LEE E-LEE L-MAA-NAA SAA-BAACH-TAA-NEE - Алъ, Алъ ЛаМана СъБата ни и означават следното: Слънце, Слънце (Алъ, Алъ) Нашата Светлинна Майка (ЛаМаНа) ме предаде на Бога на Душата (СъБата / Себето означава със Бога СебАзи, а по-късно се е превърнало в себе - себе си, оставен на себе си, на душата си). Или казано с днешни думи: Слънце, Слънце, Светилната ме изостави.
Съвсем естествено възниква въпросът:
- Дали Фарисеите и Юдеите, разпънали Исус на кръста не са го убили напълно умишлено именно по този начин, за да извършат едно ритуалистично убийство, чрез което да осквернят Кръста като символ на Свастиката, знака на Бога Слънце на древните българи!??
Така, както такъв опит за оскверняване на свастиката направи и Хитлер, чиято задача бе да принизи и компрометира Слънчевия знак на древните българи, просветлените мистици на древността! - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=683328265120133&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

Българите са най-древният народ, от времето, когато християнство още не е имало. Но е имало Древните българи, Божиите хора, първите човеци на Земята. Те са възприемали себе си като чеда на Бога, а Бог са почитали по всякакви начини, включително чрез добър и хармоничен живот на любов и съгласие. Бог са наричали БъРаАз, РаАз, Раза, Рази / Риши, Бъръза / Пуруша, Ази / Язи, Аздал, Даваз (Зевс) - това са все имена на Бога на Първичното Съзнание. И са го почитали с ритуали на хранене, наречени Яжна. Или още Курбан - Към Ра Ба/Към Бога Ра са се извисявали, като са се хранели и са раздавали храна в негова чест. Българските жреци са жарели семена и са пиели вино в чест на Бога, пожертвал себе си, като се пресъздал в човеците.
Според Дедите ни Богът Създател се е разкъсал на хиляди части, за да създаде човешкото същество с божествена душа, запалена искра от Божествения огън. Божията душа в човека Дедите ни нарекли Бог СебАзи (Съ Ба Ази, Със Бога Аз), Бога на Божествената светлина, която всички носим в себе си. В почит към саможертвата на Създателя, разкъсал себе си, за да създаде човешката душа, дедите ни отслужвали духовни ритуали по скалистите светилища на Родината ни. Жреците са били тези, които водели Духовните мистерии в чест на Бога Създател.
Освен Душата син на Бога, Бог е създал и първичната енергия, светлината и материята и целият видим свят, произлязъл от нея. Самата материя Дедите ни отъждествявали като Богинята Майка, която също наричали с многобройни имена: БъРа, МаРа, БаЛ, ТаРа, КеРа / Хера, Първата, Давата / Девата, Мая, Макя, МаНа и др. са все имена на Богинята Майка на Древните българи. Ба означава Баба или Стара жена. За тях Бог е бил Жена / Женската енергия на Любовта и Всеприемането е Божествена, и поради това са го наричали почтително Ба в смисъл на Баба, Родоначалница на Живота.

Самото християнство е възникнало върху основата на Древнобългарската духовност и е запазило много от нейните символи - Окото в Триъгълника, Слънцето, Летящите змейове и пауните, изобразени по църковните ни олтари. Запазило е, особено Православното християнство, и обожествяването на Жената в образа на Божията майка.
Тези символи са и винаги са били древнобългарски знаци -символи на Древнобългарския Дух на нашите деди - просветлените мистици основатели на човешката духовност.

Наричащите себе си масони (най-вече западните политически ориентирани масонски ложи) са откраднали и скрили от обществото знанието на дедите ни и техните знаци и символи. Древните българи са били първите хора на земята, високо духовни Божествени хора, които са владеели тайните на природата. Техни са всички велики древни цивилизации на човечеството, както и до днес неразгаданите постижения на Каменната цивилизация. Масоните са скрили знанията ни, духовността ни са разбили на воюващи помежду си световни религии-институции, а нашият народ са подложили на робства и заколение. защото масоните знаят - Българският дух е Божествен и Неръкотворен. Затова много ги е страх днешните Глобализатори да не се пробуди българинът и неговата мистична духовна мощ.

Lazaruvane_Bov.JPG
Лазаруване – български обичай, по традиция се практикува в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването - обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - шест от тях, две групи по три, наречени "поялици", пеят по домовете, други шест - също "поялици" (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени "шеталици" играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От "поялиците", пеещи по къщите първата се нарича "предница", втората е "средница" (тя събира парите), а крайната - "задница". От "шеталиците" "танчерица" е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки".
Характерно е обредното облекло на лазарките - невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак(забрадка), а на врата с гердани, пендарки. "Шеталиците" носят кърпи "кланячки" , с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя - теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.
Лазарските песни се пеят само на Лазаровден - "греовно е да се пеят и друг ден, че бие град". На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо - "станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)":"Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!"(с.Леска)
След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.
Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.
Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.
На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.
Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките.
В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Спокойно можем да кажем, че в миналото Лазаровден и Връбница са били Древнобългарските празници на Жената, Девойката, Разцъфващото Женско начало в природата. Те са били посветени на БаЛ, Древнобългарската Богиня на Светлината, Кръстницата на нашия народ. Жената се е радвала на особено почитание сред дедите ни и нейната прелест, плодородие, божественост са били почитани в специално нарочени празници.

И едва ли е случаен фактът, че християнството премахва този чисто женски празник на Женското начало в природата, а вместо това ни кара да празнуваме образа на мъж, почти мъртвец!?

Както премахва Християнството и Жената Богиня от Светата троица на Древните българи и я замества с неутралния Свети Дух, като че ли Бог е различен от Духа!

Древните българи са считали Богинята Майка за създателката на света и човека. Те са я наричали БаРа / БраМа / Пра Ма със значение Баба Ра, старата жена Богинята Ра. Наричали са я и Ма / МаРа / Мая / Майка/ МаДаРа. Наричали са я и МаАз, откъдето е дошло и името на първите българи Мизите (хората на МаАз).
Етруски, траки са все имена на древните българи и на тяхната Богиня ТаРа, Богинята майка, чиито букви Т и Р са изписани по стените на Магурата преди 43000 години. ТаРа, ТаРаз са все древнобългарски имена.
За Древните българи Бог е бил повече жена отколкото мъж, защото Бог е имал типично женските качества на Всеприемане, Всеопрощаване, Любов и Милост.
Едва в по-късните епохи на Падението на Човека отвъд пределите на Божествения свят и Рая, дедите ни са загубили връзката си с Бога, защото в тях се е появили Егото, а то е винаги в мъжки род - войнствено, лъжовно, претендиращо. Бог се е превърнал в Строг и Ревнив, Наказващ и Измъчващ Мъж, праобраз на бащата в настъпилите мъжки времена на самозабравилото се его. Бог обаче не е нито Мъж, нито Жена, всъщност Бог е и двете, и нито едното.
Той е Този, който Е!
"Та Твам Ази!" са казвали Древните българи.

Българите са най-древният народ. Те са първите човеци от времето, когато хората са били просветлени мъдреци, Божии хора. Те са имали своята Богиня Майка Създателка, която са наричали Бъ/Ба. Древните българи са обожествявали природните явления, но най-вече Светлината. Наричали са Я БъЛ/ Бал Богинята на Лъ/Ла (Светлината). На Ла Светлината са кръстили Луната, Слънцето, които са считали за децата на Бал. Бог БалАз е бил Слънцето техният Бог Син и на него са кръстили племето си Бали/Три Бали в Северозападна България, село Балей пак там, Пълдин/БалДен и така нат. Българите от Северозападна България продължили на юг като БалАзи / Балазгари / Пеласги основали Гърция.
- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=874703762649248&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

В Близкия изток пристигнали като БалАзтинци/Палестинци. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=967964816656475&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

Дори на остров Бали са били и са му дали името на Бал своята светлинна Богиня. - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=856203204499304&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

Защото българите са били наричани в древността хората на светилото.

Така  например Мусала е Древнобългарско име на Богинята майка на Древните Българи, Върховната и Единствената Богиня от времето, когато за дедите ни Бог е бил Жена. МасъЛа означава Майката със Светлината (Лъ). Всички върхове дедите ни са кръщавали на Светлината Лъ, а най-общо са ги наричали Кале (Към Ла / Към Светлината на Бога). Мусала означава Майката на Светлината, Богинята на Светлината.


Свещарската гробница същое израз на преклонението към Богинята Майка Жената.
Ясно личи преклонението на древните българи пред жената - женските скулптури са изваяни като красиви цветя, и същевременно с това те са опората на света!
А днес глобализаторите са повели война срещу жената и майката, като ни налагат със сила гейове и социални служби на мястото на майката и семейството!- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=838418539611104&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater


2 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход