В тази нощ допират се толкова много съдби.
Бавно ,изплашено ,истинско -хор от души.
 Търсещи ,искащи ,молещи -вплитат се като кълбо,
запраща ги вятъра далече,малка планета живот.
Колко откриват,колко се губят ,колко скърбят.
Миг и отново се връщат,космически водопад.
Вече не търсят ,знаят -част са от нещо голямо ,
толкова  реално ,толкова живо,човешко, 
божествено- истинско,почти нереално...