witness

  • публикации
    3
  • коментари
    0
  • прегледи
    300

Наасените I част

 

Реших най-накрая да да поставя и аз тук един текст. Изглеждаше ми несериозно и неуместно да го публикувам, защото кой ще чете любителски превод на откъс от ересиологичен трактат в технически форум, но той така или иначе е налице и защо да не се възползвам от възможността, предоставена ни от Kaldata. Може някой да потърси информация в мрежата и така да го намери. Надявам се, ако действително вземе и го прочете, да не е от вреда) Започнах заниманието отдавна от любопитство и го довърших барабар с някои от коментарите на двамата английски преводачи и отпратки към гъмжилото библейски цитати, добавих и някои собствени бележки. Текстът представлява прочит през два английски превода, сравнени с възстановката на гръцкия текст (за което ми се наложи да се запозная, доколкото можах сама от достъпните учебници в интернет, с древногръцката граматика), на първа част от пета книга на„Философумена” на св. Иполит Римски, без няколко изречения в началото и в края. Използвах следните източници:

Patricius Cruice Philosofumena sive Haeresium omnium confutation opus origeni adscriptum, Parisiis, 1860

https://archive.org/details/gfilosofomenaka00hippgoog

G. R. S. Mead Thrice-Greatest Hermes-Studies in hellenistic theosophy and gnosis, London and Benares, The Theosophical Publishing Society 1906

https://archive.org/details/thricegreatesth01meadgoog

Philosophumena or the refutation of all heresies, translated from the text of Cruice by F. Legge, F. S. A., London Society for Promoting Christian Knowledge, New York: The Macmillan Company 1921

https://archive.org/details/philosophumenaor01hippuoft

 

 

Св. Иполит Римски „Философумена или опровержение на всички ереси”

 

 

 

Книга V, 1.  Наасените

 

 

 

6. …Нататък е време да се заемем с предложените теми, но да започнем с дръзналите да възпяват Змията, истинският виновник за грешката, изобретена посредством някои, заради нейните думи. Затова свещениците и предстоятелите на доктрината били първите, наречени Наасени, именувани така от еврейската реч: тъй като змията е назована Наас[1]. После сами се нарекли гностици, претендирайки, че единствено те познават дълбините[2]. Отделяйки се от тях, мнозина превърнали първоначално едната ерес в многобройни секти, описвайки същото чрез вариращи мнения, както тази беседа ще докаже с напредването си.

Тези (наасените) почитат като първопричина на всичко, по собственото им предание, Човека и Сина на Човека. Но този Човек е мъж-жена и е наречен от тях Адамас; и химни към него има много и разнообразни. Химните, да го кажем накратко, са повтаряне на нещо такова: 

„От теб Баща и чрез теб Майка, двете безсмъртни имена, родители на Еоните, гражданино на небето, Човеко на могъщо име!”

Но те го разделят на три части, като Герион[3]. Защото са му свойствени, казват, разумна (част), душевна и земна; и смятат, че знанието му е началото на способността да се познае Бога, казвайки: „Начало на съвършенството е знанието на човека, но знанието на Бога е пълното съвършенство.” И че това всичкото, поотделно разумно, душевно и земно, е слязло заедно към един човек, Иисус, роденият от Мария; и по същия начин заедно, казва, говорели тези трима човеци всеки посредством собствените си субстанции на своите си (хора). Защото цялото е от три рода според тях, ангелски, душевен и земен; и има три църкви, ангелската, душевната и земната; а имената им са: Избрани, Призовани, Пленени.

7. Тези са главите на многобройните учения, които, както те твърдят, Яков, братът на Господ, предал на Мариам[4]. Но за да не могат повече да лъжат за Мариам или Яков, или самия Спасител, трябва да стигнем до мистериите, от които идват техните басни, и варварски и гръцки, и да видим как тези, събирайки заедно скритите и неизказани мистерии на езичниците и говорейки лъжливо за Христос, заблуждават незапознатите с езическите оргии. Понеже Човека Адамас е тяхна основа и, казват, било написано за него: „Кой ще обясни неговия род?”[5], научете как, вземайки от езичниците неоткриваемия и различен род на Човека, го прилагат към Христос.

„Земята, казват елините, първа излъчила човека, принасяйки красив дар. Защото искала да бъде майка не на безчувствени растения и диви зверове без разум, а на кротко и обичащо Бога живо същество. Но е трудно, казват те, да се открие дали Алалкоменей сред беотийците излязъл от езерото Кефиса като първият човек, или са били Идаеанските Курети, божествена раса, или фригийските Корибанти, които Хелиос видял първи да се стрелват нагоре като дървета, или дали Аркадия родила Пеласг още преди Луната, или Елевзин Диаулос, обитател на Рарийското поле, или Лемнос породил Кабира, честно дете на неизказаните оргии, или Палена Алкионей Флегрейски, най-старият от гигантите. Либийците пък разправят, че Ярбант първороденият изплувал от пресушените лимани да откъсне сладката фурма на Зевс. Разправят още, че Нил на египтяните, правейки плодородна тинята, и до днес произвежда жива плът заедно с влажната топлина.”

Но асирийците казват, че ядящият риба [първи човек] Оан се родил сред тях, а халдеите [казват същото] за Адам; и те твърдят, че земята го родила сама и че лежал бездиханен, неподвижен и равнодушен като статуя, бидейки само образ на Горния Човек, възпяван в песни като Човека Адамас; и че той бил създаден посредством много сили, относно които има редица подробни разисквания[6].

Тогава, за да бъде удържан напълно Великия Човек от Горе, от когото, както те казват, „всяко бащинство, именувано на земята и на небето”[7] е съставено, му била дадена душа, за да може чрез душата да страда, и така поробеният „образ[8] на великия и най-красив Съвършен Човек” – защото така го наричат те – да може да бъде бъде наказван. По тази причина отново търсят какво е душата и откъде, и от какъв вид е природата й, та като влиза в човека и го движи, трябва да поробва и наказва образа на Съвършения Човек. Но търсят не чрез писанията, а чрез мистериите. И казват, че е много трудно да се открие и разбере душата, понеже никога не остава в същия облик и форма, нито винаги в едно и също състояние, така че някой да може да я опише посредством типа или да я възприеме в субстанцията й[9]. Но тези пъстри промени са изложени в евангелие, надписано „на Египтяните”.

Те се съмнявали, като всички езичници, дали душата е от предсъществуващото, от самопороденото, или от пролятия хаос. И първи прибягнали до посвещенията на асирийците да разберат тройното разделение на човека; защото първи асирийците разглеждали душата като три-частна и все пак една. Защото всяка природа, казват те, копнее за душата, но всяка по различен начин. Понеже душата е причината на всичко породено и всички отхранвани и растящи неща се нуждаят от душа. Така че храненето и растежът са невъзможни без наличието на душа. Дори камъните, казват, са одушевени, защото имат способността да нарастват, а няма нарастване без хранене. Понеже чрез прибавяне нараства нарастващото и прибавянето е изхранване на изхранваното. Следователно всяка природа, казват те, на всяко нещо на небето и по земята, и по-долу от земята, копнее за душата. Асирийците наричат това (мистериите) Адонис или Ендимион [или Атис]; и когато е наречено Адонис, Афродита е влюбена и се стреми към душата под такова име. Именно Афродита е раждането, според тях. Но когато Персефона [или Коре] е влюбена в Адонис, душата, отделена от Афродита (т.е. от раждането), е смъртна. А ако Селена желае Ендимион, обхваната от страст към неговата форма, висшата природа също се нуждае от душа. Обаче ако Майката на боговете скопи възлюбения си Атис, казват че свръхкосмичната, най-висша, вечна и блажена природа отзовава мъжката сила на душата обратно към себе си. Защото, казват те, човекът е мъжко-женски. Съгласно този довод, в тяхната школа на връзките между жени и мъже се гледа като на нещо крайно пакостно и оскверняващо. Скопяването на Атис, казват те, е преминаване от земните части на долното творение към вечната субстанция отгоре, където няма нито мъжко, нито женско[10], а ново творение[11], нов Човек, който е мъже-женствен. Какво разбират под „отгоре” ще ви обясня, като стигна по-подходящо място. Свидетелство за това било не само казаното (в мита), че Рея е просто една, а така да се каже, цялото творение. И че е изяснено напълно от словото: 

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги. Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им в самите тях,  …Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

Каква е естествената употреба според тях, ще видим нататък.

Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже,

А безобразието[12], според тях, е първата блажена и безформена субстанция, основа за всички форми на нещата.

и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своята заблуда[13].

Именно в тези думи на Павел се съдържа цялата им тайна и неизразимата мистерия на блажената наслада. И че обещанието на купела според тях е не друго, а въвеждане в неувяхващото блаженство на онзи, който е окъпан с жива вода и помазан с безмълвно помазване. И не само асирийските, казват, но и фригийските мистерии потвърждават учението относно това, което е било, е и ще бъде, блажената, едновременно скрита и явна природа, която, казва, е търсеното вътре в човека царство на небесата[14]. За която природа в евангелие, приписано на Тома, изрично предават следното: «Търсещият ще ме намери в деца от седем години; защото там, в четиринайстата година[15], скрит се изявявам.» Но тези слова не са на Христос, а на Хипократ, казващ: «Дете на седем години е половин баща.» Оттук, поставяйки първично пораждащата природа в пораждащото семе и слушайки Хипократовата поговорка, че детето на седем години е половин баща, твърдят според Тома, че на четиринайсет (той) се проявява. Ето това е тяхното неизказано и тайно учение.

Говорят, че именно египтяните, най-древните след фригийците, по общо мнение първи предали на другите хора посвещенията и тайните ритуали на боговете и едновременно оповестили видовете и действията им, имайки свещените и почитани, неизречени за непосветените, мистерии на Изида. И те не са нищо друго, освен заграбеният и търсен от нея, облечена в седем одежди и в черно, член на Озирис. Защото Озирис, казват, е вода. И седмично-облечената природа, обвита и наредена в седем етерни дрехи (оттогава алегорично назовават блуждаещите звезди «етерни одежди»), като изменчив род е проявявана от  Неизразимия, Неизобразимия, Немислимия и Безформения, подобно променящо формите си създание. И това означавало казаното в Писанието: «Справедливият седем пъти ще падне и ще се изправи.»[16] Защото паданията са обръщанията на звездите чрез задвижващия всичко задвижвано. Говорят тогава за субстанцията на семето, което е причина за всички създадени неща, че не се числи към никое от тях, но поражда и твори всичко, казвайки: «Ставам което искам и Съм Който Съм, затова потвърждавам, че е неподвижно движещото всичко движено. Защото остава каквото Е, създавайки всичко, и нищо не възниква от възникващото.» Казват, че то е онова единствено Добро, споменато от Спасителя: «Защо ме наричаш добър? Един е добър, Моят Отец, който е на небесата, който прави слънцето да изгрява над добри и зли, и праща дъжд над праведни и грешни.»[17] А кои са праведните и грешните, над които еднакво праща дъжд, ще видим нататък. И това е цялата велика, скрита и непознаваема мистерия, забулена и разбулена, на египтяните. Още повече, казва, Озирис в храмовете е пред Изида и скритото стои голо, гледащо отдолу нагоре и увенчано с всички плодове на бащинството. Застанало не само по най-святите места първо сред статуите и храмовете го възхваляват такова, но е доведено до познанието на всеки, както светлината не се поставя под шиник, а на светилник, проповядвано е от покривите, по всички пътища и улици, и поставено край домовете като граница и тяхна предустановена цел[18]. Затова го наричат Носител на Добро, говорейки, без да разбират.

Тази наследена от египтяните мистерия елините пазят до ден днешен. Най-малкото Хермес, казва, го виждаме почетен сред тях по същия начин. А Силен отличават с почит като към прорицател[19]. Защото Хермес е Словото, което е тълкувател и строител[20] едновременно на станалото, ставащото и което ще стане, затова (символът му) стои изсечен във формата на мъжката част на човека в порив от долу към върха. И ето точно този, тоест такъв Хермес, съпровождащ и отвеждащ душите и причина за душите, не останал незабелязан от езическите поети:

           Викна киленският Хермес душите на всички женихи[21],…

(Омир, Одисея, ХХIV, 1)

говорещи, казва, не за злощастните женихи на Пенелопа, а за онези, които са се събудили и са си припомнили

от каква чест и какво дълго блаженство[22]

(Емпедокъл, Очиствания)

тоест, от блажения Горен Човек, или архичовека Адамас, както предполагат, са били низвергнати тук към изваянието от пръст, за да робуват на строителя на творението Илдабаоф, огненият бог, по номер четвърти. Затова го наричат демиург и баща на този специален (видим) космос.

…Държеше в ръцете си богът
златния жезъл, чрез който по воля очите на смъртни
в дрямка притваря или пък, заспали, отново събужда.

                        (Одисея, XXIV,2 и сл.)

Този е, казват, който единствен има власт над живота и смъртта и за когото е написано: „Ще ги пасеш с железен жезъл”.[23] Но желаейки да украси немислимата блажена природа на Логоса, поетът му връчил златен, вместо железен жезъл. Омагьосва очите на мъртвите, казва, а заспалите вдига, и излезлите от съня стават женихи. За тях, казва, Писанието говори: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.”[24] Този е Христос, казват те, който във всички родени е Сина на Човека, изобразен (отпечатан) от неизобразимия Логос. Това е, казва, великата и неизказана мистерия на Елевзинците „Ῠε, Κύε”.[25] Понеже всичко му е подчинено, затова е казано: "гласът им се разнесе по цяла земя[26] и

С него поведе душите, а те го последваха с писък

(Одисея, XXIV, 5 и сл.)

като сраснали една с друга, според образа на поета:

Както когато прелитат с пърполене вдън пещерите
прилепи, щом се откъсне из роя им някой от свода,
(ἐκ πέτρης – от скалата)
гдето са били един до друг плътно тела прилепили

«От скалата», казва, означава Адамас. Този Адамас, който «стана глава на ъгъла»[27], (защото в главата е характерният мозък на същността, от който всяко бащинство е отпечатано), «който Адамант полагам основа на Сион»[28], казано алегорично за образа на Човека. Положеният Адамас е зъбите, по думите на Омир – «ограда от зъби», тоест стена и укрепление[29], в което се намира вътрешният човек, изпаднал от горния архичовек Адамас, който е (камъкът) «без ръце откъснат»[30] и захвърлен долу към формата на забравата от прах и кал. И, казва, цвърчейки душите следвали Словото,

тъй след целителя[31] Хермес душите на всички женихи
водени запърполиха по плесенни мрачни предели

тоест, казва, към вечната страна, далеч от всички злини. И къде пристигнали –  

Тъй край скалата Левкада и край океанските струи,
и край страната на сенки присънни, през Слънчови двери

този е, казва, Океана „начало и на богове и на хора”, въртящ се завинаги в отлив и прилив нагоре-надолу. Но когато Океана се стича надолу е начало на хора, а когато приижда нагоре към стената и укреплението и скалата Левкада, е начало на богове. И това е, казва, което е написано: „Аз рекох: вие сте богове, всички сте синове на Всевишния; ако побързате да избягате от Египет и преминете отвъд Червено море в пустинята”, тоест, от долната смес към горния Йерусалим, който е Майка на всички живеещи. „Но ако отново се обърнете към Египет”, тоест към сношение с низшето, „ще умрете като човеци.”[32] Защото всичко родено долу е смъртно, казва, а роденото горе е безсмъртно. Защото само раждането от вода и дух е духовно, не плътско; долният (човек) е плътски. Това е, което е написано: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.»[33] Според тях това е духовното раждане. Този е, казва, великият Йордан, който с течението си надолу препятства синовете на Израил да излязат от египетската земя (или по-точно, от връзките с долното; понеже Египет е тялото според тях), издигнат от Иисус[34] и обърнат да тече нагоре.

 

[1] נחשׁ нахаш, м.р.

[2] Откр. 2:24 „така наричаните дълбини сатанински”.

[3] Триглавия и трителесен гигант от десетия подвиг на Херакъл.  

[4] И Ориген, и Целз знаели за тази Мариам, на чието име е наречена секта – Ориген „Против Целз” V, 62 – бел. F. Legge

[5] Исая 53:8

[6] Първият Адам според офитите е сътворен от Илдабаоф и неговите шестима синове. Същият мит бил приет сред  последователите на Сатурнин и други гностични секти. – бел. F. Legge

[7] Ефесяни 3:15

[8] пλάσμα – „изваяние”, фигура, оформена по образец.

[9] οσία – вероятно в значение на „същност” или „битие”.

[10] Гал. 3:28; също св. Климент Римски II Послание до коринтяни, 12; Климент Александрийски Стромати, III, 13

[11] 2 Коринт. 5:17; Гал. 6:15

[12] ἀσχημοσύνη – в морален смисъл безобразие, непристойност; буквално безвидност, безформеност.

[13] Рим. 1:20-27

[14] Лука 17:21

[15] Буквално „в четиринадесетия еон”. Покрай другите, αἰών има още едно, по-малко известно значение – „гръбначен мозък”.

[16] Притчи 24:16

[17] Матей 5:45

[18] В Гърция, Рим и навсякъде в античния свят това били четиристенните стълбове, поставяни край пътищата и като гранични знаци, т.нар. херми или терми.

[19] Λόγιον оракул, „слово на мъдрост”. 

[20] δημιουργός

[21] В превод на Георги Батаклиев. μνηστήρων – женихи, кандидати; и в буквалното значение на „помнещи”, възвърнали паметта си – бел. G. R. S. Mead

[22] Нататък Емпедокъл продължава: „…съм паднал тук на земята да общувам с мъртви.” – бел. Mead.

[23] Псалми 2:9; Откровение 2:27

[24] Ефесяни 5:14

[25] Ῠε, Κύε - възглас, приписван на Елевзиниите. Една от версиите за значението му е „Дъжд! зачени!”; Плутарх в „За Изида и Озирис”, 34: „И Дионис като владетел на влажната природа те (елините) наричат „хиес” (изпращащ дъжд); а той не е никой друг, освен Озирис.”

[26] Римляни 10:18; Пс. 18:5

[27] Пс. 117:22; Исая 28:16

[28] Исая 28:16

[29] χαράκωμα (оградено място, укрепление) – също специален термин за „гностичната” небесна ὄρος („граница” или „планина”). – бел. G. R. S. Mead

[30] Даниил 2:45 сънят на Навуходоносор за истукана със златна глава и глинени стъпала, разбит от камъка, който „...стана голяма планина и изпълни цяла земя” – Дан. 2:34.

[31] ἀκάκητα – невинен, благ; „избавител”, епитет на Хермес.

[32] Пс. 81:6; Лука 6:35; Иоан 10:35; Гал. 4:26

[33] Иоан 3:6

[34] Иисус Навин 3:16




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход