witness

  • публикации
    3
  • коментари
    0
  • прегледи
    318

Наасените II част

8. Следвайки тези и подобни, най-удивителните гностици, изобретатели на ново граматическо изкуство, смятат Омир за техен пророк, разкрил мистериите между редовете, и привличайки непосветените в свещените писания към такива прозрения, ги правят за смях. И казват: говорещият, че всичкото се състои от едно, се заблуждава; но който твърди, че е от три, казва истината и ще даде обяснение на цялото. Защото една е, казва, блажената природа на блажения Горен Човек, Адамас; една е смъртната (природа) долу; и един е неподвластният[1] род, роден горе, където е Мариам търсещата и Иотор великият мъдрец, и Сепфора виждащата, и Мойсей, чийто род не е в Египет – защото децата му се родиха в Мадиам – и това също, казва, не убягнало на поетите:

Всичко на три е делено и всеки частта си получи

(Илиада, XV, 189)

Наистина нужно е, казват, да се изричат могъщите, но така да се изричат от всички навсякъде, „че като гледат да не виждат и като слушат, да не разбират.”[2] Защото ако не са се възвестявали могъщите, казва, космосът нямаше да може да се състои. Тези са трите огромни думи: „Каулакау, Сауласау, Зеесар.” „Каулакау” е горното, Адамас. „Сауласау” е смъртното долу. „Зеесар” е течащият нагоре Йордан[3]. Този е, казват, мъжко-женският Човек, който е във всичко, когото невежите назовават три-телесния Герион, сякаш Герион избликва от земята[4], а общо елините – „Небесния рог на Мен”, тъй като е присъединил и смесил всичко с всичко[5]. Защото „Всичко – казва, - чрез Него стана, и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В него е животът.”[6] Това е животът, неизразимият род на съвършения човек, непознат от преминалите поколения. А пък „нищото”, случило се без Него, е специалният (собствен) космос. Защото е произлязло без Него от Третото и Четвъртото[7]. Това е, казва, чашата, в която пиещият цар гадае, скрита и намерена при честното зърно на Вениамин[8]. Така самите елини разправят, казва, с бълнуваща уста:

Донеси ми вода, донеси вино, момче!
Опияни ме, потопи ме в сън.
Чашата ми говори
от какъв род трябва да стана

[говорейки ми безмълвно].

(Анакреон)

Достатъчно било на хората само да разберат какво чашата на Анакреон безмълвно му казва в неизразимата мистерия. Защото няма е, казва, Анакреонтовата чаша, изричаща с беззвучен глас какъв трябва да се роди, тоест духовен, не плътски, ако чуе скритото в мълчанието тайнство. И тази е водата на онези красиви брачни пирове, обърната от Иисус и превърната във вино. Това, казва, е великото и истинно начало на знаменията, които Иисус извърши в Кана Галилейска и изяви царството небесно. И това е лежащото вътре в нас като съкровище, скрито като квас в три мери брашно, небесно царство.

Тоест това е, казва, голямата и неизказана Самотракийска мистерия, която само на съвършените от нас е позволено да разберат. Защото самотракийците изрично предават в мистериите, извършвани при тях, че Адам е Архичовека. А и в светилището на Самотракия се извисяват статуи на двама голи човеци, прострели и двете си ръце към небето, а срамовете им обърнати нагоре също като на Хермес от Килена. Преждеспоменатите статуи пък са образи на Архичовека и възродения духовен (човек), изцяло от същата субстанция[9] като Него. Това е, казва, изреченото от Спасителя: „Ако не пиете моята кръв и не ядете моята плът, няма да влезете в царството небесно; но дори да пиете от чашата, от която аз пия, където аз отивам, не можете да влезете.”[10] Защото Той знаел, казва, каква е природата на всеки от учениците му и че всеки от тях бил принуден да отиде при собствената си природа. От дванайсетте колена[11], казва, Той избрал дванайсет ученици и чрез тях говорил на всяко коляно. Поради това нито всички чули притчите на дванайсетте ученици, нито ако ги чули, били способни да ги схванат. Защото което не е според природата им, е против нея.

Този (човек), казват те, обитаващите около Хемус траки и фригите, подобно на траките, назовават Корибант[12], защото макар че започва спускането си от върха на главата и от неизобразимия мозък, прeминавайки през всички подлежащи начала, как и по какъв начин слиза, ние не възприемаме. Това означавало казаното: „Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.”[13] Обаче, казва, гласът на отделения и отпечатания се чува, но какъв е видът му, слязъл свише от Неизобразимия, не знае никой. И въпреки че е във формата от пръст, никой не го познава. Той, казва, е Богът, „който обитава потопа” според Псалтира и който „гърми и реве от много води.”[14] „Водите”, казва, са многобройните разклонения на рода на смъртните хора, откъдето той реве и се провиква високо към Неизобразимия Човек: „Избавѝ от лъвовете моя единороден.”[15] За когото било казано: „Син мой си ти, Израилю, не бой се, дори през реки да минаваш, няма да те залеят, или пък през огън, няма да те изгори.”[16] Реките, казва, са влажната същност на творението, а огънят – страстта и желанието за пораждане. „Ти си Мой, не бой се.” И отново казва: „Ако майка забрави децата си и без жал им откаже мляко, все пак Аз няма да те забравя”; говори Адамас на собствените си хора: „ Но даже жена да забрави в такъв случай, Аз няма да те забравя. На дланите си съм те врязал.”[17] А относно неговото издигане – тоест възраждането, да стане духовен, не плътски – казват Писанието говори: „Вдигнете порти, управници ваши, и бъдете издигнати, вечни врати, и ще влезе царят на славата”[18], тоест, чудо на чудесата. „И кой – казват те, – е този цар на славата? Червей, а не човек, унижаван от човека и презиран от народа; този е царят на славата, който е силен в битка.”[19] Под битка разбират онази, която е в тялото, понеже (материалната) форма е съставена от враждуващи елементи, както е написано: „Помни битката в тялото.”[20] Този вход и тази врата видял отправилият се към Месопотамия Яков, което именно е превръщането му от дете в юноша и мъж, тоест познал ги през пътуването си към Месопотамия (а Месопотамия пък, казва, е течението на великия океан, извиращо от средата на съвършения човек), и той се удивил от небесната врата, казвайки: „Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.»[21] Затова казва Иисус: «Аз съм истинската врата.»[22] А изричащият го, казва, е Съвършения Човек, изобразен свише (отпечатан с образа) от Неизобразимия. Следователно не може да бъде спасен съвършеният човек, казва, ако не е бил възроден, влизайки през тази врата.

Именно този същия фригите наричат и Папа, защото усмирява всичко, което се е движило безпорядъчно и погрешно преди неговото явяване. Тъй като името Папа, казва, е (взето) от всички небесни, земни и подземни неща заедно, казващи: «Прекрати! Прекрати!»[23] несъгласието в космоса и направи «мир за тези, които са далече», тоест материалните и земните, и «мир за тези, които са близо»[24], тоест духовните и разбиращи съвършени хора. Но същия този фригите назовават и «труп», сякаш е погребан в тялото като в гробница или могила. Това означава: «Вие сте варосани гробници, пълни отвътре с мъртвешки кости»[25], защото го няма във вас живеещият Човек. И още, казва, «мъртвите ще изскочат от гробовете си»[26], тоест от телата от пръст ще се възродят духовни, не плътски. Това, казва, е възкресението, осъществяващо се през небесната врата, през която ако не минат, всички остават мъртви. И същите фриги, казва, наричат пак този същия вследствие на промяната – Бог. Защото става Бог, казва, когато възкръсне от мъртвите и точно през тази врата възлезе към небето. Нея апостол Павел видял открехната в мистерията и казал, че «бил грабнат от ангел до второто и третото небе в рая, и видял каквото видял, и чул неизразими думи, които на човека не е позволено да произнесе.»[27] Затова, казва, мистериите са наричани неизразими от всички, «което и възвестяваме не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като сравняваме духовното с духовно. Но душевният човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост»[28]; и тези са, казва, неизразимите мистерии на Духа, които само ние познаваме. Относно тях Спасителя е рекъл: «Никой не може да дойде при Мене, ако не го притегли небесният ми Отец.»[29] Защото е много трудно, казва, да да бъде получена и възприета тази велика и неизречима мистерия. И пак Спасителя е казал: «Не всеки, който ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в царството небесно, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата»[30].  Която (воля) следва да изпълняват, а не само да слушат, за да влязат в царството на небесата. И отново: «Митарите и блудниците ще ви изпреварят в небесното царство.»[31] Защото бирниците (τελῶναι) са онези, които събират данъците (τέλη) от стоките, а ние сме бирниците „в които краищата (τέλη) на еоните се се събрали”[32]. И защото краищата, казва, са семената, посети в космоса от Неизобразимия, чрез които целият космос се завършва; чрез които и започна да става. Както е казано: „Сеячът излезе да сее. Някои семена паднаха край пътя и бяха стъпкани; други паднаха на каменисто място и поникнаха, но понеже нямаха дълбочина, изсъхнаха и загинаха; а някои паднаха на хубава и добра земя и принесоха плод някои стократно, някои шейсет, някои тридесет. Който има уши да слуша, нека слуша.”[33] Тоест, казва, никой не става слушател на тези мистерии, запазени само за съвършени гностици. Тази е, казва, хубавата и добра земя, посочена от Мойсей: „Ще ги въведа в добра земя, в земя, където текат мляко и мед.”[34] Тези „мляко и мед” са, казва, които правят вкусилите ги съвършени свободни от всяко господство (ἀβασιλεύτους) и причастни към Пълнотата; чрез която Пълнота всичко станало се е родило от несътвореното и е и възникнало, и се е осъществило.  

Но същият е наричан от фригите и „безплоден”. Защото е безплоден, когато е плътски и изпълнява влеченията на плътта. Това означава казаното: „всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.»[35] Понеже плодовете, казва, са само разсъдъчни – живеещите хора, влизащи през третата врата. Във всеки случай казват: «Изяли мъртви, сте ги направили живеещи; какво ще направите, ако бихте изяли живеещите?»[36] Под «живеещи» пък разбират и слова, и мисли, и хора,[37] перлите на Неизобразимия, захвърлени към образа долу. Тоест това ще рече «Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисерите си пред свинете»[38], твърдейки, че плътските отношения между жени и мъже са работа за кучета и свине.

Но именно този същия, казва, фригите назовават Пастир[39], не защото пасе кози и козли, както го именуват душевните хора, но защото, казва, той е ἀειπόλος , тоест винаги въртящият[40] и преобръщащ, и каращ в кръг космоса в цялото му въртене. Защото да въртиш означава да обръщаш и променяш позициите на нещата, откъдето хората наричат двата центъра на небето „полюси”. И поетът казва:

Тук на брега се явява[41] извечният бог на Египет –
морският старец всезнаещ Протей

(Одисей, IV, 384)

не защото е продаван[42], казва, но защото като че ли сам се преобръща и ходи в кръг. Безусловно и градовете, в които живеем, били наречени πόλεις, понеже се обръщаме и обикаляме в тях. Така, казва, фригите назовават Аἰπόλος този винаги и навсякъде превръщащ и променящ всички неща, насочвайки ги към свойствения им род. Но фригите го наричат също и много плодовит, защото (както наасенският автор) казва „повече са чедата на напуснатата, отколкото на онази, която има мъж”[43]; което ще рече, че възродените, безсмъртни и оставащи завинаги са повече, макар да са родени малко на брой; но плътските всички са тленни, ако и да са родени многочислени. Затова, казва, „Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото знае, че ги няма.”[44] И Иеремия оплаква долния Иерусалим, не града във Финикия[45], а тленния род долу. Понеже Иеремия също познавал Съвършения Човек, възраждан от вода и дух, който не е плътски, тъй като най-малкото казал: „той е човек, и кой може да го познае?”[46] Дотолкова, казва, извънредно дълбоко и трудно за схващане е знанието на Съвършения Човек. Защото началото, казва, на съвършенството е знанието на човека; но знанието на Бога е пълното съвършенство.

Наричат го още фригите „ожънат зелен клас”, и след фригите атиняните, когато в затворените ритуали на Елевзина показват на допуснатите да наблюдават голямото и чудно завършително тайнство за епопта там: пожънат в безмълвие зелен житен клас. И житният клас според атиняните представя Даващия-светлина от Неизобразимия, велик и съвършен – също като йерофанта, не наистина скопен като Атис, но станал евнух чрез бучиниш и скъсал с всякакво плътско пораждане, посвещаващ през нощта в Елевзина в голямата и неизречима мистерия, съпроводен от огромен огън, крещящ и провъзгласяващ високо: „Господарката роди свят младенец, Бримо (роди) Бримос”, тоест Силната – Силен. Господарката, казва, е раждането, което е духовно, небесно, от върха.  А Силния е роденото по този начин. Затова тайнството е наречено Ἐλευσíν [47] и ἀνακτóρειον[48]. λευσíν, защото ние духовните сме дошли отгоре от Адамас, устремени надолу; тъй като ἐλεúσεσθαι, казва, е да идваш, а ἀνακτόρειον  е да се връщаш на върха. Това говорят посветените в мистерията на Елевзинците. И е установено освен това от закона посветените в малките мистерии да бъдат отново посветени и в големите. Защото по-големите участи по-големи жребии спечелват[49]. А малка, казва, е мистерията на Персефона долу, относно чиито тайни и водещия на оня свят път, който е широк и просторен и отнасящ погубените към Персефона, казва и поетът:

Надолу още под нея е камениста и пряка пътека,
кухина кална. Даже по-добре е да води към благородната
горичка на възхитителната, многопочитана Афродита.[50]

Тази, казва, е малката мистерия на плътския род, и посветените в нея хора след кратко прекъсване са задължени да бъдат посветени и в голямата, небесната. Понеже за тези умрели, казва, съдбата отрежда по-големи дялове[51]. Защото тази е, казва, небесната врата и този е домът на Бога, където добрият Бог обитава сам, и където не може да влезе никой нечист, нито душевен или плътски. Но е пазен единствено за духовните, които влизайки там трябва да захвърлят одеждата си и всички да станат женихи, съзрявайки чрез девството на духа. Защото тази е девицата, носеща в утробата си и зачеваща, и раждаща син – не душевен, не телесен, а блажения Еон на Еоните. Относно тези изрично е казал Спасителя: „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират; широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях».[52]


[1] ἀβασίλευτος

[2] Матей 13:13; Лука 8:10; Исая 6:9-10

[3] Трите думи са изопачена транскрипция на древноеврейски в Исая 28:10,13; в Септуагинта – „изпитание върху изпитание, надежда върху надежда, тук малко и там малко”. Третото זְעֵיר зеер – отнесено в текста към „течащия нагоре Йордан” или свише родения свободен род, на иврит означава „мъничко” за време, т.е изразът е „момент тук, момент там”, и така е представено като поток от събиращи се „горе”„моменти”.

[4] κ γς έοντα

[5] Мен бил фригийският лунен бог, отъждествяван в Гърция и Рим с Атис. Игра на думи между κεράννυμι (смесвам) и κέρας (рог).

[6] Иоан 1:3,4 – „В Него беше животът.”

[7]София и нейният син Илдабаоф.

[8] Битие 44:5

[9] знаменитото  μοούσιος – бел. Legge.

[10] Компилация от Иоан 6:53 с Матей 20:22=Марк 10:38; и Иоан 8:21, 13:33. 

[11] Тези „колена”, следователно, не били еврейските племена, десет от които не се завърнали, а дванадесет природни човешки типа, и нещо друго. – бел. Mead.

[12] Според Mead тук името Κορύβας е изведено от друга игра на думи: ἀπὸ-κορυφῆς-βας – „който слиза от темето”.

[13] Иоан 5:37

[14] Пс. 28:3,10

[15] От Пс. 21:20-22

[16] Ис. 41:8; 43:1-2

[17] Перифразирано от Ис. 49:15-16

[18] Псалм 23:7 и 9

[19] Съчетание от Пс. 23:8 и 21:7. „Аз съм червей, а не човек (иш)...” – за „червей” в псалм 21/22 стои תּוֹלָע толá, превеждана като „червей”, „червено”, „червена вълна” и „багреница”, срещаща се десетки пъти в Стария Завет. Тола заедно със синьото, пурпурното и бялото присъства като символ на един от четирите елемента – огъня – в скинията, завесата на храма и служебните одежди на свещениците. В частност може да означава самия вид насекомо сосcus ilicis ermes ilicis), събиран в района на Средиземноморието от кората на хермесовия дъб. От мъртвите тела на женските, наподобяващи ситни зрънца (оттам англ. grain” в знач. „червена боя, цвят”) от античността до ренесанса добивали „царското”, освен пурпура, яркочервено багрило Кermes. Интересна връзка с разглежданата доктрина имат думите от Йов 25:6 – „Толкоз по-малко човекът (енош), който е червей (рима),  и синът на човека (Адам), който е молец (тола).»; също Исая 1:18.

[20] Септуаг. Йов 40:32

[21] Бит. 28:17

[22] Иоан 10:9 – „Аз съм вратата.”

[23] παε, παε!

[24] Ефесяни 2:17

[25] Матей 23:27

[26] 1 Коринтяни 15:52

[27] 2 Коринтяни 12:2-4. 

[28] 1 Коринтяни 2:13-14

[29] Иоан 6:44 - „Отец, който ме е пратил”.

[30] Матей 7:21

[31] Матей 21:31

[32] 1Кор. 10:11; τέλη означава и данъци, и краища. В притчата за талантите (мините в Лука 19, разказана от Иисус при срещата с „главния митар” Закхей) господарят изисква дължимото с лихва, τόκος, а основното значение на думата е „раждане” (Матей 25:27, Лука 19:23); намек за раждането на духовната душа.

[33] Матей 13:3-9

[34] Второзаконие 31:20

[35] Матей 3:10

[36] Парафраза на въпроса на Иисус от 11 логия на «Евангелие от Тома» и пасажът изглежда като коментар към нея.

[37] „слова (λόγους) и мисли (νοας) и хора, перлите...” – предполагам тук „словата” са логосите, λόγοι, както например при Максим Изповедник – предсъществуващи вечно в Първоединия Логос, макар и сътворени от нищо в света-на-времето в благоприятен момент замисли за всеки съществуващ, чрез които се осъществява предназначението на човека (προεπινοούμενον τέλος), което е присъединяването на човешката към божествената природа в Христос – чрез обединяване на мъжкото и женското и още четири разделения в собствената човешка природа (по: Панайотис Христу, „Максим Изповедник за безкрайността на човека”).

Пасажът би могъл да се сравни и с възгледите на Филон Александрийски, разгледани от Mead непосредствено след частта за Наасените: «Както пише Филон: «Защото Бог не считайки под достойнството си да слезе в сетивния свят, излъчва като Негови апостоли собствените си «думи» (logoi), в подкрепа на обичащите добродетелта; и те действат като лекари и изпъждат болестите на душата.” (…) Тези „слова” или „смисли” са човешките ангели; те са „искрите” или „лъчите” в сърцето – за които толкова чуваме от „гностичната” и сродна с нея литература – всички от Отеца-Слънце, Светлината на Бога, или Логоса... (пише Филон в „De Somniis”): „Но в умовете на онези, които още се измиват и все още не са очистили напълно замърсения и опетнен от телесната грубост живот, те са „ангелите”, божествените „думи”(logoi), просветляващи ги за очите на целомъдрието.”

[38] Мат. 7:6

[39] αἰπόλος – козар

[40] ἀεὶ πολῶν, ср. Платон, „Кратил”  408 c, d – бел. G. R. S. Mead. „Поради това истинското в нея (речта) е изгладено и божествено и живее горе мужду боговете, а лъжливото живее долу между хорските тълпи и е грубо и козловидно, tragikos. Тук именно се коренят повечето митове и лъжите в живота на трагическите герои. (...) Така че „който посочва всичко, pan, и постоянно обръща, ἀεὶ πολῶν, с право би бил Pan Aipolos: Хермесов син с двойна природа, в горната си част гладък, а в долната груб и козловиден. И Пан е или самата реч, или брат на речта, ако изобщо е син на Хермес: няма нищо чудно, че брат прилича на брат си.” – прев. Г. Михаилов

[41] πωλεῖται – често посещава, навърта се, ходи насам-натам; но и „продава се”.

[42] Или „предаван” в преносен смисъл, Протей от Еидотея. Еидотея издава на Менелай, задържан от боговете на о. Фарос край Египет и възпрепятстван да се върне у дома, къде да открие и как да застави с хитрост нейния трудноуловим, променящ формата си баща Протей да му укаже пътя.

[43] Гал. 4:27, Исая 54:1

[44] Иеремия 31:15

[45] Географска грешка на Иполит.

[46] Иеремия 17:9 по Септуагинта – βαθεῖα καρδία παρά πάντα, καὶ ἄνθρωπός ἐστι· καὶ τίς γνώσεται αὐτόν. Подобен по смисъл афоризъм на Хераклит предава Диоген Лаертски: «По който и път да тръгнеш, не ще откриеш границите на душата: толкова дълбока е нейната мярка.»

[47] ἔλευσις – пришествие

[48] ἀνακτóρειον – царствено, господарско

[49] Приписано на Хераклит.

[50] Приписва се на Парменид.

[51] Превеждам повторението на Хераклитовата максима по както го схващам по смисъл. Нещо във връзка с жребиите ще резюмирам по версията на немския учен Дитер Лауенщайн от книгата му «Елевзинските мистерии»: церемонията на Малките мистерии започвала, след ритуално очистване и наставления, с хвърляне на жребий от мистите – по правило навършили осемнайсет години невстъпили в брак младежи и девойки. Те хвърляли върху игрално поле, изобразяващо живота им, получените още като тригодишни деца четири предмета: тетраедър, парче вълнен плат, кубче и сфера. Полето било разделено на девет части в средата, по три за хора, герои и богове, която средна част била предопределена от мойрите („мойра” означава „част, дял”) още преди раждането; страничните полета били свободни, принадлежащи на титаните и само там, казвали „силените” на мистите, те можели да добият някакво издигане със собствени усилия, ако са достойни, а недостойните ги чакало отхвърляне надолу. Те пеели благодарствен орфически химн, обърнати на запад към Пан, с молба да им бъде изпратен „добър край на живота”. Следващият ритуал, след призоваване на изток към Хеката, е неистов и жесток: пред тях пускали едногодишно еленче или кошута (връзка с 21/22 псалм – „кошутата на зората”?) и мистите един през друг разкъсвали жертвата, като всеки поглъщал собственоръчно добития кървав дял. От химна към Океан и Тетия нататък в хода на мистерията става ясно, че жрицата на Артемида-Хеката и жрецът на Хермес измолват за мистите, поръсвайки ги с вода, по „частица от първичното море” за изкупление на кръвта и като защита от зла (следсмъртна?) участ.

[52] Мат. 7:13,14




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход