witness

  • публикации
    3
  • коментари
    0
  • прегледи
    311

Наасените III част

9. Но говорят още фригите, че Бащата на цялото е Амигдалон, не дърво, а онзи предсъществуващ бадем, който съдържа в самия себе си съвършения плод, сякаш пулсиращ и движещ се в дълбините му, който разкъсал утробата си на две и породил своето невидимо, безименно и неизразимо дете, относно което разискваме. Понеже ἀμύξαι е като да се разцепи и разпукне на две, също като при възпалените тела с нещо набрало в тях, наричани ἀμυχàς[1] от лекарите, които ги разрязват. Така, казва, фригите назовават бадема, от когото предхождаше всичко и беше роден Невидимия, чрез когото станаха всички неща и без когото нямаше да възникне нищо. И говорят фригите, че оттам роденият е Свирач (на сиринкс[2]), понеже роденото е хармонизиран дух. Защото „Бог е дух; затова – казва, – нито на тази планина, нито в Иерусалим истинските поклонници ще се покланят, а в духа.”[3] Защото духовно, казва, е поклонението на съвършените, не плътско. Освен това духът, казва, [е] там, където и Бащата е призоваван, и Сина, от когото [и от] Бащата е произлязъл.[4] Този, казва, е многоименният, с безброй очи Невъзприемаем, към когото всяка природа се стреми, но по различен начин. Това, казва, е речта[5] на Бога, която е реч известяваща голямата сила. Затова трябва да бъде запечатана, скрита, забулена и лежаща в жилището, където коренът на цялото e бил основан – (коренът на) Еони, Сили, Мисли, Богове, Ангели, Духове пратеници, съществуващи, несъществуващи, породени, непородени, невъзприемаеми, възприемаеми, години, месеци, дни, часове (и на) неделимата точка[6], от която започва най-малкото да се разширява последователно. Която неделима точка, казва, бидейки нищо и състояща се от нищо, ще се разшири сама от собствената си мисъл до някаква непредставима величина. Тази, казва, е царството на небесата, синапеното зрънце, безкрайно малката иманентна в тялото точка, която била познавана единствено от духовните. Това, казва, е казаното: „Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.[7] И по този начин прибързано заявяват, че по собственото им мнение всичко, изричано и вършено от хората, се оказва духовно. Откъдето следва според тях, че дори изпълнителите в театрите не говорят и не представят нищо спонтанно. Например, казва, когато народът се е събрал в театъра и някой навлечен с особен костюм дрънка на цитра и пее, така възпява великите мистерии, без да разбира какво казва:

«Дали си потомък на Кронос или на блажения Зевс,
дали на
великата Рея,
поздравявам те, Атис, ти, печална песен на Рея,
наричат те асирийците трижди копнеещия Адонис,
зоват те Озирис египтяните,
небесния рог на месеца елините, София,
самотракийците почитаемия Адамна,
тесалийците Корибант и фригите понякога Папа,
понякога труп или Бог, или Безплодния,
или Пастир, или зелен клас ожънат,
или мъж от плодовития Бадем роден
като Свирач на сиринкс»

Този, казва, е многообразният Атис, когото възпявайки, говорят така:

«Ще възпея Атис на Рея, не с бумтеж на камбани,
нито с
тръбите бучащи на Идаеанските Курети,
но ще присъединя песента си към Фебовата лира,
евое, еван,
като Пан, като Бакхус,
като пастир на
светлите звезди.»

Заради такива и подобни речи те постоянно посещават мистериите на Великата Майка, смятайки, че чрез разиграваното там напълно проникват в смисъла на цялата тайна. В действителност нямат нищо повече от разиграваното, освен че не са евнуси. Само делото на евнусите осъществяват докрай. Защото наставляват (последователите си) крайно сурово и бдително да се въздържат от връзки с жени. А останалата работа, както обстойно говорихме, изпълняват също като скопените[8].

Тези, нарекли се Наасени обаче, почитат не друг, а наас; а Наас е змията, от която, казват, идва името на всички храмове под небето – от Наас. Както и че единствено на змията е посветено всяко светилище, всяка инициация и всяка мистерия, и че въобще не може да се намери под небето посвещение, в което да не участва храмът и Наас в него, от която е и получил названието си наос. Тъй като змията е влажната субстанция – казват тези също като Талес от Милет, – и че въобще никое от съществуващите неща, безсмъртни или смъртни, одушевени или неодушевени, не може да се състои (да се удържа свързано) без нея. И че всички неща са ѝ (му) подчинени и че тя е добро и съдържа всички неща в себе си като в рог на еднорог бик[9], така че да донася красота и разцвет на всяко от тях според собствената им природа и своеобразие, сякаш е пребродила всичко и «сякаш преминала през Едем, се разделя на четири начала.»[10]

Едем пък е мозъкът, казва, тъй да се каже ограничен и обвит в обграждащите го покривала като в небеса. И разглеждат пребиваващия в пределите на главата Човек като Рая. Затова смятат, че «реката, изтичаща от Еден» - тоест от мозъка – «е разделена на четири реки и името на първата река е Фисон; тя е която обикаля цялата земя Хавилат, дето има злато и златото на тая земя е добро, и има бдолах и камък оникс.»[11] Това, казва, е окото, свидетелстващо чрез своето благородство и багри за казаното. «Името на втората река е Гихон; тя обикаля цялата земя Етиопия.» Това, казва, е (органът на) слуха, защото е нещо подобно на лабиринт. «Името на третата река е Тигър; тя тече срещу Асирия.» Това е обонянието, защото течението му е много бързо. И тя «тече срещу Асирия», понеже при вдишване притегленият от външния въздух дъх влиза по-рязко и силно, отколкото при издишването. Защото такава, казва, е природата на дишането.

«Четвъртата река е Ефрат». Това е устата, която е мястото на молитвата и входът на храната, развеселяваща[12], подхранваща и отпечатваща  духовния съвършен Човек. Това, казва, е водата над твърдта[13], относно която Спасителя е рекъл: «да би знаела кой е Оня, Който ти казва: «дай Ми да пия», ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал жива вода струяща[14] При тази вода, казва, идва всяка природа да подбере собствените си субстанции и от тази вода идва към всяка природа каквото е свойствено за нея наистина повече, отколкото желязото за магнита, златото за шипа на морския ястреб и сламата за кехлибара. Но ако някой, казва, е сляп от рождение и не е виждал истинската светлина, озаряваща всеки дошъл на света човек[15], нека възвърне зрението си чрез нас и да съзре сякаш през някакъв рай, засаден с всякакви растения и семена водата, струяща сред тях. Нека види още, че от една и съща вода маслината подбира и извлича за себе си масло и лозата вино, и всяко от останалите растения според собствения си род.

Но този Човек e без почит в света, казват, и скъпоценен [на небето, предаден] от онзи, който не знае, на който не Го познава, и пресметнат като капка из ведро[16]. Защото ние сме духовните, казва, събиращи собственото си от живата вода, течащият през средата на Вавилон Ефрат, и преминаващи през истинската врата, която е блаженият Иисус. И ние единствени от всички хора сме християни, чрез третата врата довеждащи докрай мистерията и помазвани там с безмълвно помазване от рога като Давид, не от пръстен съд, казва, като Саул, съжителстващ със злия демон на плътската страст[17].

10. Тези неща, разбира се, приведохме като няколко от много: защото безбройни са пустословните и подобни на лудост начинания на глупостта. Но след като изложихме според силите си техния непознаваем Гнозис, видя ни се целесъобразно да предоставим и следното. Този химн бил скалъпен от тях с намерението да възпяват всички мистерии на заблудата си така:

Закон беше родов на всичко първичният Ум.
А втори на Първородения беше пролятият хаос[18].
И трета с труда си Душата спечели закона.
Заради обвивката на водния[19] образ
изнурявана учи, от смъртта покорена.
Понякога царстваща, светлината съзира,
а понякога в жалост захвърлена плаче,
а понякога плаче и се радва (понякога),
но понякога плаче и се съди
(понякога),
и понякога съдена, загива
(понякога),
и се ражда понякога, без изход изгубена
в лабиринта на грижите зли.
Но каза Иисус: „Татко, виж! – 
на земята все още свирепата битка
от Твоето Дихание я отклонява,
диреща как да избегне горчивия хаос,
не знае начина да го премине.
Затова прати ме, Татко,
печатите държащ, аз ще се спусна,
еоните изцяло ще премина,
мистериите всички ще разкрия,
формите на боговете ще покажа.
Тайните на този свят път,
наречен Гнозис, ще предам.


[1] ἀμυχή – скарификация

[2] Пан-флейта. В Омировия химн към Хермес сирингата е спомената като изобретена от Хермес.

[3] Иоан 4:21, 24

[4] Според възстановката на Cruice.

[5] ῥῆμα, не λόγος.

[6] στιγμή – крайно малко неделимо количество: точка, миг; идеята, че линията и оттам всички пространствени тела последователно се разгръщат от точката, която няма нито размери, нито части.   

[7] Пс. 18:4

[8] Т.е. галите или корибантите – жреци на Рея или Кибела. – бел. Legge.

[9] По-вероятна връзка с cornucopia – „рогът на изобилието”, рогът на козата (не бик) Амалтея. – бел. F. Legge.

[10] Бит. 2:10

[11] Бит. 2:10-14

[12] Игра върху Ефрат и εφραίνει, “веселя се”.

[13] Бит. 1:7; „твърдта” στερέωμα е небето, означаващо при Филон триизмерния и затова осезаем телесен космос. Предполагам, телесен просто в смисъл на обратното на умопостижим, започвайки от най-финото проявление на основните елементи; ср. Платон „Тимей” 53 с – „Първо, че огънят, земят, водата и въздухът са, разбира се, тела, е ясно на всеки, а всяка форма на тялото има и дебелина. Абсолютно необходимо е пък дебелината да се обхваща отвсякъде от природата на повърхността. А всяка плоска повърхност се състои от триъгълници. ...А началата, които се намират още по-нагоре от споменатите знае богът, а от хората този, когото богът би имал за приятел.”; 93 с – „...видимо живо същество, обхващащо видимите живи същества, осезаем бог, образ на бога, който може да се схване само с ума, най-велик и най-добър, най-прекрасен и най-съвършен, това едно и единородно Небе.” – прев. Г. Михаилов.

[14]  „но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, коята тече в живот вечен.” – посочената от Иисус вода в Йоан 4:10,14; също в 13 логия на апокрифното евангелие от Тома: „защото си пил от кипящия извор, който Аз направих да избликне (или, който аз съм измерил).

[15] Иоан 1:9

[16] Ис. 40:15

[17] 1 Цар. 10:1; 16:13,14

[18]F. Legge чете φάος (светлина) вместо χάος с възражението, че в нито една гностическа доктрина душата не произлиза от хаоса. Текстът на този химн на места бил безнадеждно повреден. Може би противоречието изглежда привидно от гледна точка на безвременното присъствие на началото и края в причастните към Пълнотата „семена” или логосите, разгръщащи света-във-времето, сетивния космос – „...посети от Неизобразимия, чрез които целият космос се завършва; чрез които и започна да става.”

[19]„Заради обвиващата я еленова форма”. ἔλαφον от кодекса Cruice заменил с ὑδαρὸν; Mead предпочита емендацията ἐλάφου (еленова кожа), за да подчертае връзката с ритуалите, посветени на Дионис – разкъсването на еленчето (душата) от менадите.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход