Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    156
  • прегледи
    223891

Усещане


smirena

423 прегледа

В кой момент усещаш липса,отсъствие дори да са до теб. Близките, любимия - просто бродещи сенки, търсещи и ненамиращи себе си, откъснати  Понякога изчезвам като облак понесен от вятъра и блуждая търсейки се, това ли са мечтите ми,чувствата ми или просто съм предала себе си, в името на нещо свято за мен,но с времето изгубило своя смисъл. Усещам, че играя роля написана от жесток драматург, който ме кара да играя с много тъга и болка. А как обичам да се смея,понякога през сълзи,да вдишвам аромата на цветя,багри които се запечатват в съзнанието ми а в ушите ми звучи лунната соната. Искам  живота си,искам мечтите си, искам свободата да  кажа, не това което очакват,а което мисля. Не искам роли и даденост, а живия живот пълен с музика,нежност и надежди. Искам вятърът този игрив самотник да се рови в косите ми, а слънцето с изгрева да ме докосва-аз пак съм тук, истинска, търсеща нови усещания, достигайки до дълбините на духа си.

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията е заключена за нови коментари
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Цветята на България -  поезия авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Духът във мене не умира -авторово поезия А.Х.Т.,sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Търся духът на Христо Ботев  - авторово стихове за Христо Ботев А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от BeerDrinkingJones
      Две думи. 
       
       
      Обичам те.
      Думи кратки ,но тъй сложни.
      Мисли дълги,но тъй кротки.
       
      Любов. О, Любов.
      Толкова силна ,и тъй трудна.
      Тъй нежна,тъй будна.
      Една мечта, две души ,
      свързани ... Две съдби.
       
      Като бездна , 
      но така,
      потъваш леко,плавно,сладко.
      И сега.
      Две души ,поели към безкрая,
      две съдби ,превръщат се в една...
       
      О,любов.
      Песен за душата, сладка тежест за сърцето.
      Хляб за гладните ,вода за жадните.
      Приток на реката,светло слънце за дръвчето.
       
      Целият свят, да дам,
      искам, в ръцете  ти.
      Любовта ти цялата,
      стиска сърцето ми,
      и с красотата цяла на душата ти,
      обвий лицето си , 
      и с топлината ,на ръцете си,
      моля те,прегърни момчето си.
       
      О, липса. 
      Дума кратка, чувство безконечно.
      Остани с мен до края.
      Мила моя ,ще бъда с теб вечно .
       
      Обичам те!
      Думи кратки,но тъй сложни.
      Мисли дълги,но тъй кротки.
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
    • от Aliya
      Римляни 8:14
      14. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове


      Душата ти, вътрешното ти същество е смисълът - то е и алфата, и омегата. И колкото по-рано се свържеш със себе си, толкова по-смислен ще бъде животът ти.
      Душата е във всеки един човек по рождение, тя ни е вътрешно присъща. Защото всеки един човек е дете на Съществуванието - Божие чедо, в което гори искрата на Божия дух. Друг е въпросът, че хората са я забравили тази искра, покрили са светлината й с пепелта на своите умствени заблуди - желанията си, проекциите си върху външния свят, търчането си подир амбиции, придобивки /материални и духовни/. И колкото повече забравят тази искра в себе си, толкова по-нещастни и празни от смисъл се чувстват хората. И още повече се втурват навън да търсят заместители на тази изгаряща празнота в себе си - опитват се да я запълнят я с пари, я с престиж и позиция в обществото, я с признания и други. Но нищо не може да замени това, което е твоята истинска същност и един ден го разбираш. Денят, в който разбираш, че цялото ти търчане насам натам, всичките ти придобивки, които си натрупал под една или друга форма, не струват нищо. А заради тях си заплатил прескъпа цена - пренебрегнал си единственото, което имаш, себе си. Заритал си се някъде в ъгъла, забравил си се и душата ти скимти и плаче, боли. И ако имаш късмет междувременно да не си си докарал някаква нелечима болест и нещо по-лошо /защото никой не може да пренебрегва душата си безнаказано/, разбираш, колко безразсъден и жесток спрямо себе си и душата си си бил.

      Вярата и надеждата за един нов живот, която тя дава, са една фалшива утеха! Толкова хиляди години хората вярват и очакват новия живот, но както сами виждаме, с вяра и надежда не става! Точно обратното, вярата и надеждата те приспиват със сладки песни за утре, което така и никога не идва. А ти трябва да се събудиш възможно най-бързо, защото "злото сега надделява!" И то надделява, защото спейки и сънувайки, хората продължават да го творят в своята неосъзнатост. Всяко действие, извършено в неосъзнатост, е зло. И всяко действие, извършено в осъзнатост, е добро. Защото само когато човек се е осъзнал напълно и се е свързал с центъра на своето вътрешно същество, с душата си, този човек е "управляван от Божия дух". И каквото и да направи или помисли такъв човек, то ще бъде добро. Един осъзнат човек е като запалена свещ и от нейния пламък хиляди свещи могат да се разгорят по цялата земя, и да я осветят със светлината на доброто, докато един ден злото просто изчезне, погълнато от светлината на доброто.
      Но това не става с вяра и надежда, а с осъзнаване на Божия дух вътре в теб. Никой друг няма да изгони ширещото се по земята зло вместо теб - нито една институция или бездушна структура, нито една мъртва организация от мъртви души на заплати, а саво ти - живият човек със запалената Божия искра вътре в същността ти!

      Всички пътища, които водят навън от теб, са пътищата на някой друг, не твоята пътека. Всеки човек си има своята пътека и тя е тази, единствената, която го води навътре към себе си, към центъра на съществото му, там, където Бог вече го чака от цяла вечност.
      Книжниците, догматиците, вярващите в канони и постулати търсят Бог по следите от мастило върху хартия.
      Истинските духовни търсещи са тези, които търсят Бог така, както ловецът търси елена - по миризмата на муск, разпръсквана от елена. И дори и да няма пътека, те следват уханието на елена през гората и проправят своя пътека.

      Душата на човека е тази истинска и най-съкровена същност, най-вътрешния център на съществото му, запалената божествена искра. Всеки човек сам се свързва с душата си в състояние на молитвеност и медитация (осъзнаване) - никой друг не може да го направи вместо теб.
      Душата е олтарът на Бога в теб, този олтар, в който само ти можеш да влезеш, никой друг! Олтарът, в който истината е отдавна известна.
      Пътят обратно в душата ти е като спреш да се отъждествяваш с ума си, и се спуснеш от главата в сърцето си, а оттам автоматично се спускаш в центъра на най-вътрешното си същество - душата си.
      Когато се свържеш с душата си, ти вече си отворил портите на царството Божие.

      Човешкото същество е енергия. То се състои от различни видове енергия. Човешкото тяло е триединство - като Светата Троица! Но много по-екзистенциално единство от Светата Троица.
      Човешкото същество е единството на тяло, ум и съзнание. Като тялото е най-грубата енергия. Умът е по-фина енергия, но е все още осезаем - има чувствителни хора, които "виждат" мислите на другите, защото мислите са енергийни вълни и ако един уред е достатъчно чувствителен, той може да ги отчете. Съзнанието е най-фината материя, осъзнаването е най-високия връх на възпримане и осезаване на реалността, който човек може да достигне.
      Умът не е Съзнанието, не е Осъзнаването. Умът, това са другите в теб. Умът е това, което си заимствал от другите като информация, складирана в паметта на ума ти. Умът, това са обусловеностите, предразсъдъците, заблудите, програмирани в био - машината ум. Съзнанието не е умът. Само когато умът е трансцедентиран, т.е. овладян и контролиран от Съзнанието, от Истинския господар в теб, то тогава умът заема своето истинско място на твой инструмент, на слуга, който е създаден, за да ти служи във всекидневния ти живот. Хубав и полезен инструмент е умът, но само дотогава, докато е инструмент. В момента, в който се идентифицираш с него, ти си се оставил в ръцете на слугата и си в голяма опасност.
      Подсъзнателният ум е част от ума ти - това са всички репресии и неосъзнати умствени проекции, мисли, илюзии, които не си успял да осъзнаеш и да извадиш на повърхността. Затова те са останали заровени дълбоко в теб, където те разяждат и те превръщат в тяхна лесна плячка. Само когато човек се осъзнае, т.е. позволи на съзнанието да огрее със своя слънчев лъч подсъзнателните репресии, човек е свободен.

      Освен това Духът можем да наречем и с друга дума и тя е Съзнание. Съзнанието е Божият дух и то е, което е най-фината енергия в Божието мироздание. Не случайно Бог е рисуван на Изток само като едно /или две/ очи, наблюдващи те. Това око е символ на Божият дух, на Съзнанието. Божият дух или Съзнанието е вечният и безпристрастен свидетел на цялото творение. Този Божи дух-Съзнание е във всеки един човек, винаги е бил и винаги ще бъде. Когато хората го усещат в себе си, в началото те го усещат като нещо свое и са го нарекли душа. Постепенно, човек, който е достатъчно напреднал в духовното си развитие, престава да се разграничава като отделна душа и разбира, че душата не е отделена от Божия дух и е едно с него. Затова и Исус казва - Аз и Отец едно сме. Тези думи може да каже само човек, който е престанал да се възприема като отделно аз, като отделна душа и е разбрал, че на този свят има само един Божи дух- Съзнание.

      Когато човек е в хармония и любов и с трите си енергии – тяло, ум, съзнание, знаейки, че те не са отделени една от друга, а съществуват като цветя вплетени в букет, тогава човек е балансиран и хармоничен. Чрез осъзнаване човек балансира своите енергии така, както диригинтът дирижира оркестър. От такъв балансиран човек звучи чудна музика и любов.
      Защото когато и трите енергии на човека са в хармоничен танц, тогава идва или по-точно се спуска и Четвъртото, Бог. Суфите го наричат просто четвъртото - турия. Четвъртото е качеството, ароматът на трите енергии в човека, танцуващи в хармония. Само когато трите енергии са в хармония, Четвъртото се спуска. То е като да разбереш една красива картина. Картината се състои от канава и бои, но цената и е в тяхното съчетание, в красотата й. Тази красота е Четвъртото, Турия, Бог.
      http://www.youtube.com/watch?v=Krq1fP8xPpE
       
       
       
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване