Премини към съдържанието
  • публикации
    112
  • коментари
    67
  • прегледи
    55244

Екзотични плодове

Kim.

1082 прегледа

1. Дуриан 

1.%D0%94%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD.j

 

Много честно дурианът е наричан цар на тайландските плодове. Теглото му достига до 10 килограма. Зелено кафявата му кора е доста дебела и покрита със заплашителни бодли, които грижовно пазят семената на плода. Смята се, че колкото по-малки са семената на дуриана, толкова по-силен е аромата на плода. Разбира се в този случай има повече ядлива част. Узрелия плод, трябва да се твърд, а не мек. Ако плода е презрял, то кората му ще бъде напукана. Вкусът на дуриана е много специфичен. За първи път вкусът му е описан от англичанин, посетил Сиам(старото име на Тайланд) през XIX век. Той пише – сякаш ядеш едновременно солена риба със сирене и се намираш до канализацията. Плодът мирише на ад, а вкусът му е като рай. Други пък описват вкуса му като смес от чесън, кашкавал и лук. Ако пък опитвате плода за първи път, то най-добре направете това на чист въздух и не прекалявайте, защото може да ви презрее. Дурианът се яде не само суров. Плодът се добавя в сосове, печива, сладоледи. Най-често се среща в консервиран или изсушен вид. Семената на дуриана също се използват в кулинарията. Те могат да се ядът сварени, пържени или печени. Кожата на плода се използва като боя за плат. А самото дърво се използва широко в селското стопанство. Ако ядете дуриан, по-добре не пийте алкохол, защото казват, че ако се приемат едновременно могат да предизвикат прегряване на тялото

2.Рамбутан

2.%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%82%D

 

 Смята се, че рамбутана е малазийски плод. Името му идва от малазийската дума „rambut”, която означава „коса” и затова понякога го наричат космат плод. Когато купувате рамбутан, гледайте плодовете да са ярко червени на цвят, а връхчетата на „косата” да са зеленикави. Плодовете издържат не много – дръжте ги в хладилника, но не повече от седмица. Рамбутанът е много вкусен не само суров, но и под формата на сладко или в торти. Използват го за овкусяване на сосове, сладоледи, а също така може да го видите и като компот. За да опитате вкусния плод, трябва срежете кората с нож и да извадите вътрешността. Костилката по принцип не се изважда лесно и затова най-добре я отделете с нож.

3.Джакфрут

3.-%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%84%D1%80%

Плодът на индийското хлебно дърво или джакфрут е с размерите на голям пъпеш. Теглото му може да достигне 40 килограма. Най-често се среща в Южен Тайланд. Под жълто зелената кора се намират малките жълти плодчета, които имат специфичен, но приятен вкус и силен аромат. Кората на джакфрута трябва да е зелено-жълта и без наранявания, а на допир – плътна, но не твърда. Когато плодът зрее, кората му се опъва и става еластична, а ароматът му е едва уловим. Силния аромат показва, че плодът е презрял. Джакфрутът се яде както суров, така готвен. Едно от най-популярните ястия с джакфрут е нарязан на лентички плод , смесен с лед и залят със сироп. Същи така плодовете се използват за сосове, а недозрелия плод се използва и като зеленчук. Всичко от двакфрута се яде – бланширани, цветовете се използват за овкусяване на люти сосове или ястия с морски дарове, листата на дървото се използват за салати, а кората може да се захароса. В Тайланд джакфрута се смесва с други плодове и се добавя към сладки ястия. Семките се приготвят отделно и се добавят към най-различни ястия. Джакфруда се използва и в медицината. Корена на дървото се използва за лекуване на диария, а цветята имат антидиуретично свойство. Зрелите плодове имат слабителен ефект. Счита се, че чаят от листата на дакфрута спомагат за повече мляко при кърмачките.

4.Фейхоа

4.-%D0%A4%D0%B5%D0%B9%D1%85%D0%BE%D0%B0.

 Плодовете на йодното дърво или фейхоа по размер наподобяват кокоше яйце, а по цвят на лайм. Вътрешността е желеобразна, пълна със семена, а обвивката е твърда и хрупкава. Плодът е сладък и ароматен, наподобяващ едновременно ананас и ягода. Степента на зрялост не може да се определи по цвета на плода – и зелен и презрял той пак ще е ярко зелен. Ако плодът е покафевял, то не бързайте да го ядете – кафевият цвят показва, че плодът е развален. На зрелия плод вътрешността му е напълно прозрачна. За да опитате фейходата трябва да срежете плода на две и с лъжица да изгребете вътрешността. Центъра на плода е желеобразна и сладка, а към краищата става по-твърда и стипцава. Фейхоата може да се яде и цяла, но не всеки го прави, тъй като кората е твърда и кисела. В Нова Зеландия, където плода се отглежда в домашни условия, фейхоата се използва за направата на компоти, сладка, сокове и други подобни варива. Плодовете са с високо съдържание на йод, витамин C и фруктоза. Смята се, че ако всеки ден изяждате по един плод, то няма да имате проблеми със щитовидната жлеза.

5.Кивано

5.%D0%9A%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE.j

 Как само не е наричан този плод – и рогат пъпеш, и бодлива краставица, и английски домат. Домът на това пълзящо растение е Африка. То принадлежи към семейството на пъпешите и краставиците. Също така го отглеждат в Калифорния и Нова Зеландия. Растението се слави с невероятно красивите си плодове. Те са жълти на цвят, формата им наподобява пъпеш покрит с остри бодли, а вътрешността от слоя страна е ярко зелена. На вкус киваното е сладко кисело, наподобяващо нещо неопределено било то краставица, пъпеш, лайм или банан. Не може да се каже че е вкусно или не, но киваното може да се използва за много неща – не само в кулинарията, но и като декорация. Често този плод се купува недозрял, когато кората му е твърда, а шиповете здрави и ненаранени. В такъв вид, ако му се отреже връхчето и внимателно се извади вътрешността, може да се използва като чаша за плодова салата или коктейл. А ако се среже по дължина на две може да послужи като чинийка. Меката част на киваното се използва за приготвянето на салати, коктейли, торти, кремове, плодови десерти. Понякога се използва за декорация, а понякога като допълнение и цвят към ястието.

6.Питахая

6.-%D0%9F%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0%

Заради странната си външност този плод е наричан още „драконов плод”(dragon fruit) или „бодлива круша”(prichly pear). Това е дървовиден кактус на краищата на стъбла на който съзряват тези сочни плодове. Най-интересното е че цветовете на този кактус се появяват в първия и петнайстия ден от месеца. На външен вид този плод наподобява боядисана голяма шишарка, но въпреки това кората му е мека и се маха лесно. Има няколко вида питахая и в зависимост от вида тя може да е малка или голяма. Вътрешната част на плода бива бял, розов или пурпурен, а кората бива жълта, оранжева, червена или лилава, а самата обвивка може да е покрита с големи или малки израстъци наподобяващи люспи. Винаги меката част на драконовия плод е пълна малки черни семки, които най-добре е да се извадят. За разлика от екстравагантната външност на питахаята, вкусът и не е нищо особено. Този плод не е нито ароматен, нито ярко изразен…само леко сладък. Най-често драконовия плод се яде с лъжица суров или пък може да се обели и да се нареже на филийки. Сокът и меката част на плода се използват в приготвянето на бонбони, сладоледи, шербети. От меката част може да се направят сладка, сосове, желета. В Испания по традиция сокът на драконовия плод се смесва със сок от лайм и лимон и се използва за приготвянето на напитки. По последни медицински данни, питахаята спомага за лекуването на стомашни болки.

7.Папая

7.%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%8F.jpg

 

 Това е плод голям колкото голяма круша, кората му е жълта или оранжева на цвят, а меката част е пълна с малки черни семена. Папаята е богата на витамини и съдържа ензима папаин, който по физиологичното си действие прилича на стомашен сок, който подпомага храносмилането. Най-често се яде сурова без кората и семките. Зелени плодовете могат да се задушат, а също така се използва за приготвянето на къри или в салати. Заради способността и да разтваря белтъците, папаята се използва за омекотяване на жилаво месо. Именно заради това в тропическите страни и не само папаята се прибавя нарязана на малки кубчета в супи или пържени ястия. Например в САЩ ежегодно се произвеждат около милион порции пържоли, обработени с помощта на ензима папаин. Във Флоренция пък от стоя страна листата на папаята се използва за пране на дрехи.

8.Кумкуат

8.-%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%BA%D1%83%D0%B0%

 Кумкуатът е наричан още китайка мандарина. Това е неголям цитрусов плод с овална форма и кора с интересен ярък оранжев цвят. Срещат се няколко вида кумкуат, които се различават по формата на плода. На вкус този плод много напомня кисела мандарина. Кумкуатът може да се яде както суров, а също така и приготвен на сладка или мармалад. Кората на плода също се яде и тя е дори по-сладка от самия плод.

9.Мангостин

9.%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D1%81%D

Мангостинът или мангостанът е плод, който по размер напомня ябълка, коронясана с листна корона. Дебелата тъмно кафява кора на плода е доста плътна на допир, но ако плодът е достатъчно зрял, то кората може и да е по-мека. Под тази кора се крият 6-8 снежно бели, понякога оранжеви плодчета. Всяко от тях е меко, желеобразно, сладко и много ароматно. Мангостинът е известен със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, които предотвратяват кожни инфекции. Сокът на плода помага на организма ни да се избави от вредните микроби, а кората му съдържа около 7-18% танин и се използва като втвърдител.

10.Авокадо

10.-%D0%90%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4

 По форма авокадото наподобява круша. Кората му варира от тъмно зелена до тъмно кафява, на места гладка, на места грапава. В магазините се срещат най-често твърди плодове, които след няколко седмици дозряват и стават толкова меки, че ако натиснете плода, то може да го смачкате. Затова, като купувате авокадо трябва да обърнете внимание на кората му. Тя трябва да е чиста, без наранявания или покафевявания, които показват, че плодът не е бил съхраняван добре. Ако при натискане плодът се смачква, то авокадото е узряло. Меката част на авокадото съдържа много мазнини, почти няма захар и фруктоза. Вкусът напомня леко орех, но в същото време вее на мухъл. Плодовете са богати на витамини, белтъчини и растителни мазнини. Те са питателни, но леки. Веществата, които съдържа авокадото лесно се усвояват от болни хора или пък от бебета. Ето защо авокадото спада към диетичните продукти. То съдържа вещества, които разграждат излишния холестерин в кръвта. Меката част на авокадото се използва в студената кухня – салати, предястия, сандвичи, сосове.

11.Манго

11.-%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE.jpg

Срещат се няколко вида манго, като всеки се слави със свои специфични свойства. Като цяло, плодовете са с овална форма с дължина от 10 до 20 см. Цветът на кората варира от тъмно червена до светло зелена, понякога може да е в комбинация от жълто, зелено и червено. Въпреки разнообразната окраска на кората, вътрешността е винаги жълто оранжева. Вътре се крие продълговата, жълто бяла костилка. Зрелия плод излъчва силен аромат, който напомня едновременно праскова и елха. За разлика от това, вкусът му в никакъв случай не наподобява праскова. Мангото се използва във всичките си стадии на узряване. Още не узрели плодовете се добавят към салати, узрелите се използват като зеленчук. От мангото може да се направи сладко, компот или конфитюр. От зелените плодове се приготвят най-различни сосове, маринати и подправки (къри, чътни и др.). Костилката на мангото се смила в брашно и се използва като подправка. Маслата, които се извличат от костилките се използват за наторяване на земята, а също така като заместител на какаовото масло. От листата на дървото пък в Индонезия и Филипините се приготвят салати.

12.Маракуя

12.%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%

 Маракуята всъщност е плод на растението с прекрасни цветове – пасифлора. Често тези плодове са наричани плод на страстта, маркиза, гранадила, лиликой и др. Вътрешността на плода е сочна, кисело-сладка и леко тръпчива. В Бразилия се срещат стотици видове маракуя, докато в Европа се срещат само три – пурпурна, жълта и зелена. Без значение каква на цвят е кората на плода, вътрешността е винаги жълто оранжева. Ако си купувате маракуя – избирайте тежки и сбръчкани плодове. Плодовете се използват за приготвяне на дресинги за салати, сосове за ястия от морски дарове и десерти. Също така може да срещнете маракуята в сокове, коктейли, плодови салати, чийзкейкове, сладоледи и др. Сокът на плода има силно тонизиращо свойство и се използва във фармацевтиката и козметичната индустрия.

13. Личи

13.-%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B8.jpg

Тези малки плодчета също така се наричат „райско грозде” или „драконово око”. Формата му е кръгла или овална, кората му е твърда и покрита с малки червени шипове. А под нея се крие бяла полупрозрачна сладка вътрешност. Вкусът и е сладък и наподобяващ стафида. Под вкусната част на плода се крие и кафява костилка приличаща на конски кестен. Когато плодовете личи се изсушат кората им става твърда като черупка, а под нея свободно се „клатушка” плодчето и семената. Когато избирате плод, то трябва да търсите точно такива – с твърда и не повредена кора. Плодчетата личи се използват най-често в приготвянето на десерти и салати. Този плод много добре се съчетава с риба, а освен това се използва за приготвянето на сладко-киселия сос за свинско и пилешко месо. Плодът също така се използва и в медицината заради тонизиращите си свойства. Той бързо утолява жаждата, помага при анемия и затруднено храносмилане.

14. Карамбол (старфуд)

14.-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B1

 

Плодовете карамбол са жълти на цвят и дълги от 5 до 12 сантиметра. В напречен разрез плодът наподобява петолъчка. Карамболът е хрупкав, кисело-сладък плод, наподобяващ едновременно ябълка, портокал и грозде. За някои сортове е присъщ лекия терпентинов вкус. Има два вида карамбол – сладък и кисел. Външно те също се различават – киселия плод е с по-тънки и ясни лъчи, а сладкия е по-месист и кръгъл. Кората на карамбола е тънка, лъскава, полупрозрачна, през която се вижда светло жълтата или жълто зелена(когато е узрял е сламено жълта) вътрешност. В „семенните камери”, които отговарят на броя ребра грижливо се пазят от три до пет плоски кафеникави семенца, по форма и размер наподобяващи семената на пъпеш. Сладките плодове се консумират пресни, а също така захаросани или консервирани. Киселите плодове се използват за направата на коктейли. Карамболът е един от най-популярните плодове за украса, заради необичайната си форма.

15. Лонгсат (Lonngkong, Langsat)

 

15.%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%81%D0%B0%

 

Лонгсатът е родом от Малайзия, но също така се среща и на някои тихоокеански острови. Плодовете растат по дървета и се появяват в началото на пролетта (от април до юни). Самите плодове наподобяват малки картофчета, но са по-големи по-размер и имат жълтеникав оттенък. От картоф плодът може да се отличи, когато се обели, защото тогава прилича повече на чесън. Вкусът на лонгсана е кисело-сладък. Плодовете са богати на калций, фосфор, въглехидрати и витамин C. Изгорената кора на лонгсатът е много силно ароматна и затова се използва за прогонване на насекоми. Пресните плодове могат да се съхраняват в хладилник не повече от 4-5 дни. Кората на узрелия плод трябва да е плътна, без пукнатини и наранявания, защото иначе има голяма вероятност плода бързо да се развали. Лонгсатът може да се консумира както в суров вит, така и под формата са консерви и сиропи. Семената на плодовете притежават антипирептични свойства, а отварата от кората на лонгсата се използва за лечението на малария и дизентерия.

16. Салак

16.-%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA.jpg

Салак Известен още като змийски плод или ракум, салакът е продълговат или кръгъл плод с дължика около 5см. Плодър е покрит с плътен слой шипове, а цветът му е или ярко червен(Ракум) или кафяв(Салак). Салакът има много необичаен  сладко-кисел вкус, наподобяващ то райска ябълка, то круша. Определено си заслужава да се опита поне един път в живота, а след това… на някои може да им хареса, а на някои не. Но запомнете: бъдете много внимателни, когато чистите салака, защото шиповете са много твърди и много лесно се забиват в кожата. Най-добре е да пробвате с нож.

17. Лонган

17.-%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BD

 Другото име на лонгана е Лам-яй, което на китайски означава „окото на дракона”. Това са малки плодове покрити с не ядлива кора, които много приличат на малки картофи (или на споменатият вече Лонгсан). Цветът на кората варира от петнисто жълт до бледо червен. Вътрешността на Лонгана е бяла, полупрозрачна . Тя е много сочна, ароматна и сладка. Плодовете съдържат много захари, витамин С, калций, желязо и фосфор, а също така и много биокиселини, които са полезни за кожата. В плода се крие и голяма черна костилка, която също както кората е не ядлива.

18. Ананас

18.-%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81

 

Плодовете на ананаса не се нуждаят от много коментари. Остава само да кажем, че ананасите купени от Азия и ананасите купени от България са две различни неща. Ананасите, купени в България са жалко подобие на истинските ананаси, които можете да опитате в родината им. Отделно трябва да разкажем и за тайландския Ананас, който се смята за най-вкусния ананас в света.

 

19. Анона

19.-%D0%90%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B0.jpg

 

Захарната ябълка или анона напоследък стана много известна като ябълката, която победи рака. Този плод е много необичаен, той няма нито един аналог, не прилича на нито един друг. Най-лесно можем да я опишем като зелена голяма ябълка, но това е само външно. Вътрешността на аноната е мека и силно ароматна, пълна с много малки твърди костилки. Но за да достигнем до меката вътрешност първо трябва да обелите  кора, която е доста плътна и неравна. Ако плода е добре узрял, то вътрешността може да се яде дори и с лъжица. Плода е богат на витамин C, аминокиселини и калций.

20. Тамаранд

20.-%D0%A2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8

 

Сладкият тамаринд или индийската фурма се смята за най-пикантното растение от семейство бобови, но освен това се счита и за плод. Шушулката на Тамаринда е с дължина около 15см и има неправилна форма. В нея се крият малки бобчета с кисело-сладък тръпчив вкус. Съществува и друг вид тамаринд – зелен тамаринд, който, разбира се, е по-кисел. Но не лапайте бобчетата веднага! Бъдете внимателни, защото в тях има твърди големи костилки. Освен в суров вид от тамаринда може да се правят сокове или сладкиши. Този плод е богат на витамин  А, органични киселини и сложни захариди. Тамариндът също така се използва и като слабително средство.

 

21. Американска мамея

21.%D0%9C%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F.jpg

 

Този плод също така е известен и като американска или антилска кайсия. Домът и е Южна Америка, но сега може да се открие и във всички големи вериги магазини. Мамеята е един доста голям плод – достига по 20см в диаметър и 20см в дължина. Вътре в нея има една или няколко (до четири) по-малки костилки. Вътрешността и е много вкусна и ароматна и наистина наподобяваща кайсия и манго.

22. Нони

22.%D0%9D%D0%BE%D0%BD%D0%B8.jpg

 

Цитрусолистната моринда или Нони има много имена – голяма моринга, индонезийска черница, полезно дърво, кашкавален плод. Родината на плода е юго-източна Азия. По форма и наименование Нони наподобява плодът Анона. Той не може да се определи като страшно вкусен или адски ароматен и най-вероятно затова много малко хора са чували за него. Узрелите плодове имат неприятен аромат, наподобяващ синьо сирене и са горчиви на вкус, но пък за сметка на това са много полезни. В някои райони Нони е основна храна за бедното население. Плодът се яде най-често със сол, което също е не по-малко странно.

23. Марула

23.-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D0%B0

 

Този плод се среща единствено и само на африканския континент. Да се открие  в не преработен вид в другите страни е почти невъзможно. А всичко това е защото когато узрее плода Марула и почти веднага започва да ферментира от вътре, превръщайки се в слабоалкохолна напитка. От това свойство на Марулата се възползват не само жителите на Африка, но и животните. След като похапнат от падналите на земята презрели плодове животните почти моментално се упояват. Озрелите плодове Марула са с жълта на цвят кора и бяла вътрешност. Размерът им е около 4см в диаметър. Марулата не притежава кой знае с какъв вкус, но пък е доста ароматна докато не започне да ферментира.

24. Гуава

24.-%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B2%D0%B0.jpg

Гуавата се среща почти във всички тропични и субтропични страни. Въпреки че плодът се смята за екзотичен, не очаквайте от него някакъв екзотичен вкус – воднисто сладък, посредствен, наподобяващ круша. Плодовете биват различни размери (от 4 до 15см.), формата била кръгла, продълговата, крушовидна. И кората, и вътрешността и даже костилката – всичко е ядливо. Да я опитате веднъж… може би и си струва, но определено няма да станете неин фен. Друга работа обаче е нейният аромат – той е много приятен и много силен. Освен това Гуавата е богата на витамин C и отлично повдига общия тонус на организма.

25. Гуарана

25.-%D0%93%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD

 Гуарана е наистина един от най-странните плодове. Среща се около коритото на река Амазонка, а също така и в Бразилия, Пара и други страни. Плодовете на Гуараната са малки колкото грозденце, които се намират в ярко червена кутийка, покрита с ярко жълта или сива кора. Когато Гиарана узрява, то кората му се разпуква и от так се показват една-две лилаво кафеникави или черни овални костилки. Точно тогава плода придобива онзи плашещ вид, който прогонва всички нежелани гости.

26.Джаботикаба

26.-%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82

 

Джаботикаба също така е известен като Бразилско гроздово дърво. Расте предимно в Южна Америка, но се среща и в някои страни от Юго-източна Азия. Джаботикабата е много интересен, вкусен и рядък екзотичен плод. Ако имате възможност да го намерите и опитате, считайте, че ви е провървяло. Работата е там, че дървото Джаботикаба расте много бавно и точно заради това не се отглежда в големи количества. Интересен е и начина на порастване на плодовете: те порастват направо на стъблото, а не на клоните на дървото. Плодовете не са големи (около 4см в диаметър), цветът на кората им е тъмно лилав. Вътрешността, която е бяла, полупрозрачна и желеобразна, е и много вкусна.

27. Магически плод (Miracle fruit)

27.-%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5

Магически плод това е вълшебен! Приблизително час след като ядете от магическия плод, всичко, което вкусите ще ви се струва сладко.  Това се случва, защото в магическия плод се съдържа определен белтък, който блокира за определено време вкусовите рецептори на езика, които отговарят за киселия вкус – вие може да си похапвате лимон и той ще ви се струва не кисел, а сладък. Но имайте в предвид, че това свойство е присъщо само за пресните плодове. Самите плодове наподобяват дрян – продълговати са, дължината им е 2-3см, червени на цвят и имат твърда костилка. Те растат на низки дървета или храсти.

28. Баил (Bael, Aegle marmelos)

28.%D0%91%D0%B0%D0%B8%D0%BB.jpg

 Плодът Баил е нарича още „каменна ябълка” заради своята кора. Той е много разпространен в страните в Юго-източна Азия. Не е толкова лесно да срещнете плода Баил в цял вид на пазара. А и дори да го намерите, то няма да ви е много лесно да го преборите. Проблемът е, че кората му е твърда като камък и да стигнете до вътрешността без чук или мачете ще е практически невъзможно. Плодовете са с кръгла или крушовидна форма и достигат до 20см в диаметър. Узрелите плодове са жълти на цвят. Вътрешността е мека и кафеникава. На вкус не е много сладък, но пък е много ароматен.| Ако не ви е отдаде възможност да опитате Баил пресен, то можете да си купите чай от  плодовете Баил, който се нарича Мамут. Той представлява изсушена шайба от плода и се използва срещу простудни заболявания, бронхити и астматични заболявания.

29. Ръката на Буда

29.-%D0%A0%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Ръката на Буда е цитрусов плод. Също така е наричан и Пръстите на Буда или Пръстовиден цитрус. Решихме да го включим в екзотичната ни класация за да не решите да го опитате по време на почивката си в тропическия рай. Този плод не е от тези, с чийто вкус ще се наслаждавате. Несъмненно вкусът му е много интересен и полезен и когато го видите най-вероятно ще поискате да го опитате, но не бързайте. Този плод широко се използва в кулинарията, но това не означава че ще ви хареса. Плодът ръката на Буда се състои почти изцяло от кора(мека и не ядлива), която прилича на кората на лимона(кисело горчива на вкус) и с аромат на теменужки. Формата на плода е много интересна и прилича на ръка с много пръсти, достигащи до 40см дължина. От него се приготвят компоти, желета или сокове с цитрусов аромат.

 

 

изт.blog.vladec.net



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.