Премини към съдържанието
  • публикации
    4
  • коментар
    1
  • прегледи
    852

ПРИКАЗКА ЗА ПЕРЛИТЕ - 1 част

ПРИКАЗКА ЗА ПЕРЛИТЕ

(Италиански Барок)

История за раждането на едно нелепо и изпълнено с позьорство и театралност и едновременно с  това велико и поразително направление в изкуството и архитектурата.

Първа част

         - Добро ли е виното, което пиеш в тази юлска жега?

         - Супер е! Ледено.Сядай!

        - Виждам че е студено, но дали е добро?

- Най-доброто! Совиньон блан. Чувал ли си за него?

- Франция или Австралия?

- Брей! Почти позна! Ти си бил направо експерт! Май освен от изкуство отбираш и от вина.

- Всъщност съм пълен профан. Един приятел веднъж ми говори за това вино и съм го запомнил.

- От Нова Зеландия е, от северния район на острова, областта Марлбъро. Произведено е от най-добрите майстори – „Шато Бабич“. Само  в този район, зърната на плода притежават дъхавия аромат на пролетни треви и наситения, плътен вкус на тропически плод. Знаеш ли , че гроздовете се берат само нощем, когато жизнените сокове на растението са в покой и ароматите са съхранени най-пълно. Нежният вкус на този „еликсир“ гали небцето, сякаш морски бриз пазвата на млада девица. Веднага забравяш с колко е олекнал портфейла ти за една бутилка. Удоволствието е гарантирано, екстазът върховен. Само чиста емоция! Сто процентова еуфория…

- Аха!  Разбрах. Нещо като Италианския Барок!

- Какво?... Барок ли?

- Да Барок! Онова „криволичещо“ и „рошаво“ нещо по фасадите на дворците и катедралите в Рим. Нали си ходил в Рим. Трябва да си го виждал.

- За изкуство ли ще си говорим? Нямам против…май върви с виното!

- Замислял ли си се какво всъщност представлява Барока? Каква е думата и какво се крие зад нея? Къде е родината му? Поради какви причини се е появил и защо е толкова вълнуващ? Кои са протагонистите му? Това Ренесанс ли е или не? И ако не, каква е разликата?

- Ами Барок, като Барок! Думата май беше италианска…? Красиво е. Да, ходил съм в Италия…а и в Англия. Виждал съм го, мрачни багри, многопластова, чувствена живопис, в архитектурата завъртулки, живописни, заоблени фасади…всички го харесват. Нещо като Ренесанс, но не съм сигурен дали е същото?

- Дрън, дрън! Приличаш ми на онези туристически сайтове, които се чудят къде из Интернет да изровят нещо, което им „звучи оригинално“, за да го лепнат до шарените картинки, рекламиращи екскурзиите им. „О Италия…Бокачо…Леонардо…Микеланджело…Ренесанс…Un bellissimo sogno! Като им прочетеш рекламите, разбираш, че всички са преписвали от едно и също място. Папагали!  Комично е и малко тъжно. Как го каза…„Нещо като Ренесанс, ама май не е същото“. Абе, чакай да те питам: ти и Ренесанс ли  не знаеш какво е!?

- А…? Ренесанс ли…? Ъъъ? О да! Е да! Ооо… да бе, Ренесанс! Разбира се! Естествено, че знам! Не ме гледай така! От френски нали?! Възраждане? Разбира се…разбира се!Не, не съм казал преяждане, а Възраждане…Въз-раж-да-не! Да, точно така! Нещо което е било, после е забравено и накрая отново се връща, но обновено, на друго ниво. Как на какво възраждане!? Ами на класиката… Гърция…Рим… математика…естествознание…натура…съвършени пропорции…строги правила, осъзната, рационална  красота.  Виждаш ли, че ми е ясно, че знам! Просто е и ясно!

- „Просто“!? Не използвай тази дума когато говориш за изкуство. А Барок? Знаеш ли нещо за Барока?

- Барок, та Барок! Какво си се запънал за тоя Барок! На кой му пука! Днес хората нямат много време да го мислят и анализират. Вземат отпуска, плащат екскурзията, отиват, щракат селфита с фотоапаратите и телефоните, после шерват снимки пред красиви сгради във Фейсбук, Туитър, ах… ох… и продължават. Прибират се тук, събират приятели, колеги, разказват, показват снимки… пак ах, ох… и хайде чао, че утре сме на работа.Това е живият живот. На кой му пука за твоя Барок.

- Вероятно си прав. И все пак… знаеш ли поне каква е думата.

- Абе ти какво си ме заразпитвал като на изпит. Знаеш ли, та знаеш ли. Знам разбира се, нали вече ти казах, италианска е.

-Да бе… да! Италианска! Ти май си прекалил с Уикипедия-та? Италианска ама „дрънци“! Ясно му било! Знаел! Било просто! Просто е, но не е за прости хора, както казваше баба ми, лека и пръст! Хайде, като толкова ти разбира кратуната, обясни какво е Барок! Ааа…сложно! Сложно е! То ако беше просто, всички щяха да го знаят.

-Добре де, добре! И какво, какво,  дявол да го вземе, е това Барок??? Каква е тази изкривена дума и щом не е италианска, от кой човешки език идва?

-Португалска е! Разбра ли!

- Потугалска…? Наистина ли? Пор-ту-гал-ска? Неее, не може да бъде. От къде на къде португалска!? Това някаква шега ли е?

-Не, не е шега! Стига си дрънкал, а млъкни и слушай. За да разбереш Барока, трябва да вникнеш в смисъла и духа му, не само да зяпаш формата и да гледаш умно, като те питат що е то Барок. Може да си ходил в Италия и Англия, Холандия и Испания, дори и във Франция. Може да си влизал във ватиканската базилика Св. Петър или в лондонската Св.Павел, да си стоял с часове пред картините на Караваджо или скулпторите на Бернини, да си усещал вълнението от допира и пак да не разбираш какво е това Барок. Виждаш материята, но ти убягва духът. Оставаш си там отвън, при формата, а съдържанието ти е чуждо. Затова, ако искаш да „влезеш през портата“, млъкни и слушай! Ако внимаваш, ще разбереш защо е толкова трудно да се обясни нещо, което на пръв поглед така леко и лесно манипулира човешките емоции, нещо, пред което трудно се остава равнодушен и в същото време е невъзможно или най-малкото, достатъчно сложно да бъде разбрано и обяснено правилно. Не ме прекъсвай и внимавай. И гледай да не заспиш от виното, че ми отиде лекцията на вятъра! И сипи малко и на мен, наистина е добра пущината…

НАЧАЛОТО

Вселенския събор в гр.Тренто.

Гр.Тренто, Северна Италия. Малко, провинциално градче в италианските Доломити. Някога именно от тук започва великата битка между направленията в изкуството. Годината е 1545. Градът по онова време е австрийско владение. Събира се Великият Трентски Вселенски събор. Минали са по малко от 30 години от деня (1517г.) в който Мартин Лутер заковава на портите на храма във Витенберг знаменитите си тезиси, наричайки църковните отци в Рим „КЛИКАТА НА РИМСКАТА СОДОМИЯ“.

Барокът всъщност е „ответния удар“, великият, безсмъртен отговор на една смъртно ранена и унизена от протестантите (реформаторите), но същевременно и разярена, яростно съпротивляваща се и встъпваща най-сетне в боя Църква. И началото на този ответен удар, родил Барока е именно тук в гр.Тренто, Вселенския църковен събор. Близо 30 години Лутер и неговите последователи, поругават и осмиват свещения образ на божиите наместници на земята, „плюят и замерят с камъни“ непорочната осанка на свещената католическа Църква. От студения мрак на готическите катедрали на Севера, вдъхновявани от тезите  sola fide (единствено вярата) и sola scriptura (само светите писания), проповядвани от  един, никому неизвестен дотогава,  витенбергски професор по теология, лютераните атакуват право в сърцето Римокатолическата църква, опитвайки се да разрушат самата основа, на която се гради могъществото и безграничната й власт, а именно ролята й на религиозен водач и посредник между  бога и миряните. Бунтът им е насочен не само срещу римските епископи и ръководената от тях църква, но и срещу цяла Италия и даже срещу цялото южно Средиземноморие, което тя олицетворява, с неговите ярки цветове, изобилие и горещи страсти.

„Дивите прасета изпотъпкаха лозето!“- жалва се папа  Лъв Х, търсейки помощ от могъщия властелин на Свещената Римска империя (Карл V). Съборът заседава близо 20 години и основната му цел е да бъдат заловени и умъртвени „прасетата“. В градската катедрала, католическите отци две десетилетия планират стратегията на ответния удар. Още от самото начало изкуството е въвлечено в борбата.

Една от съдбовните „грешки“ на Реформаторите е, че те изначално са против изкуството във всички негови форми. В него те виждат само източник на  „недостойно щестлавие“, което води до отклонение от „правата“ вяра и „преклонение пред лъжливи идоли“. Предизвиканата от това разбиране ужасяваща вълна на иконоборство помита Северна Европа. Предадени на огъня са десетки хиляди ръкописи, икони, картини, религиозна утвар и всякакви други произведения на изкуството. В стотици храмове варварски са унищожени, чрез заливане с боя или изстъргване, уникални творби на приложните изкуства - прекрасни стенописи, мозайки и фрески, унищожени са стотици статуи, дърворезбовани иконостаси и олтари, каменни, мраморни и гипсови барелефи, орнаменти и фризове.

Противно на лютераните, католическата църква винаги се е осланяла и е вярвала в силата на религиозното изкуство. Дълбоко вкоренено в нея е убеждението и то не без основание, че хората обичат образите, обичат да виждат как изглежда това, на което се покланят.  „Всички образи на светци са носители на величайша полза“ – прокламира Трентския събор. „Почитайки светия образ и прекланяйки се пред него, ние почитаме Христа“ - утвърждават тезисите на събора. Това разбиране на Църквата, формулирано и подкрепено ясно в гр.Тренто е ключов момент със съдбовно значение за изкуството, за неговото бъдещо развитие. Едва ли днес можем да си представим в пълнота значението на утвърдените тогава тези. Но те наистина са първопричина и основание за последвалите промени и родените безсмъртни шедьоври в епохата на Барока. От този момент нататък Църквата натоварва изкуството с огромна „власт“. Хитрите отци възлагат на творците с всички средства да привличат вниманието, да завладяват умовете и да вълнуват сърцата на вярващите. На властващите в студения север на Реформацията, строги и безчувствени, лишени от човечност и чужди на всяка емоция, застинали в  сковани форми и  високомерно отчуждение образи, римските отци противопоставят живия живот, неизчерпаемото многообразие на природните багри, горещите южни страсти и силата на неподправените човешки емоции - любов, вяра, надежда, скръб, щастие, радост, копнеж по красивото. Битката на Барока е вече в ход. И именно в малкия северен град в италианските Доломити е поставено нейното начало.

Да, гр. Тренто е началото, гр. Тренто е символът! Този град завинаги свързва името си с раждането на едно велико и универсално течение в изкуството, разпространило се в света и властващо през следващите 200 години. Контраатаката започва в Тренто, но за родина на Барока се смята Рим. Във Вечния град се раждат едни от най-значимите и емблематични за Барока изобщо и за италианския Барок в частност, шедьоври.

 

CAPUT  MUNDI

Барокът атакува и завладява всички изкуства едновременно. Той е първото универсално направление в изкуството. И докато архитектурата и скулптурата излагат прекрасните барокови форми под яркото италианско слънце, едно друго изкуство, имащо изключително голямо влияние и въздействащо най-силно, а именно живописта, поема по коренно противоположен път. Трентският събор „повелява“ на художниците да привличат вниманието на човеците, да покоряват и вълнуват умовете и сърцата им, като по този начин ги предпазват от скверното влияние на онзи „северен Сатана“ Мартин Лутер и неговата „ужасяваща ерес“, наречена Реформация.

Лесно било да се каже, но трудно да се направи. Намиране на правилното решение, как точно изкуството да привлича в лоното на католицизма и да служи на светата Църква, било изключително трудна, направо непосилна задача.

В крайна сметка, откритието е направено, правилният път е намерен, благодарение на творческия гении на един художник, чието име се е превърнало в емблема на италианската бароковата живопис. Този гениален творец открива и превръща в свой творчески подход с изключително силно и поразяващо въздействие, една на пръв поглед „елементарна“ форма на съществуване и проявление на битието, а именно - ТЪМНИНАТА!  Сигурно се питаш, как се е сетил? Ами много просто, видял е това, което е пред очите на всички, но никой не е забелязал. Видял го е благодарение на едно друго, на пръв поглед нямащо нищо общо с живописта изкуство -  Театърът.

         - Театърът ли?

         -Да театърът. Интересно, нали? Замислял ли си се, колко често театралната сцена използва подход на въздействие върху зрителя, чрез тъмнина.  Именно тъмнината създава фона върху който се проектира избирателно, чрез локално осветяване само определен образ или група образи, като по този начин се акцентира неговото (тяхното) значение в контекста на театралната сцена и се увеличава драматизмът и силата на внушението.

         -Представи си следния експеримент: В осветена стая заставам на един метър срещу теб, лице в лице и правя някаква мимика, изплезвам език, опулвам се или нещо подобно. А след това си представи същата сцена, но в напълно затъмнена стая, като изведнъж аз щраквам клечка кибрит и поднасяйки я пред лицето си правя същата мимика, но сега пламъкът от клечката осветява само лицето ми на фона на непрогледната тъмнина.

31679870050_3dcc1a8632_b.jpg

Мъченичеството на Св. Урсула (1610) 

       Ще се съгласиш, че тъмната сцена е много по-въздействаща от ярко осветената. Именно този театрален ефект е пренесен в живописта на Барока. Именно тази „печеливша стратегия“ избира великият революционер и пионер на Барока, гениалният художник Микеланджело Меризи да Караваджо. Наричат го „Господарят на сенките, владетелят на нощта“. И не без основание, защото точно този творец на тъмната, мрачна, напрегната живопис,  майсторски превръща религиозните идеи на Контрареформацията в  сила, която те преследва неотлъчно и постоянно вълнува съзнанието ти.

        Караваджо направил всичко точно така, както Религиозният Събор в гр.Тренто изисквал от художниците. Той създал ново, ярко, вълнуващо религиозно изкуство, което обикновените люде възприемали и разбирали без усилие. Неговите творби докосвали сърцата на хората и ги променяли. До появата на този велик творец, обектите на религиозното изкуство (богове, светци, апостоли, евангелисти) били отделени, отдалечени, студени, чужди. Караваджо, върнал тези образи при хората. Гениалният художник те кара да вярваш, че всички сюжети се случват около теб, сега, в „този момент“, чувстваш героите му близки, истински, свои, сякаш самият ти участваш в действието. Персонажите в картините му също са нови и различни. Лица на хора от таверните и пазарите - реални, живи, изразителни, заменят предишните - студени, лишени от емоции, неправдоподобни, далечни и чужди образи на светци. Лицата от неговите картини те срещат на улицата, те са като теб, техните истории те вълнуват и те карат да им съчувстваш. Караваджо буквално се заема да изобрети наново религиозната живопис. В творбите му няма нищо от старите традиции на иконописа, те са тотално, коренно различни. Изведнъж се ражда нещо ново, невиждано дотогава.

31679997950_77fcb6b13f_b.jpg

Вечеря в Емаус (1601г. и 1606г.) 

        Благодарение на Караваджо в живописта настават времената на Барока. Художникът използва редица новоизобретени от него приоми за да привлече и задържи вниманието. Ако застанеш пред платното „Вечеря в Емаус“ (картината е рисувана от Караваджо два пъти – 1601 и 1606) ще се почувстваш, сякаш самия ти  участваш в сцената. Погледни Крушата. Тя така е застанала на ръба на панера, като че ли всеки момент ще се изтърколи на земята. Иска ти се да протегнеш ръка и да я преместиш навътре. Разперената лява длан на апостола е като жива, сякаш се движи към теб, навира се в лицето ти. Реално, осезаемо, правдоподобно, истинско…

        Днес римските църкви от времето на Барока, са като безплатни музеи за произведенията на Караваджо. Просто влизаш и се преструваш, че се молиш или пък наистина го правиш, без значение. Важното е, че се наслаждаваш на творбите на този бароков гений.

 32015723606_d98f386c2c_b.jpg

                                           Богородица с младенеца и Св. Ана (1605г.- 1606г.)  

     Живописта на Караваджо била толкова жива, осезаема и експресивна, че част от римското духовенство, свикнало с безличните и скучни образи на старата религиозна живопис, смятало произведенията му за прекалено провокативни. При вида на някой  от най-великите му платна, стъписаните възложители, които били главно духовници или богати сеньори, се отказвали от поръчките си. КартинатаБогородица с младенеца и св. Анна (1605-1606)“ например първоначално била предназначена за базиликата св.Петър. В нея Мария и младия Исус тъпчат змия – символ на грехопадението. Светите отци видели твърде много еротика и човечност в платното и го отказали.

31679871660_879ed447bb_o.jpg

                             Смъртта на Дева Мария (1604г. - 1606г.) 

          Тази творба пък (Смъртта на Дева Мария 1604г.-1606г.) е рисувана за църквата Santa Maria della Scala. Монасите, категорично я отказали, като заявили, че Мария била облечена прекалено „простовато“ и приличала на „дрипава просякиня“, на „нещастна удавница“, сякаш току що извадена от мътните води на р. Тибър. В картината, обаче проличава цялата сила на могъщия, неудържим гений на художника. Тя показва, че на Караваджо са напълно чужди конвенционалните похвати на иконографията прилагани дотогава в религиозната живопис. Визията на Мария и апостолите е сурова и реалистична. С изключение на едва забележимия ореол над главата на Мадоната, нищо не подсказва, че пред вас се разиграва религиозна сцена и че участниците в нея са светци. Играта на светлините и сенките, в която Караваджо е абсолютен виртуоз, бруталността на сцената и реалистичната визия на образите предават плътност и изключителна сила на внушението за огромна тъга, отчаяние и неутешима скръб. Известно е , че картината е  провокирала нечувано дотогава въздействие върху съвременниците му. Вълнувала ги е по един  непознат преди Караваджо начин.

          За разлика от духовенството, публиката напълно разбрала и възприела творбите на гениалния художник. Уроците на Караваджо, неговата тъмнина, трагичността на сюжетите, живите, реалистични образи бързо се разпространили по всички краища на континента. Където и да се оказвали те, в Испания или в Холандия или пък във Фландрия, променяли, трансформирали местното изкуство.

 

За целите на изложението са използвани фотографии от интернет.

Текстът е авторски. Всяко копиране, преписване, цитиране или споделяне на целият текст или на части от него е под условията на Creative Commons (СС) license - Non-commercial (NC)

 

 

Автор: Н.Атанасов.

Гр.Пловдив, 1  декември 2016г.

 

Следва продължение.

 



1 Коментар


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.