Наковалня
И думи, гръм в Тишината
отекнаха с чутовен глас…
В любовна милост, топлината
със трепет ни съгря и нас,
намиращите смисъл от предтечите,
в глъбинния им зов.
О, сънно тайнство на оброчище,
потайна жертва от Любов.
Спокойна лунна серенада
в море от бляскави звезди.
Копнежна песен от Плеяда
във пламъка от свещ едва мъжди.
Танцувай, пламъче,
разказвай любовния си танц,
рисувай трепетно копнежите детински,
в блокчето със гланц.
Кажи ми пътнико, къде те води
бездната от Тишина?
Строиш, браздиш ли коловози,
траверс от споделена Светлина?
Или пък стъпките във Мрака,
угасват, падащи звезди?..
Щом има някой да те чака,
върви, върви, върви, върви…
-
1
.thumb.jpg.15c928080ecacfa015549568efa87b2f.jpg)
3 Коментара
Препоръчани коментари