• публикации
    20
  • коментари
    36
  • прегледи
    10025

Животът, даже и след смъртта е живот

DeadSmurf

149 прегледа

Минавам изправена гордо, поела дълбоко дъх от свежия полски вятър. Вървя и въздишам, стъпките заглушени от висока трева, пазят съзнание за свята пътека. Сън... вечен и безбрежен...

Земята е ледена и черна. Няма начин да изляза, или поне теоретично, та какво съм аз?

Вдигам ръка, но не виждам, че минава през черната пелена на пръстта. А усещането е странно, сякаш съзнанието ми е някъде с червеите и къртиците. На сърцето му е тъжно и горчиво отново оставено без отговор, само усещането на черната земя изпълнила тялото е опора...

Духът, мъртвите са винаги с нас, за да ни помагат. Ти знаеш - ръката която те дърпа в последния момент - мъртвият те спасява... Но ангели няма - прогонили сме ги с лошотията си. Боли ни и страдаме и друг изкупува греховете ни, като Христа на Кръста. Не стискайте душите между краката си, отворете се за света, не стискайте зъби - кажете си болката, отворете ушите си - за слово оптимистично. Оставете душите си на чувства и мисли красиви и незлобливи, живейте щастливо и дълго се радвайте на здраве и успехи... Дух. Един такъв ми го каза, той в цялата си прелест - прозираше на капки от сълзи. Цветовете му се меняха като настроенията при хората - всъщност заради тях. Те го тровеха с лошите си мисли, с омразата си... Научи ме, че смърт след смъртта е страшно, че живота е сега ... Сега за мен - живота си и аз го обричам, аз го осакатявам, ранявам собствения си живот, боли го... Но Какво направила си ти със мене? Омразата, омраза, силна като "царската вода"... Пътувай към себе си - мисли позитивно и обичай!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход