Премини към съдържанието

Ѣ

  • публикации
    603
  • коментари
    9
  • прегледи
    2738

Антония Чикова също като гимнастичката Цвети

dara 8

46 прегледа

 

 

https://www.flagman.bg/article/142472

 

Когато приемаш услуга, внимавай

 

Учителя и цялото Братство летуваха край Рилските езера на палатки.

Този път успях да се откъсна за десетина дни от детското игрище.

Без много приготовления, качих се с раницата на камиона с провизии и се озовах в лагера.

Всички ме посрещнаха с радост.

 

Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза:

 

- Аз съм сама в моята палатка. Тя е доста голяма и двете ще се чувстваме удобно в нея. Заповядай!

 

Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка.

Всяка вечер пиехме ароматичен чай от мащерка.

Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година.

Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме Словото на Учителя.

Посрещахме чудни изгреви, красиви като небесни сказания, играехме Паневритмия, пеехме и ходехме по върховете.

Вечер край лагерния огън с Учителя бе неизказано красиво.

За града и грижите престанах да мисля.

На такава височина човек се откъсва напълно от всекидневието и си почива. Учителя знаеше къде да ни води.

 

Но с мен започна да става нещо странно. След два - три дни ме застяга една мъка.

Без болка, без причина започнах да се чувствам много нещастна.

Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя скала.

Налегна ме безсмислие и апатия към всичко.

Започнах да избягвам другите.

Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля.

След няколко дни напълно бях решила да сторя това.

Изчаквах момента и само една мисъл ме спираше: какво ще кажат хората?... И още едно петно за Братството.

Ще пишат вестниците... тази мисъл ме спираше.

 

Беше на осмия ден.

Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо.

 

След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя.

И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя.

Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по-настрана.

Скрита застанах да чакам и аз.

Сълзите ми се ронеха безспирно.

Езерните води блестяха в позлата.

Пъстърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра. А аз плачех и чаках.

 

Дойде и моят ред. Целунах ръка на Учителя и задавена от сълзи, едвам му продумах:

 

- Учителю, искам да умра, да се хвърля от някоя скала.

- Сълзите съвсем ме задавиха и млъкнах.

 

- Защо?... Не плачи! - кротко ми каза той.

 

Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, ми каза:

 

- Ела, седни тук.

 

Посочи ми едно столче в палатката.

Сам той седна пред масичката вътре и започна да чете мълчаливо от Бибилията.

 

Той четеше, а аз плачех.

 

Не зная колко време продължи това.

По едно време сълзите ми престанаха.

В мен се проясни и като през чист прозорец погледнах Учителя. Той продължаваше да чете.

Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатка. Когато престана да чете, погледна ме и рече:

 

- Слушай какво ще ти кажа:

Когато приемаш услуга, внимавай!

Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря.

Тя се е самоубила.

Нейната мъка и страдание са преминали в тебе.

Тя се е обесила.

И затова ти страдаш.

Иди си с мир: тя повече няма да те безпокои - каза той и затвори Библията.

 

Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата.

На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, последните дни пак бях весела и радостна и се радваше с мен.

 

През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех Бога."

Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

IMG_20171111_004959.jpg



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.