Премини към съдържанието
  • публикации
    7
  • коментари
    0
  • прегледи
    833

Онази сцена

Agamirion

164 прегледа

Онази сцена

Трябваше ли да се събличаш 

гола в техните очи,

да показваш онова,

което от мен ти скри.

И сега както във всеки край,

във всяка сцена последна

ти умираше и опита със себе си

мен да завлечеш.

И какво сега като кървя

кървави куршуми да вадя аз, 

защото мислеше, че теб ще нараня.

Последна кървава в ужас сцена,

ще пълзя аз в пропаст и ще крещя,

да не бе се случвало това.

Недей, не ти се моля, 

защото в тази сцена последна,

сърцето ми с твоето спря.

  • Харесва ми 1


0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията е заключена за нови коментари
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Aliya
      Благодаря ти, Камен Донев, че те има!

      И за това, че твориш изкуство за онзи, истинския живот - живота на обикновения човек.
      Толкова героизъм се иска днес, за да го има обикновения човек - онзи, който няма нужда от медийни изяви, за да бъде; нито има нужда от светлината на прожекторите, за да блесне - защото знае, че животът не е шоу сцена, нито политическа арена, а е всекидневие. Миг за мига, дъх за дъха, душа за душата!

      Преседнаха ни и ни загорчаха на гърлото всички тези политически празнословия, и перчещи се пауни пред екрана, и нагли лицемери, криещи погледа си зад горделивото пренебрежение и заучените добре отработени фрази на нищо неказването.

      Но ние мълчим и продължават да ни заливат медиите с мътната вода на политици, и с криминални герои на килограм, осмелили се да размътят и без това мътната вода на същите тези бизнес политици.

      "За това са медиите, - самодоволно ми отговори един наш самодоволен професор - философ с уклон към богословието, - да пишат за политиците и политиката, а не за обикновените хора. За обикновените хора да пишат писателите, - заключи професорът и посочи снизходително с глава към един млад човек, писател, в дъното на залата. - Аз не искам да слушам медиите за друго освен за политиката и нейните новини!"

      Като че ли животът е на политиците и от политиците поднебесен дар! Като че ли няма да си отворим очите сутрин, ако не чуем поредният политик поредно да се изказва на ранина за поредните избори на избраните.
      Като че ли в този свят няма обикновени хора, с обикновени професии, с обикновени семейства, с обикновени деца, с обикновени проблеми и скърби, и радости и щастливи мигове.

      И все пак тези хора са тук и на тях се крепи животът.
      И е толкова хубаво да ги видиш изобразени с любов и проникновено разбиране, със смях и тъга в пиесите на Камен Донев.
      Хората на България! Тези, на които нищо човешко не им е чуждо, но чиито сърца, каквото и да се случва с тях, винаги са пълни с обич - и към своето дете, и към детето на съседа, и към болките на съседа, и към приятелите, и към брачната половинка, и към възрастните родители. Обикновените хора на обикновената любов в сърцата!

      На тези именно хора Камен Донев благодари в пиесата си Почивен ден - за това, че ги има и че са това, което са - всеки един от тях поотделно.
      Благодаря ти, че си това, което си, българино - сякаш ни казва Камен Донев! И че те има!
×
×
  • Добави ново...