д-р Георги Миркович (1826 –1905)

Лекар и общественик, член-кореспондент (1881 г.) и академик (1884 г.) на БАН. 
Ученик на Сава Доброплодни, продължава образованието си в Духовната семинария в Киев,

завършва гръцко и френско училище в Цариград, от 1851 до 1856 следва медицина в Монпелие,

Франция, където е награден от Наполеон ІІІ с медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия.

След връщането си в България подкрепя Драган Цанков за униатското движение,

участва в делегацията пред папа Пий ІХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал.

Заради активната му дейност за националната ни кауза е изпратен от турските поробители окован във вериги пеш до Цариград и осъден на вечна каторга в Диарбекир. Освободен е след Руско-турската война (1877–1878), установява се в Сливен,

където е управител на болницата и директор на Мъжката гимназия.

Д-р Миркович е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията.

Два мандата е народен представител, съосновател на в. Българско знаме, издава списание Нова светлинаот 1891 г. до 1896 г.,

списание Здравословие от 1893 г. до 1896 г.

Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата.

Под влияние на общуването си с него започва издаването на списание Виделина(1902–1905) с материали за духовно усъвършенстване.

Завършва земния си път в присъствието на Учителя.

В завещанието му четем: „…Винаги да се иска съветът на духовния ми учител д-р Петър Дънов.”