Въртележката на моите мечти

shanna

50 прегледа

Въртележката на моите мечти

Тази въртележка е много красива. Грее във всички цветове на дъгата. Но те са малко нереални ... само приличат на истински, а когато се доближиш до разноцветните фигури, те се оказват само красива мъгла.

Все пак е лесно е да влезеш в тази въртележка. Не можеш да докоснеш нищо в нея, но можеш да станеш част от нея. Тя е като самотен пристан за трудните моменти. Цветовете й са заплаха за сивата Самота и тя никога не може да прекрачи границите на вълшебните фигури. Музиката, която се разнася от нея прогонва Тишината надалеч и остава чувството за постигната хармония ... но то е мимолетно. Защото, макар и толкова красива...

Въртележката е само един коварен мираж. Примамва те с красиви образи и звуци в моментите, когато ти е най-тежко, обещава ти музика и слънчеви лъчи. Но какво са цветовете, ако не - пречупена светлина? Разбираш го, когато попаднеш в самата й същност и откриеш колко труден е пътят назад. Музиката и нереалните образи са като приспивателно за реалността. Успиват те, докато не настъпи най-ужасният момент, в който чудовището, преоблечено като пъстра въртележка, те изплюва на реалността. А сблъсъкът с нея е ужасно болезнен.

Затова предпочитам Самотата и Тишината, те поне имат истински лица ...




13 Коментара



Миражите са затова.... когато ни писне от самота и тишина... да потърсим топлината на Въртележката... пък била тя и... само мираж...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Но ако имаш смелостта да се качиш на Въртележката, трябва да имаш смелостта и да слезеш ...

Сподели този коментар


Линк към коментара

А кому е нужно да слиза? :speak:

Не може ли цял живот да си се возиш на въртележката,която ти харесва?И без това,като слезеш ще ти се вие свят,и ще се качиш на друга,която може би няма да е такива хубави играчки.

не е ли по-добре да си избереш една въртележка и да си се въртиш цял живот?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това, което си мислим че е Реалността, всъщност не е. Ние не виждаме света такъв какъвто е. Виждаме проекциите си. Замъглени от закостенели идеи и "смущаващи" чувства. Обикновено виждаме света през розовите очила на очакванията си или черните очила на страховете си. Или пък очилата на гнева или гордостта, ревността, завистта...

Капките дъжд в листата на дърветата не са тъжни. За някой друг същите тези капки са най-радостния звук на света. Зависи кой с какви очила гледа в момента.

Това което е, точно тук и сега е по-фантастично от най-дивите ни мечти.

Преживяването на абсолютната реалност, отвъд нещата, които постоянно идват и си отиват е щастие отвъд думите. Всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов. Всяко нещо е пълно със смисъл и нови възможности. Всяка дума и звук са мъдрост. Потенциала и радостта на пространството са безгранични. Също като нас.

Въртележката на мечтите е слаб проблясък на това, което сме.

Самотата и тишината са преходни. Появяват се като резултат от причини, променят се през цялото време и изчезват. Като всичко друго.

Истинската ни природа винаги е. Като блестящо безкрайно огледало на повърхността на което се случва всичко. И страховете и радостите и болката и щастието. Идват и си отиват. Огледалото на нашето осъзнаване винаги е. Безкрайна, неограничена ясна светлина. Безстрашие, радост, мъдрост и любов.

Това сме. Във всеки момент. Каквото и да се случва.

Сподели този коментар


Линк към коментара
А кому е нужно да слиза? :speak:

Не може ли цял живот да си се возиш на въртележката,която ти харесва?И без това,като слезеш ще ти се вие свят,и ще се качиш на друга,която може би няма да е такива хубави играчки.

не е ли по-добре да си избереш една въртележка и да си се въртиш цял живот?

Да, но не може човек цял живот да се върти на въртележката на своите мечти. Понякога трябва да слезем и да видим реалността...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Знам само, че всяко преминаване от едно състояние в друго е сблъсък, а мен ме е страх от сблъсъци, особено с реалността. Затова отдавна живея само в нея, а това също е страшно :(

Сподели този коментар


Линк към коментара

Вътележка, музика,

замаяна глава.

Заспиваш и след миг

събуждаш се сама.

Яхнала кончето,

пътуваш нанякъде.

Накъде ли -

може би към реалността.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Знам само, че всяко преминаване от едно състояние в друго е сблъсък, а мен ме е страх от сблъсъци, особено с реалността. Затова отдавна живея само в нея, а това също е страшно :(

По-добре в реалността без мечти, отколкото във висините с неосъществими мечти.

Сподели този коментар


Линк към коментара

По-добре в реалността без мечти, отколкото във висините с неосъществими мечти.

Само че така пропускаме и много емоции, живеем сив живот.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Само че така пропускаме и много емоции, живеем сив живот.

Ясно е, че ги пропускаме, но понякога тези емоции могат причинят незаличима душевна рана, тогава по-добре да го пропуснем. Пропускаме и положителни емоции, но всеки си прави избора за себе си.

Сподели този коментар


Линк към коментара

И в двата случая - цената е висока. Както се пееше в една стара песен : "I don't wanna know the price I'm gonna pay for dreaming, cause even now it's more than I can take ..."

Сподели този коментар


Линк към коментара
Ясно е, че ги пропускаме, но понякога тези емоции могат причинят незаличима душевна рана, тогава по-добре да го пропуснем. Пропускаме и положителни емоции, но всеки си прави избора за себе си.

И какво от това?Всяко нещо ,което не ни убива-ни прави по-силни ;) Тоест,трябва да преживеем повече неща,които не ни убиват,за да станеваме по-силни.

Аз съм противник на живота под похлупак.

Сподели този коментар


Линк към коментара
И какво от това?Всяко нещо ,което не ни убива-ни прави по-силни ;) Тоест,трябва да преживеем повече неща,които не ни убиват,за да станеваме по-силни.

Аз съм противник на живота под похлупак.

Наистина си прав. Все пак трябва да намираме сили да продължим... да продължим да търсим новото, а това си е достатъчен стимул.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход