Премини към съдържанието
  • публикации
    16
  • коментари
    41
  • прегледи
    1259

Въртележката на моите мечти

shanna

96 прегледа

Въртележката на моите мечти

Тази въртележка е много красива. Грее във всички цветове на дъгата. Но те са малко нереални ... само приличат на истински, а когато се доближиш до разноцветните фигури, те се оказват само красива мъгла.

Все пак е лесно е да влезеш в тази въртележка. Не можеш да докоснеш нищо в нея, но можеш да станеш част от нея. Тя е като самотен пристан за трудните моменти. Цветовете й са заплаха за сивата Самота и тя никога не може да прекрачи границите на вълшебните фигури. Музиката, която се разнася от нея прогонва Тишината надалеч и остава чувството за постигната хармония ... но то е мимолетно. Защото, макар и толкова красива...

Въртележката е само един коварен мираж. Примамва те с красиви образи и звуци в моментите, когато ти е най-тежко, обещава ти музика и слънчеви лъчи. Но какво са цветовете, ако не - пречупена светлина? Разбираш го, когато попаднеш в самата й същност и откриеш колко труден е пътят назад. Музиката и нереалните образи са като приспивателно за реалността. Успиват те, докато не настъпи най-ужасният момент, в който чудовището, преоблечено като пъстра въртележка, те изплюва на реалността. А сблъсъкът с нея е ужасно болезнен.

Затова предпочитам Самотата и Тишината, те поне имат истински лица ...



13 Коментара


Препоръчани коментари


Миражите са затова.... когато ни писне от самота и тишина... да потърсим топлината на Въртележката... пък била тя и... само мираж...

Сподели този коментар


Линк към коментара

А кому е нужно да слиза? :speak:

Не може ли цял живот да си се возиш на въртележката,която ти харесва?И без това,като слезеш ще ти се вие свят,и ще се качиш на друга,която може би няма да е такива хубави играчки.

не е ли по-добре да си избереш една въртележка и да си се въртиш цял живот?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това, което си мислим че е Реалността, всъщност не е. Ние не виждаме света такъв какъвто е. Виждаме проекциите си. Замъглени от закостенели идеи и "смущаващи" чувства. Обикновено виждаме света през розовите очила на очакванията си или черните очила на страховете си. Или пък очилата на гнева или гордостта, ревността, завистта...

Капките дъжд в листата на дърветата не са тъжни. За някой друг същите тези капки са най-радостния звук на света. Зависи кой с какви очила гледа в момента.

Това което е, точно тук и сега е по-фантастично от най-дивите ни мечти.

Преживяването на абсолютната реалност, отвъд нещата, които постоянно идват и си отиват е щастие отвъд думите. Всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов. Всяко нещо е пълно със смисъл и нови възможности. Всяка дума и звук са мъдрост. Потенциала и радостта на пространството са безгранични. Също като нас.

Въртележката на мечтите е слаб проблясък на това, което сме.

Самотата и тишината са преходни. Появяват се като резултат от причини, променят се през цялото време и изчезват. Като всичко друго.

Истинската ни природа винаги е. Като блестящо безкрайно огледало на повърхността на което се случва всичко. И страховете и радостите и болката и щастието. Идват и си отиват. Огледалото на нашето осъзнаване винаги е. Безкрайна, неограничена ясна светлина. Безстрашие, радост, мъдрост и любов.

Това сме. Във всеки момент. Каквото и да се случва.

Сподели този коментар


Линк към коментара
А кому е нужно да слиза? :speak:

Не може ли цял живот да си се возиш на въртележката,която ти харесва?И без това,като слезеш ще ти се вие свят,и ще се качиш на друга,която може би няма да е такива хубави играчки.

не е ли по-добре да си избереш една въртележка и да си се въртиш цял живот?

Да, но не може човек цял живот да се върти на въртележката на своите мечти. Понякога трябва да слезем и да видим реалността...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Знам само, че всяко преминаване от едно състояние в друго е сблъсък, а мен ме е страх от сблъсъци, особено с реалността. Затова отдавна живея само в нея, а това също е страшно :(

Сподели този коментар


Линк към коментара
Знам само, че всяко преминаване от едно състояние в друго е сблъсък, а мен ме е страх от сблъсъци, особено с реалността. Затова отдавна живея само в нея, а това също е страшно :(

По-добре в реалността без мечти, отколкото във висините с неосъществими мечти.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Само че така пропускаме и много емоции, живеем сив живот.

Ясно е, че ги пропускаме, но понякога тези емоции могат причинят незаличима душевна рана, тогава по-добре да го пропуснем. Пропускаме и положителни емоции, но всеки си прави избора за себе си.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Ясно е, че ги пропускаме, но понякога тези емоции могат причинят незаличима душевна рана, тогава по-добре да го пропуснем. Пропускаме и положителни емоции, но всеки си прави избора за себе си.

И какво от това?Всяко нещо ,което не ни убива-ни прави по-силни ;) Тоест,трябва да преживеем повече неща,които не ни убиват,за да станеваме по-силни.

Аз съм противник на живота под похлупак.

Сподели този коментар


Линк към коментара
И какво от това?Всяко нещо ,което не ни убива-ни прави по-силни ;) Тоест,трябва да преживеем повече неща,които не ни убиват,за да станеваме по-силни.

Аз съм противник на живота под похлупак.

Наистина си прав. Все пак трябва да намираме сили да продължим... да продължим да търсим новото, а това си е достатъчен стимул.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.